Излиза третият том на „Строителите на съвременна България” – как да противостоиш на Русия -
Не едно потомство български възпитаници, завършвали междинното си обучение преди 1989 година са се ориентирали по тези забележителни исторически книги на премълчаваният по време на социализма Симеон Радев. Неизаденият по време на живота му 3 том на " Строителите на модерна България " към този момент е по книжарниците, новото издание е на издателство " Лист ".
„ Ако би русите да желаят да създадат десант, войските няма да стрелят против им, само че да се изтеглят по шосето към Шумен и да не вършат по никакъв начин набези, до момента в който не получат от държавното управление експлицитна за това заповед. Русите се мъчат да провокират българското държавно управление на някоя последна постъпка, с цел да оправдаят окупацията. ”
Такава депеша изпращат най-висшите български управници до градоначалника на Варна. Подадена е на 12 октомври 1886 година от регентите Стефан Стамболов и Сава Муткуров и министър-председателя Васил Радославов, а през нощта на 13-и съветският клипер „ Забяг ” с 12 оръдия и 155 моряци на борда е на топовен изстрел от града. На 17 октомври край българския бряг заплашително вее платна още един военен транспортен съд на Руския императорски флот – „ Память Меркурия ”. А два дни по-късно във Велико Търново се открива Третото Велико национално заседание, чиято съществена задача е да избере нов княз на България след абдикацията на Александър I Батенберг. Русия не признава нито Народното събрание, нито регентите, нито държавното управление, тъй като съгласно нея те са нелегитимни.
България е горещият картоф на Европа и изгледи за разрешаване на рецесията няма на хоризонта. Няколко месеца по-късно, през март 1887 година, Драган Цанков, деятел на църковната битка преди Освобождението и деятелен политик и повторен министър-председател на България, подава спомен до Високата врата в Цариград с искане турски войски да окупират Източна Румелия. А Ахмедаа (Мехмедаа) – предводителят на башибозуците, изклали доста почтени хора в Батак по време на Априлското въстание 1876 година става покровител на българите, избягали от наказване в родината си след контрапреврата от 10 август 10 години по-късно.
Тези обстоятелства от пристрастеностите български са известни от десетилетия, само че не и на необятната аудитория. Големият журналист, историограф и посланик Симеон Радев споделя за тях с болежка в сърцето в третия том на епохалния си труд „ Строителите на модерна България ”, чието второ издание излезе тези дни в размер от 960 страници и с твърди корици с логото на издателство „ Лист ”.
„ Неговото бягство (на архимандрит Тилев – бел. ред.), както е разказано в Le Moniteur Oriental, било цяла авантюра. От Татар-Пазарджик той тръгнал преоблечен, расото му прикрито в една торба. Както С. С. Бобчев и Д. Юруков, и той минал границата през Родопите и както тех гостувал на Ахмедаа Тъмръшлията. Отец Тилев при Ахмедаа, палача на Батак! Тоя същи Тилев, който с последна заплаха за живота си бе събрал в 1876 година и съобщил по секрети пътища на Екзархията тия страхотни вести за кланетата, които, предадени в британския щемпел, потресоха Европа. Какво не видя тая бурна ера! ”
Симеон Радев работи над третия том на „ Строителите... ” в продължение на десетилетия, само че по този начин и не доживява да го види публикуван.
„ Нека припомня, че огромните и добре известни първи два тома на „ Строителите “ бяха оповестени в 1910 и 1911 година Оттогава Симеон Радев не престана да готви и продължението им. С експлоадирането на войните и влизането му в дипломатическата кариера обаче реализирането на това му предпочитание се натъква към този момент на ред пречки – справедливи, странични, краткотрайни. Но сетне – и непреодолими. На Симеон Радев, който живя повече от 22 години и след 9.IX.1944 година, не беше разрешено даже да мисли за ново, непреиначено издание на труда му, камо ли за продължението му. Знайно бе за какво и под чие външно давление. Не остана и единствено с това. Затегна се надзорът над придвижванията му и над жилището му. Занапред ние, и тримата, трябваше от ден дневно да се борим – както се споделя – за хляба си. Нямахме ни успокоение (в най-буквалния смисъл), ни нужното време за ревизиране оживялото от книжата ни след прибирането ни от чужбина и страшната нощна бомбардировка от 10 януари 1944 година, с последвалата я деветмесечна „ евакуация “. Това, което в тихите ни напрегнати ровения намирахме, след последователното „ закърпване “ на полуразрушения ни апартамент, се стараехме най-малко да увием в подръчни хартии или вестници и да приберем нейде „ на завет “ от прахуляк, влага, паразити и разлагане. Помня да вземем за пример – сред другите ни констатации за похабени или изчезнали неща – с какъв шок открихме след това, че и една значима част от ръкописите таман за третия том на „ Строителите “, дадени небрежно след първите бомбардировки над София на сякаш несъмнено, държавно предпазване, се оказаха изчезнали. Десетилетията, които последваха, не бяха за нас по-малко потискащи. Работехме ту единично, ту дружно, само че над други писания, които също не виждаха бял свят ”, написа синът на създателя Траян Радев в предговора към Том 3. След десетилетия упорита работа той съумява да открие, разчете и подреди записките на своя татко и по този начин осъществя третия том на капиталното проучване, излязъл за първи път през 2009 година – 42 години след гибелта на Симеон Радев. Трудът обгръща интервала от детронирането на княз Александър I Батенберг до възшествието на княз Фердинанд на българския трон. Авторът предлага богата картина освен на личностите от това време, само че и на задкулисието в европейската политика, натиска на Русия и намесата ѝ в българските работи. Наред с детайлните обстоятелства на събитията, читателите ще открият и психически портрети на водещите европейски фигури от това време, измежду които немският канцлер Ото декор Бисмарк, британската кралица Виктория, съветският император Александър III, принц Фердинанд, Стефан Стамболов, Захарий Стоянов, Димитър Петков, и още и още...
Както самичък отбелязва създателят: „ Днешното потомство няма визия за това бурно време, когато ориста на България се люлееше над една бездна. То съди за него по гласа на тия, които в този момент най-високо викат. И на странни неща сме очевидци. Ето преди няколко години се издигна до Русе, на мястото, дето бяха разстреляни водителите на метежа, един монумент за увековечаване на тяхното име.
Ние няма да кажем нищо против умрелите. Със гибелта си те изкупиха своя грях. Сега – мир на праха им. Но когато се прави опит за възвеличение на тяхното име, ние би трябвало да напомним това що бе: тия хора паднаха под ударите на закона, откакто дигнаха ръка против отечеството си. Ако тях славим, какво да кажем тогава за другите, за ония, които паднаха от патроните на метежниците (става дума за участниците в преврата от 9 август 1886, довел до свалянето на Александър I Батенберг)), бранейки българската независимост? Двайсет и седем души от дружината „ България за себе си “ паднаха в тая съдбоносна битка, двайсет и седем души скромни жители, които сграбчиха пушките си, тъй като видяха, че България погива.
Нека други да възхваляват убийците ви, о, безименни герои на българската самостоятелност: аз падам на колене пред вашия популярен облик и душата ми ридае над вашите безкръстни гробове. Как бих желал да мога да ви възпея тук въодушевено, по този начин както Мишле възпя гордите и дрипави пълчища, които летяха към границата, с цел да бранят, срещу френските емигранти и европейските монарси, великата гражданска война! Техните синове духом сте вие, без да знаете, носители на свещената мисъл, че който с помощ на непозната страна се бори против отечеството си, е изменник. Но в случай че аз нямам тая заложба, ще пристигна различен след мен, по-даровит – може би някой от тия деца, които, пеейки бойни песни, минават в строен ред пред прозорците ми – и той ще ви даде безсмъртието, което ви чака. След вас настъпиха подли времена: кой е родолюбец и кой е изменник, не се знае добре. Тая линия, която вие начертахте със своята кръв, се губи. Но чакайте умерено – ще пристигна вашият ден и вашият героизъм ще възсияе... ”
Корицата и художественото оформление са дело на Милена Вълнарова
„ Ако би русите да желаят да създадат десант, войските няма да стрелят против им, само че да се изтеглят по шосето към Шумен и да не вършат по никакъв начин набези, до момента в който не получат от държавното управление експлицитна за това заповед. Русите се мъчат да провокират българското държавно управление на някоя последна постъпка, с цел да оправдаят окупацията. ”
Такава депеша изпращат най-висшите български управници до градоначалника на Варна. Подадена е на 12 октомври 1886 година от регентите Стефан Стамболов и Сава Муткуров и министър-председателя Васил Радославов, а през нощта на 13-и съветският клипер „ Забяг ” с 12 оръдия и 155 моряци на борда е на топовен изстрел от града. На 17 октомври край българския бряг заплашително вее платна още един военен транспортен съд на Руския императорски флот – „ Память Меркурия ”. А два дни по-късно във Велико Търново се открива Третото Велико национално заседание, чиято съществена задача е да избере нов княз на България след абдикацията на Александър I Батенберг. Русия не признава нито Народното събрание, нито регентите, нито държавното управление, тъй като съгласно нея те са нелегитимни.
България е горещият картоф на Европа и изгледи за разрешаване на рецесията няма на хоризонта. Няколко месеца по-късно, през март 1887 година, Драган Цанков, деятел на църковната битка преди Освобождението и деятелен политик и повторен министър-председател на България, подава спомен до Високата врата в Цариград с искане турски войски да окупират Източна Румелия. А Ахмедаа (Мехмедаа) – предводителят на башибозуците, изклали доста почтени хора в Батак по време на Априлското въстание 1876 година става покровител на българите, избягали от наказване в родината си след контрапреврата от 10 август 10 години по-късно.
Тези обстоятелства от пристрастеностите български са известни от десетилетия, само че не и на необятната аудитория. Големият журналист, историограф и посланик Симеон Радев споделя за тях с болежка в сърцето в третия том на епохалния си труд „ Строителите на модерна България ”, чието второ издание излезе тези дни в размер от 960 страници и с твърди корици с логото на издателство „ Лист ”.
„ Неговото бягство (на архимандрит Тилев – бел. ред.), както е разказано в Le Moniteur Oriental, било цяла авантюра. От Татар-Пазарджик той тръгнал преоблечен, расото му прикрито в една торба. Както С. С. Бобчев и Д. Юруков, и той минал границата през Родопите и както тех гостувал на Ахмедаа Тъмръшлията. Отец Тилев при Ахмедаа, палача на Батак! Тоя същи Тилев, който с последна заплаха за живота си бе събрал в 1876 година и съобщил по секрети пътища на Екзархията тия страхотни вести за кланетата, които, предадени в британския щемпел, потресоха Европа. Какво не видя тая бурна ера! ”
Симеон Радев работи над третия том на „ Строителите... ” в продължение на десетилетия, само че по този начин и не доживява да го види публикуван.
„ Нека припомня, че огромните и добре известни първи два тома на „ Строителите “ бяха оповестени в 1910 и 1911 година Оттогава Симеон Радев не престана да готви и продължението им. С експлоадирането на войните и влизането му в дипломатическата кариера обаче реализирането на това му предпочитание се натъква към този момент на ред пречки – справедливи, странични, краткотрайни. Но сетне – и непреодолими. На Симеон Радев, който живя повече от 22 години и след 9.IX.1944 година, не беше разрешено даже да мисли за ново, непреиначено издание на труда му, камо ли за продължението му. Знайно бе за какво и под чие външно давление. Не остана и единствено с това. Затегна се надзорът над придвижванията му и над жилището му. Занапред ние, и тримата, трябваше от ден дневно да се борим – както се споделя – за хляба си. Нямахме ни успокоение (в най-буквалния смисъл), ни нужното време за ревизиране оживялото от книжата ни след прибирането ни от чужбина и страшната нощна бомбардировка от 10 януари 1944 година, с последвалата я деветмесечна „ евакуация “. Това, което в тихите ни напрегнати ровения намирахме, след последователното „ закърпване “ на полуразрушения ни апартамент, се стараехме най-малко да увием в подръчни хартии или вестници и да приберем нейде „ на завет “ от прахуляк, влага, паразити и разлагане. Помня да вземем за пример – сред другите ни констатации за похабени или изчезнали неща – с какъв шок открихме след това, че и една значима част от ръкописите таман за третия том на „ Строителите “, дадени небрежно след първите бомбардировки над София на сякаш несъмнено, държавно предпазване, се оказаха изчезнали. Десетилетията, които последваха, не бяха за нас по-малко потискащи. Работехме ту единично, ту дружно, само че над други писания, които също не виждаха бял свят ”, написа синът на създателя Траян Радев в предговора към Том 3. След десетилетия упорита работа той съумява да открие, разчете и подреди записките на своя татко и по този начин осъществя третия том на капиталното проучване, излязъл за първи път през 2009 година – 42 години след гибелта на Симеон Радев. Трудът обгръща интервала от детронирането на княз Александър I Батенберг до възшествието на княз Фердинанд на българския трон. Авторът предлага богата картина освен на личностите от това време, само че и на задкулисието в европейската политика, натиска на Русия и намесата ѝ в българските работи. Наред с детайлните обстоятелства на събитията, читателите ще открият и психически портрети на водещите европейски фигури от това време, измежду които немският канцлер Ото декор Бисмарк, британската кралица Виктория, съветският император Александър III, принц Фердинанд, Стефан Стамболов, Захарий Стоянов, Димитър Петков, и още и още...
Както самичък отбелязва създателят: „ Днешното потомство няма визия за това бурно време, когато ориста на България се люлееше над една бездна. То съди за него по гласа на тия, които в този момент най-високо викат. И на странни неща сме очевидци. Ето преди няколко години се издигна до Русе, на мястото, дето бяха разстреляни водителите на метежа, един монумент за увековечаване на тяхното име.
Ние няма да кажем нищо против умрелите. Със гибелта си те изкупиха своя грях. Сега – мир на праха им. Но когато се прави опит за възвеличение на тяхното име, ние би трябвало да напомним това що бе: тия хора паднаха под ударите на закона, откакто дигнаха ръка против отечеството си. Ако тях славим, какво да кажем тогава за другите, за ония, които паднаха от патроните на метежниците (става дума за участниците в преврата от 9 август 1886, довел до свалянето на Александър I Батенберг)), бранейки българската независимост? Двайсет и седем души от дружината „ България за себе си “ паднаха в тая съдбоносна битка, двайсет и седем души скромни жители, които сграбчиха пушките си, тъй като видяха, че България погива.
Нека други да възхваляват убийците ви, о, безименни герои на българската самостоятелност: аз падам на колене пред вашия популярен облик и душата ми ридае над вашите безкръстни гробове. Как бих желал да мога да ви възпея тук въодушевено, по този начин както Мишле възпя гордите и дрипави пълчища, които летяха към границата, с цел да бранят, срещу френските емигранти и европейските монарси, великата гражданска война! Техните синове духом сте вие, без да знаете, носители на свещената мисъл, че който с помощ на непозната страна се бори против отечеството си, е изменник. Но в случай че аз нямам тая заложба, ще пристигна различен след мен, по-даровит – може би някой от тия деца, които, пеейки бойни песни, минават в строен ред пред прозорците ми – и той ще ви даде безсмъртието, което ви чака. След вас настъпиха подли времена: кой е родолюбец и кой е изменник, не се знае добре. Тая линия, която вие начертахте със своята кръв, се губи. Но чакайте умерено – ще пристигна вашият ден и вашият героизъм ще възсияе... ”
Корицата и художественото оформление са дело на Милена Вълнарова
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ