В България е най-силното земетресение за последните 150 г. в континентална Европа
Най-силното земетресение на Балканите и в континентална Европа за последните 150 години е записано през 1904 в село Крупник, община Симитли.
На 4 април 1904 година регионът е разтресен от два мощни труса от 7,8 и 7,2 по скалата на Рихтер.
Жертвите били малко, тъй като по това време високо строителство не е имало. Разрушени били единствено дребните кирпичени къщички. Разказите за измененията в релефа след земетресението са смразяващи.
В Крупник има сеизмологична станция. Казват ни, че земетресенията в региона са по няколко дневно, множеството прекомерно слаби, с цел да бъдат усетени. За земетресението от 1904 година в станцията ни описват, че е било отвесно и хоризонтално.
По време на земетръсите в региона са се получили процепи в обособени прави до 100-150 метра. По разкази на възрастни хора, посочени от доцент Крум Чивиев, водите на Струма при северния вход на Кресненския пролом са попаднали в появили се пропасти и в продължение на към 20 минути речното дъно останало изсъхнало.
Трусовете в региона на и Кресна не престават да са чести и през днешния ден, за благополучие – със слаба мощ. И мощно земетресение няма.
Специална станция мери сеизмичната интензивност в селото непрекъснато.
„ България, Турция и Гърция се намират сред Африканската и Европейската плочи. Африканската се подхлъзва под европейската и се получават тези трусове. Апаратурата е много сензитивна, американска. Усети се едва и земетресението в Турция – като диря “, споделя Иван Гайдов, дежурен в сеизмичната станция в село Крупник.
„ Можем да чакаме трус от най-много 8 по Рихтер в региона към Кресна и към Шабла “, съобщи преди години Емил Ботев, началник на секция „ Сеизмология “ в Българска академия на науките.
Според него това са двете най-опасни от сеизмична позиция зони у нас.
На 4 април 1904 година регионът е разтресен от два мощни труса от 7,8 и 7,2 по скалата на Рихтер.
Жертвите били малко, тъй като по това време високо строителство не е имало. Разрушени били единствено дребните кирпичени къщички. Разказите за измененията в релефа след земетресението са смразяващи.
В Крупник има сеизмологична станция. Казват ни, че земетресенията в региона са по няколко дневно, множеството прекомерно слаби, с цел да бъдат усетени. За земетресението от 1904 година в станцията ни описват, че е било отвесно и хоризонтално.
По време на земетръсите в региона са се получили процепи в обособени прави до 100-150 метра. По разкази на възрастни хора, посочени от доцент Крум Чивиев, водите на Струма при северния вход на Кресненския пролом са попаднали в появили се пропасти и в продължение на към 20 минути речното дъно останало изсъхнало.
Трусовете в региона на и Кресна не престават да са чести и през днешния ден, за благополучие – със слаба мощ. И мощно земетресение няма.
Специална станция мери сеизмичната интензивност в селото непрекъснато.
„ България, Турция и Гърция се намират сред Африканската и Европейската плочи. Африканската се подхлъзва под европейската и се получават тези трусове. Апаратурата е много сензитивна, американска. Усети се едва и земетресението в Турция – като диря “, споделя Иван Гайдов, дежурен в сеизмичната станция в село Крупник.
„ Можем да чакаме трус от най-много 8 по Рихтер в региона към Кресна и към Шабла “, съобщи преди години Емил Ботев, началник на секция „ Сеизмология “ в Българска академия на науките.
Според него това са двете най-опасни от сеизмична позиция зони у нас.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ