Не е твое това, което имаш, а това, което даваш.

Не е твое това, което имаш, а това, което даваш. Често си припомням тези думи, казани от една стара жена от Родопите в едно телевизионно предаване. Сама, високо в планината, без радио и телевизия, живееща с още няколкото индивида, останали в това село, забравена от власт и Бог, тя е запазила човешкото в себе си. И е подготвена да показа всичко, което има, колкото и да е малко, тъй като по този начин е вярно и по този начин постъпват индивидите.

Често спорим с другари, че в действителност не ни ръководят българи и по тази причина е по този начин трагично ситуацията у нас.

Страшното е, че властимащите (каква странна дума) не разсъждават като българи и не милеят за това райско място.

Те не разсъждават и като държавници - ръководят ден за ден, тъй като на идващите избори може да изгубят властта и благинките, които тя носи. И това важи за всички ръководещи - освен за днешните, само че и за всички преди тях. А несъмнено ще е по този начин и за тези, които ще дойдат по-късно. За наше страдание все вършим неверния избор или пък избираме оня, който най-добре успее да опакова примамливо... личните ни въжделения.

Това, че името ти съответствува с българската именна традиция, не те прави българин. Така мисля аз. И си мисля още за хилядите чужденци - чехи, поляци, австрийци, германци, италианци, пристигнали у нас след Освобождението през 1878 година и помогнали за построяването на нова съвременна България.

А още по-лошо става, когато си подготвен да следваш какви ли не инструкции отвред - единствено и единствено да останеш във властта и да издоиш страната с мисълта за няколко генерации след теб.

Как да си разбираем това престарание на всички ръководещи в използването на другите европейски наставления и налагането на неизпълними условия, да вземем за пример, при кандидатстването за приемане на поддръжка от някой европейски фонд. И постоянно оправданието е: "Ами по този начин изискват от Европейския съюз " или "Така споделиха от Европейски Съюз ". И по този начин обричаш хората и бизнеса в България на неизпълними опити да достигнем тези, които непрекъснато ни ги дават за образец.

И това в случай, че парите ги има и всеки българин с добър план може да взе участие в разпределението им или когато се нуждае от поддръжка в спешна обстановка.

Очевидно е, че ръководещите от какъвто и цвят да са, го вършат, тъй като не са българи и би трябвало да угодят на някого - да ни няма, да сме зле или да работим някъде на открито, само че не и за себе си в България. Не по-добър обаче е и другият вероятен извод - че основават спънки, тъй като те са некадърни и толкоз умеят. Явно се оказва, че невършенето на работа е по-добър вид от това да "блеснеш " с неприятно свършена работа.

Как да си разбираем да вземем за пример обстоятелството, че години наред към този момент българските животновъди са принудени да заплащат налог върху европейските дотации, които получават. Още повече, че тези пари не са от трудови приходи или някаква друга комерсиална активност, а са поддръжка и помощ в това, което вършиш. В доста страни няма такова облагане. А е известно и това, че доста страни дотират своето селско стопанство и това ги прави още по-конкурентоспособни (като оставим настрани и положителното качество на стоките им). У нас не се прави това, тъй като "ЕС не позволява ", само че пък се вършат доста други неща, които Европейски Съюз също не утвърждава, само че постоянно прости.

Стотици, даже хиляди, образци могат да се опишат от всеки един от нас. Явно ценим повече удобството, уюта и комфорта и към този момент не разсъждаваме трезво, даже когато ни "поканят " да кажем своето мнение на парламентарни или локални избори. Когато сме сами (пред съвестта си и децата си) в "тъмната стаичка ".