Най-слабо се интересуват от медии и съответно най-слабо са информирани

Най-слабо се интересуват от медии и надлежно най-слабо са осведомени групата от хора на възраст сред 18 и 29 година и над 70 година Като цяло обаче българи те имат ниско доверие в медиите. Това разгласи Димитър Ганев от Изследователски център „ Тренд “, базирайки се на данни от извършено национално представително изследване, в границите на Медийната стратегия Югоизточна Европа на фондация „ Конрад Аденауер “, за публичните настройки на българи те към медиите в страната, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Политологът показа резултатите в онлайн събитие, в което взеха присъединяване националният представител от ГЕРБ, член на Комисията по културата и медиите Тома Биков, София Владимирова от Съвета за електронни медии, Стоян Михалев, член на Националното управление на ДСБ и ръководителят на Асоциацията на европейските публицисти Ирина Недева.

Димитър Ганев стартира с посочването на това къде се намира България в класацията за свободата на словото на „ Репортери без граници “ за 2020 година, където страната ни се подрежда на 111 място измежду общо 180.

„ Попитахме дали това място е справедливо – 56% показват, че мястото е справедливо. Само 18% споделят, че това е по – скоро несправедливо или изцяло несправедливо “, уточни той.

От данните излиза наяве, че 29% имат по-ниско доверие отпреди, 48% не са трансформирали позицията си, 15% не могат да преценяват, а едвам 8% са повишили доверието си в тях.

С най-високо доверие се употребяват частните малките екрани – 54%, следвани от Българска национална телевизия с 38%, обществените и новинарските интернет портали с по 31%, БНР със 17%, частните радиостанции с 14%, списанията и вестниците с 10%, а 19% от запитаните не могат да преценяват. Ганев прецизира, че Българска национална телевизия се подрежда незабавно след частните малките екрани , защото интервюираните са можели да избират повече от един индикатор.

„ Това, което прави усещане е, че доверие в обществените медии имат по-скоро млади те хора, тъй като те употребяват тези източници. Над 60 и 70 годишните имат по-високо доверие, от междинното, в публичната телевизия “, декларира той.

Данните демонстрират още, че 65% се усещат добре осведомени , от тях 14% декларират, че са чудесно осведомени , а най-слабо са осведомени млади те.

„ Средните генерации са най-информирани “, прецизира Ганев и прибавя, че по време на изследването хората 61% от интервюираните показват, че се осведомят от частни малките екрани , 46% от Българска национална телевизия, 37% от обществени мрежи, 31% новинарски интернет портали, 18% БНР, 13% частни радиа , 11% от списания и вестници, а 7% не се осведомят, до момента в който 6% не могат да преценяват.

Ръководителят на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на Фондация „ Конрад Аденауер “ Хендрик Зитих разяснява, че „ в една народна власт жителите би трябвало да могат да се доверят на медиите и прикани всички публични групи в България, имащи отношение по тематиката, изключително политиците да работят за независимост на медиите и по-добри условия на труд за публицистите. Според него задаването на сериозен въпрос от страна на публицист не би трябвало да се възприема като засегнатост.

Данните разяснява и националният представител от ГЕРБ, член на Комисията по културата и медиите Тома Биков.

„ Медиите са част от обществото и политическия спор. Не единствено като платформа, в която другите политически субекти могат да споделят с жителите, само че и като участник. Съгласен съм с тезата, че медиите би трябвало да имат нужното равнище на сдържаност във връзка с политиката и да играят ролята и на коректив. В българското общество има базово съмнение както към политиците, по този начин и към медиите. Наблюдава се доверие към медии, създаващи подправени вести “, акцентира той и прибавя, че за него е значимо да се разбере какво е доверието към медиите в други европейски страни или този проблем е единствено български.

Според Биков фундаменталният проблем на медиите у нас е финансирането.

София Владимирова, която е член на Съвета за електронни медии съобщи, че не приема изказванието, че у нас няма независимост на словото и не приема отреденото от „ Репортери без граници “ 111-о място на България. Тя разяснява, че главният проблем у нас е неналичието на модерна и съответна законодателна рамка, защото сега регулацията се прави по закон, който е на 20 години.

„ Трябва нов закон, който да има нова философия за медийния бранш. Има тематики, които би трябвало да бъдат наранени в един нов закон, като статут, роля, персонална цялост, отбрана на данните и консуматори, отбрана на малолетните, място и роля на регулатора – къде е той в новите действителности “, изяснява Владимирова и прибавя, че съгласно нея транспонирането на нова инструкция, каквото следва да се случи е неефективно.

Стоян Михалев, член на Националното управление на ДСБ се възмути от това, че Владимирова, като член на Съвет за електронни медии, не приема класацията на международната организация, която сложи страната ни на 111-о място по независимост на словото.

Михалев прибавя, че актуалната обстановка и ограниченията са били употребявани, с цел да бъдат разграничени хората и това е било подкрепено от медиите и премиера. Според него коронакризата е задоволително сериозен проблем, за който би трябвало да си даваме сметка, че е отвън про и антиправителствените настроения, тъй като тя удря всички ни.

Председателят на Асоциацията на европейските публицисти Ирина Недева означи, че има драма с печатните медии, изключително след отдръпването на медийната група ВАЦ.

„ От 35 то място по независимост на словото през 2007 към този момент сме на 111-о. На 35-то в този момент е Англия “, разяснява тя и не изключи, че следващата година може да се озовем на предпоследното място в Европа, само че това не е изключително успокояващо.

Според ръководителя на АЕЖ е добре да се намерения за основаване на отдели, които да ревизират обстоятелствата в медиите, така наречен факт-чекъри, както и те да влагат в образованието на публицистите.

Недева уточни, че различен проблем е и собствеността на медиите и концентрирането на собствеността им. От своя страна Тома Биков сподели, че застава зад концепцията притежателите на медии да нямат право да развиват различен бизнес и може би това ще ги накара да се откажат от медиите, защото по-печеливши са другите им занимания.