Не мога да се отърва от усещането, че националистическият съюз

Не мога да се отърва от чувството, че националистическият съюз " Обединени патриоти " последователно се трансформира в това, което преди беше Отечественият фронт, написа проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле ":Има аналогия сред " Обединените патриоти " и Отечествения фронт и тя не е единствено в предходното име на националистите ( " Патриотичен фронт " ), а основно в отечественофронтовските тематики, с които се занимават - изкореняването на отрицателни феномени като хазарта и шума в нощните заведения би паснало прелестно на Отечествен фронт. Също както възпитанието на младежта, която следва да основава здрави социалистически фамилии и да ражда деца (за да извърши димографската заръка на Георги Димитров да станем 10 милиона до края на века). Тук, несъмнено, влизат още военното образование, националните чевермета, стоенето спокойно пред бронзови герои, събирането на пари за едни или други мероприятия, битката против (в сегашен вид: " за " ) тютюнопушенето.

По-малко политика, повече Отечествен фронт

Няма нищо неприятно в сходни занимания (като изключим безотговорния лобизъм за връщането на дима). Работата е там, че те по определение имат " общонародна " устременост и не е напълно ясно за какво с тях се занимава политическа групировка, а не да вземем за пример придвижване, неправителствена организация, православната черква. Младежта би трябвало да възпитаваме всички, не обособени партии, нали по този начин? Против повдигането на звук от 2 до 4 би трябвало да е всеки учтив човек, до момента в който гласуването на държавния бюджет да вземем за пример по определение разделя хората съгласно вижданията им за развиването на страната.

Когато стане дума за съответни политически позиции, националпопулистите са необичайно тихи, да не кажа консенсусни. Не се откроиха с особени позиции по въвеждането на еврото, новата конструкция на Европейски Съюз или пък многострадалната правосъдна промяна. Затова пък запомнихме пламенната отбрана на турското иго в учебниците и още по-пламенната борба против Истанбулската спогодба. Вярно, че в последно време Волен Сидеров излезе отвън жанра на морално-етичните тематики, обявявайки Крим за съветски, само че това се оказа персонално мнение и някак още веднъж мина по линия на патриотичното образование на младежта. Най-странното е, че тази роля на младши сътрудник и сянка на ГЕРБ към този момент не води до спад на доверието. Очевидно хората имат потребност тъкмо от това - по-малко политика, повече Отечествен фронт.

Поглед обратно

А въпросният Отечествен фронт (ОФ) е страховита организация, която взима властта след преврата от 9 септември 1944 година и която провежда терора от кървавия " Народен съд " до лагерите и назад. Постепенно и както се споделяше тогава - " с решителната помощ на великия Съветски съюз ", комунистите овладяват и прочистват организацията. В началото на 50-те години Отечествен фронт е дефинитивно деполитизиран, а обяснението гласи, че фашизмът към този момент бил надвит и от предходната войнствена функционалност нямало потребност, тъй като обществото било минало към обществена еднаквост. От друга страна, сходно образувание няма по какъв начин да изчезне просто по този начин - там работят доста хора, някои от тях виновни приятели, от които оперативната власт се чуди по какъв начин да се отърве. Освен това Отечествен фронт съдържа и патриотична символика, доколкото е своеобразно събитие, родено от димитровските хрумвания за антифашистки национален фронт.

Така стартира трескаво търсене на нова роля за изпразнената от наличие форма, при което Отечествен фронт влиза в конкуренция с националните препоръки - т.е. с локалната власт, която също има за цел да активизира трудещите се в поддръжка на партийните решения, да възпитава младежта в родолюбив дух и да пази тишината. Налага се персонално Червенков да влезе в ролята на съдия, отсъждайки, че националните препоръки щели да си служат със средствата на административната насила, а Отечествен фронт - с разбиране, агитация и пропаганда. Паралелът

Виждате паралела - мощна безалтернативна власт, която трансформира по-малкия си сътрудник в културно-масовик. Ще кажете: но не е ли по-добре извънредно десните да се наскърбяват поради лешниците в шоколада, вместо да вземем за пример да блокират решения на Европейски Съюз? Да, по този начин е и мен персонално това ОФ-превъплъщение на националистите ме радва. Но не трябва да забравяме, че то е част от системата на безалтернативната власт " Борисов ". Тази власт се крепи на едно консенсусно носене по течението без внезапни придвижвания, каквито българското поданство не обича. И тъй като въпреки всичко би трябвало да има някакви страсти, дребният сътрудник подсигурява морално-етичната проблематика. Навремето имаше доброволни отряди на трудещите се, които обикаляха квартала да ловят хулигани - националистите към този момент го пробваха. Давам нова концепция - другарския съд, където съкварталците осъждат мъжа, изневерил на жена си, и чрез неодобрение го карат да се върне в фамилното огнище (за да върви демографската политика, схваща се).

Откакто бежанската вълна пресъхна, сходна деполитизация виждаме и в редица европейски крайнодесни обединения. Основният смисъл на домогването им до властта е да накарат жителите да свикнат с тях, да ги одобряват за естествена част от политическия пейзаж, до момента в който по-големият им (обикновено десен) сътрудник прокарва неолибералната си стратегия. Австрийската Партия на свободата освобождава сънародниците си от виновността за предишното, до момента в който господин Курц либерализира, дерегулира и смъква налозите за богатите. Както се споделя - разделяне на труда. За едните - страстта, за другите - политиката.

Иначе съм с две ръце за възбрана на рекламите за хазарт. И доста ненавиждам някой да ми пуска мощна музика.