Пламен Иванов: Димитровден е! Нека си пожелаем да завършваме...
- Не е редно да се избавя инфлацията със строителство. Нека строим това, от което имат потребност хората, и то да устои на инспекцията на времето
- На моя персонален 60-годишен празник се усещам като човек, посветил повече от 40 години на специалността, от които 25 на Камарата
- Г-н Иванов, през днешния ден е огромният празник на строителите - Димитровден. Каква е равносметката Ви за миналата година?
- За прощален път живеем в комплицирани времена. Този път обаче факторите, които ги дефинират, са доста повече. В такива времена оцеляват само виновните и сговорните.
Ние, строителите, към момента сме в режим, сходен на тези времена, когато се е говорело за „ гуляй по време на чума “. Имаме привилегията да прекосяваме през това комплицирано време пощадени. При нас компликациите не са толкоз огромни както в останалите сектори от стопанската система. Единственото изключение са огромните инфраструктурни планове в страната, които бяха спрени.
От една страна, животът ни през днешния ден е зависим на следствията от пандемията, на войната, която се води наоколо до нас, и на всички тези аргументи, които поражда възходящата инфлация, която клони към хиперинфлация. Тук бих добавил и политическата рецесия, съпроводена с политически нарцисизъм. Липсата на стратегическо мислене и отговорност в резултат на тези рецесии изправи сектора пред проблеми като индексацията на настоящите контракти за всички тези инфраструктурни обекти от национално значение, които би трябвало да се завършат.
Всички останали обекти в строителството бяха и остават в режим на напредък. Защо ли? Защото българинът има мощен инстинкт и усеща проблематичните времена. И този инстинкт му подсказа, че спестявания, оставени в банките, ще бъдат стопени в процесите, които се задават. Хората малко или доста се оказаха демотивирани и объркани и това комплициране беляза в огромна степен цялата година, през която преминахме.
Ето по какъв начин стартира това стремглаво вложение в недвижими парцели, което даде подтик на нашата специалност, т. е. на хората, занимаващи се със строителство.
Но през днешния ден, точно на Димитровден, единственото, което си коства да си пожелаем, е да приключваме всичко, което стартираме, и то да устои на инспекцията на времето.
- Тази година за Вас съответствува с още една годишнина - на 28 октомври навършвате 60 години. Как минаха тези години за Вас в професионален проект?
- Да се занимаваш с Камарата на строителите, както и с всяка една браншова организация, е много характерно. Това, което разбрах през всички тези години, е, че с цел да си добър ръководител на Камарата на строителите, би трябвало да се откажеш да си добър предприемач. Защото би трябвало да можеш да поставяш непознатите ползи над персоналните. Да се опиташ да бъдеш равно доближен и равно далечен от всички. Само в тази позиция по отношение на сътрудниците можеш да постигаш някаква правдивост и резистентност. Така че на моята 60-годишнина се усещам като човек, посветил повече от 40 години на специалността, от които 25 на Камарата.
- Един от целите Ви в Камарата е образованието на младежите. Защо отделихте толкоз време на този развой?
- Защото той е доста сложен и нескончаем. Искат се доста грижи и внимание към младежите, а животът стана динамичен и обществото ни не беше настроено на тази вълна. Това демонстрират и резултатите - едно разкъсване на връзката сред поколенията и сред експертите. Наблюдава се все по-голям разлом в предаването на умения. Поражда се потребност от нови познания, които да компенсират тази липса на последователност.
А всеки едни от нас, в случай че мисли перспективно, би трябвало да се вглежда в хората, които идват след нас. От нас зависи дали те ще тръгнат по нашия път и дали той ще ги удовлетвори. Най-малкото, което би трябвало да създадем, е опит да ги поканим.
- Кой е най-важният урок, който желаете да предадете на тези младежи?
- Урокът ми е, че без значение от компликациите в нашата специалност, удовлетворението от постигнатото и уважението в погледа на хората съумяват да основат това възприятие на значителност.
Мисля, че един живот не е прахосан, когато е отдаден на основаването на полза. Строителят е измежду хората, които построяват улеснения и благоприятни условия. В другите стадии от живота специалността ни е била ту подценявана, ту надценявана, само че пък постоянно е била нужна за обществото.
- Днес в Пловдив водим полемика по какъв начин ще се развива този град и казусът в неговото презастрояване. Как мислите, каква е посоката?
- Винаги съм разграничавал предприемаческата самодейност от процеса строителство. Отговорност от строителите може да се търси единствено за качеството на изпълненото от тях. Всичко останало не е резултат от тяхната активност: нито урбанизацията, нито планирането, нито проектирането на града са отговорности, които би трябвало да се трансферират върху строителите.
Ние, строителите, не би трябвало да вършим компромис с качеството! Това е нашата задача!
Като жител бих споделил, че да, това презастрояване на града с всеки минал ден е за сметка на качеството ни на живот. Защото какво от това, че един град е хубав, откакто не можеш да се радваш на тази хубост поради всички тези тапи, нечист въздух и липса на свободно пространство. Малко са местата в Пловдив, които те канят да се поразходиш из тях и да ги преживееш - като атмосферата в регион " Централен " с цветните къщи в „ Капана “, изпълнени с нов живот, археологическите находки, които те потапят в Античността, централният площад, парковете и Старинният Пловдив с възрожденските къщи, запазили духа на времето си.
Няма проблем в Пловдив да се строи и градът да се трансформира в спалня, обслужваща бързо разрастващите се стопански зони в съседство. Но дано тази спалня да е първокласна спалня. А не общежитие!
- Как виждате бъдещето на бранша в околните 2-3 години?
- Мисля, че строителството у нас ще резервира тази посока на резистентен напредък, даже това да значи да има издигнато и неизползваемо. Разбира се, приказвам най-вече за жилищния сегмент. Освен това виждам по какъв начин има задоволително спортни зали в села, където няма поданици.
Съветът ми е - не е редно да се спасяваме от инфлацията със строителство! Така сътворяваме редица непотребни здания, само че това е развой, върху който не можем да влияем. Ние, строителите, би трябвало да строим това, от което имат потребност хората!
- На моя персонален 60-годишен празник се усещам като човек, посветил повече от 40 години на специалността, от които 25 на Камарата
- Г-н Иванов, през днешния ден е огромният празник на строителите - Димитровден. Каква е равносметката Ви за миналата година?
- За прощален път живеем в комплицирани времена. Този път обаче факторите, които ги дефинират, са доста повече. В такива времена оцеляват само виновните и сговорните.
Ние, строителите, към момента сме в режим, сходен на тези времена, когато се е говорело за „ гуляй по време на чума “. Имаме привилегията да прекосяваме през това комплицирано време пощадени. При нас компликациите не са толкоз огромни както в останалите сектори от стопанската система. Единственото изключение са огромните инфраструктурни планове в страната, които бяха спрени.
От една страна, животът ни през днешния ден е зависим на следствията от пандемията, на войната, която се води наоколо до нас, и на всички тези аргументи, които поражда възходящата инфлация, която клони към хиперинфлация. Тук бих добавил и политическата рецесия, съпроводена с политически нарцисизъм. Липсата на стратегическо мислене и отговорност в резултат на тези рецесии изправи сектора пред проблеми като индексацията на настоящите контракти за всички тези инфраструктурни обекти от национално значение, които би трябвало да се завършат.
Всички останали обекти в строителството бяха и остават в режим на напредък. Защо ли? Защото българинът има мощен инстинкт и усеща проблематичните времена. И този инстинкт му подсказа, че спестявания, оставени в банките, ще бъдат стопени в процесите, които се задават. Хората малко или доста се оказаха демотивирани и объркани и това комплициране беляза в огромна степен цялата година, през която преминахме.
Ето по какъв начин стартира това стремглаво вложение в недвижими парцели, което даде подтик на нашата специалност, т. е. на хората, занимаващи се със строителство.
Но през днешния ден, точно на Димитровден, единственото, което си коства да си пожелаем, е да приключваме всичко, което стартираме, и то да устои на инспекцията на времето.
- Тази година за Вас съответствува с още една годишнина - на 28 октомври навършвате 60 години. Как минаха тези години за Вас в професионален проект?
- Да се занимаваш с Камарата на строителите, както и с всяка една браншова организация, е много характерно. Това, което разбрах през всички тези години, е, че с цел да си добър ръководител на Камарата на строителите, би трябвало да се откажеш да си добър предприемач. Защото би трябвало да можеш да поставяш непознатите ползи над персоналните. Да се опиташ да бъдеш равно доближен и равно далечен от всички. Само в тази позиция по отношение на сътрудниците можеш да постигаш някаква правдивост и резистентност. Така че на моята 60-годишнина се усещам като човек, посветил повече от 40 години на специалността, от които 25 на Камарата.
- Един от целите Ви в Камарата е образованието на младежите. Защо отделихте толкоз време на този развой?
- Защото той е доста сложен и нескончаем. Искат се доста грижи и внимание към младежите, а животът стана динамичен и обществото ни не беше настроено на тази вълна. Това демонстрират и резултатите - едно разкъсване на връзката сред поколенията и сред експертите. Наблюдава се все по-голям разлом в предаването на умения. Поражда се потребност от нови познания, които да компенсират тази липса на последователност.
А всеки едни от нас, в случай че мисли перспективно, би трябвало да се вглежда в хората, които идват след нас. От нас зависи дали те ще тръгнат по нашия път и дали той ще ги удовлетвори. Най-малкото, което би трябвало да създадем, е опит да ги поканим.
- Кой е най-важният урок, който желаете да предадете на тези младежи?
- Урокът ми е, че без значение от компликациите в нашата специалност, удовлетворението от постигнатото и уважението в погледа на хората съумяват да основат това възприятие на значителност.
Мисля, че един живот не е прахосан, когато е отдаден на основаването на полза. Строителят е измежду хората, които построяват улеснения и благоприятни условия. В другите стадии от живота специалността ни е била ту подценявана, ту надценявана, само че пък постоянно е била нужна за обществото.
- Днес в Пловдив водим полемика по какъв начин ще се развива този град и казусът в неговото презастрояване. Как мислите, каква е посоката?
- Винаги съм разграничавал предприемаческата самодейност от процеса строителство. Отговорност от строителите може да се търси единствено за качеството на изпълненото от тях. Всичко останало не е резултат от тяхната активност: нито урбанизацията, нито планирането, нито проектирането на града са отговорности, които би трябвало да се трансферират върху строителите.
Ние, строителите, не би трябвало да вършим компромис с качеството! Това е нашата задача!
Като жител бих споделил, че да, това презастрояване на града с всеки минал ден е за сметка на качеството ни на живот. Защото какво от това, че един град е хубав, откакто не можеш да се радваш на тази хубост поради всички тези тапи, нечист въздух и липса на свободно пространство. Малко са местата в Пловдив, които те канят да се поразходиш из тях и да ги преживееш - като атмосферата в регион " Централен " с цветните къщи в „ Капана “, изпълнени с нов живот, археологическите находки, които те потапят в Античността, централният площад, парковете и Старинният Пловдив с възрожденските къщи, запазили духа на времето си.
Няма проблем в Пловдив да се строи и градът да се трансформира в спалня, обслужваща бързо разрастващите се стопански зони в съседство. Но дано тази спалня да е първокласна спалня. А не общежитие!
- Как виждате бъдещето на бранша в околните 2-3 години?
- Мисля, че строителството у нас ще резервира тази посока на резистентен напредък, даже това да значи да има издигнато и неизползваемо. Разбира се, приказвам най-вече за жилищния сегмент. Освен това виждам по какъв начин има задоволително спортни зали в села, където няма поданици.
Съветът ми е - не е редно да се спасяваме от инфлацията със строителство! Така сътворяваме редица непотребни здания, само че това е развой, върху който не можем да влияем. Ние, строителите, би трябвало да строим това, от което имат потребност хората!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ