Най-вероятно сте гледали финалът на Евро 2020, когато Италия изненада

Най-вероятно сте гледали финалът на Евро 2020, когато Италия изненада доста горчиво Англия и на  дузпи съумя да накаже толкоз спряганите за първенци „ Три лъва “, които се надяваха, че ще реализиран нещо необикновено тази година. Както нормално, огромните спортни изцепки настъпват постоянно на домашен терен пред погледа на Европа и несъмнено – света.

След това, както всички описват, територията на острова е изпълнена с доста скърбящи британски почитатели, до момента в който Шотландия и Ирландия също се радваха на неуспеха на своите съседи по територия. За първи път англичаните нямаха поддръжката на никого и след по-сериозните проблеми на Брекзит, ковид и несъмнено, желанието да покажат, че са най-хубавата футболна мощ на този шампионат – упованията им бяха грубо попарени.

Интересът към този спорт постоянно е бил огромен, само че дано не забравяме, че фокусът на този материал ще бъде ориентиран в една малко по-различна територия. След като стана ясно, че купата отпътува за Рим, британските почитатели прекараха една цяла вечер в горест, трансформирайки столицата си в безспорна покруса и характерна форма на Содом и Гомор. Не беше належащо доста време, преди да забележим, че жителите на острова, които се славиха и клякаха от самото начало, с цел да подчертаят своите закононарушения против един континент – Африка, побързаха да обвинят последните 3 осъществявания на дузпи, изпълнени от британски футболисти с африканско родословие, за неуспеха.

Самият принц Уилям бил засегнат от отношението на своите жители, изключително откакто цялата предходна година се следиха придвижвания и безредици по отношение на изкореняването на тази порочна процедура и биенето в гърдите за изкореняването на расизма. Добре, само че това не ни интересува толкоз, въпреки всичко футболните страсти са постоянно проява на просвета в най-ниската ѝ форма, изключително в случай че приказваме за британски почитатели, които са се разминали от успеха, както се и случи. Интересът на този материал е подбуден в една друга посока.

Малко преди финалът разбрахме, че Англия още веднъж се е пробвала да реализира това, което в границите на 106 години не съумя. Какво имаме поради?  В разгара на футболните страсти, британските почитатели са прекарали много време в алкохолизиране и помпане на самочувствие. На острова не е мъчно да открием, че културата и интелектът са пословични, само че до момента в който англичаните са беснели като фурия из Лондон,  пияни почитатели се пробвали да вземат българския байрак от родното посолството, като офанзивата е била много дълга. Има клюки, че по същото време и мексиканското посолство е решило да скрие своя байрак, откакто англичаните горели италиански знамена, уринирали и плюели върху тях. Демонстрацията на просвета и цивилизация в най-чистия ѝ тип може да накара мнозина да се възмутят.

Все пак не можем да имаме високи упования от нация, в която се отбелязва нов връх по, само че самият акт ни кара да се усещаме наранени и по някаква причина нито Външно министерство обърна внимание на този акт, нито някои от нашите по-патриотично настроени политици. Замисляме се какво можеше да се случи, в случай че родни почитатели бяха създали опит за свалянето на байрак на друго посолство. Нека не забравяме, че територията на едно посолство се счита за суверенна, а опитите за поругаването на байрак са чиста форма на закононарушение.

Това въпреки това ни стимулира да се върнем обратно в историята да и си спомним, че последният опит на Англия да смъкна родни знамена не приключва добре. Достатъчно да отворим архива назад и по-точно към 1915 година, когато на Балканския полуостров идват добре познатите британски и френски дивизии, които се пробват да спрат родната войска да се развихря. По разпореждане на Германия и Австро-Унгария, българското нахлуване би трябвало да спре на гръцката граница и да пази позициите си. Нека не забравяме и още един доста значим факт, при започване на самата война и по времето на родния неутралитет, няма нито една страна, която да не се пробва да за включване във войната.

Впрочем още тогава Англия на няколко пъти насочва другарските намигвания за присъединяване в този боен спор, като родният байрак е бил изключително скъп, в случай че се развява паралелно с този на Англия и Франция. За зла орис, короната постоянно е имала някои особени отзиви за Балканите и тяхното внимание и, постоянно е успявала да се отразява отрицателно, изключително на България. Дори дипломацията за присъединението не може да се счита за изключително сполучлива, а и да не забравяме, че когато най-сетне се включваме, то е тъй като някой е намерил верния метод и е заречен това, което по историческо право принадлежи.

Нека не забравяме, че по този начин или другояче благодарение на една доста щастлива и качествена агитация, ние сме постоянно описвани като злодеите на Балканите, само че до момента в който през Първата Световна война сме сложили на колене редица съперници и сме можели доста повече, демонстрирайки по-добри качества даже от немските генерали, то през днешния ден би трябвало да затворим очи, тъй като просветителната система на Англия явно не е помогнала даже за научаването на флаговете, а що се отнася до културното равнище, едно ромче явно знае доста повече от средностатистическия англичанин, демонстрирайки знание на столиците на другите страни по света. Но дано се върнем на флага и за какво всеки един български жител би трябвало да се почувства афектиран. Съжаляваме, само че няма нищо занимателно в ниската просвета на една страна, която от много време има велико самочувствие и явно нулев разсъдък.

Във времето, когато ирландци и англичани са изпратени на Балканите, с цел да се опълчват на българи и австро-унгарци, ситуацията им е повече от плачевно. Първо ирландците идват с летни облекла по време на късната есен, не могат да се оправят с непроходимия терен и най-сетне се постанова да взимат тракторите на земеделските дворове, които да ги закарат до фронта, с цел да бъдат избити. Някои от най-елитните ирландски елементи губят сражението и доста от тях пишат в дневниците си, че съперникът – разбирайте българи – даже не си губи времето да стреля. Особена упоритост и предпочитание е да се спуснат с щиковете си и да разпарят неприятеля, като гледката не се понравила освен на тях, само че и на френските дивизии, които по-късно са усетили същото.

Мнозина пишат в дневниците си, че към този момент не желаят да са на война и избират да се приберат вкъщи си. Българите са описвани като човекоядци, изроди и всяка друга форма на зло, която не се лови нито от артилерийски огън, нито от каквато и да е друга форма на огън. Искаме да обърнем внимание на британските бойци, които по този начин или другояче не могат да създадат нищо против отбраната на Дойран. Говорим за тази борба по една единствена причина. България я губи, само че това е по този начин наречената Пирова загуба. Какво имаме поради? Докато позицията се държи извънредно добре и отбранява повече от прелестно против британски и гръцки сили, жертвите са пословични за съперника.

Можем да открием, че ще срещнем разнообразни архиви сред 7, 10 и 47 хиляди души (гръцките загуби са към 20 000 в разнообразни източници), съгласно данните на Wikipedia, където доста приятелското мигане към момента стои, под броя жертви е написано единствено – незнаен брой (тежки загуби). В едно от последните сражения военачалник Милн единствено си спомня, че след два часа от първата среща, получава толкоз яростен огън, че би трябвало единствено да събира жертвите – към две дивизии. Заради голямото проваляне, поради безспорната проява на мощ и тактика на Българската войска, години по-късно военачалник Владимир Вазов е поканен във Англия. През 1936 година на гара „ Виктория “ в Лондон ще открием, че Вазов е посрещнат от кмета на града, по-късно ще бъде настанен в замъка на лорд Харболи, който в миналото е обикалял и самият Наполеон. Посрещат го от  почетен легион, а измежду посрещачите е и самият военачалник Хамилтън, който подрежда да се смъкват, забележете, английските знамена, които по този начин и на са развети над Дойран.

Да не приказваме също, че британски боец в никакъв случай не е съумял да види български байрак, с изключение на на картинка. Българският военачалник и до през днешния ден се учи в британската история, само че има единствено един необикновен проблем, явно днешните англичани не са толкоз осведомени със своята лична история, щом могат да бъркат български байрак с италиански. Смешно е, че след близо 106 години в исторически проект, Англия съвсем съумя да реализира това, въпреки и да подозираме, че следващите добре почерпени ентусиасти не са правили разлика в подредбата на цветовете. Нищо, ние сме привикнали постоянно да сме описвани като територията, в която стартира неприятното име на Европа, само че апропо сме привикнали да одобряваме и най-лошата страна на британските туристи, които като че ли не помнят каквато и да била форма на образование и акцентират своята дивашка просвета.

Не на последно място ще напомним, че в случай че сходен феномен се беше случил в България, най-вероятно трябваше да чакаме нашите посланици да се извиняват, само че надалеч там, в посърналата британска земя ще открием, че когато културата и нрав е осян с негативен разсъдък, няма по какъв начин да не станем очевидци на сходни изцепки. Напомняме, че книжката с знамена и опознаването им се продава за няколко паунда в Амазон и други онлайн платформи, предлагаме да се учи и по-активно, тъй като разликите са ясни. И още нещо, описването на целия случай като нещо занимателно и миловидно, не е и вярно. За огромно благополучие не би трябвало да забравяме, че флагът най-малко не е взет и осквернен, само че даже опитите са засегнатост, за която англичаните би трябвало да се извинят. Няма нищо занимателно, когато интелектуалният недостиг е повече от забележим.