Най-мистериозните текстове в света – топ 10 класация
Най-мистериозните текстове в света – множеството книги са предопределени да бъдат лесни за четене и схващане. Най-старите от тях постоянно могат да служат като прозорци към от дълго време изчезнали култури, цивилизации и способи на живот. Но други, или заради съзнателно комплициране от създателя, или заради това, че са написани на мъртви езици, остават мистериозни за учените, които ги учат. От неразбираеми религиозни текстове и книги за магия до неразбиваеми кодове и шифри. Ето една забавна ранглиста за най-мистериозните текстове в света, която най-вече е обърквала откриватели и преводачи.
10. Книгата Codex Seraphinianus – най-мистериозните текстове в света
Написана сред 1976 и 1978 година от италианският художник Луиджи Серафини, Codex Seraphinianus не е нищо друго с изключение на тенденциозен опит за основаване на нещо мистериозно. Доколкото може да се разбере, се споделя, че книгата е енциклопедия на мислена планета, цялостна с карти и рисунки на растителен и скотски свят. Най-интересното от всичко е, че Серафини е написал книгата на езика на своя предполагаем свят. Целият Кодекс е формиран на странна писменост, която към момента не е преведена даже след интензивно изследване от лингвисти.
Тъй като самият текст е нечетим, Кодексът стана най-известен с творбите на Серафини, които варират от сюрреалистични и красиви до напряко смущаващи. Една страница изобразява плод, който наподобява кърви, до момента в който друга демонстрира риба, която е завършена като летяща паница. В едно от най-известните изображения на книгата, серия от панели изобразяват голи мъж и жена, които постепенно се трансформират в алигатор.
Възможни пояснения – теориите изобилстват за това каква в действителност е тайната на Codex Seraphinianus. Серафини обаче остава безмълвен за смисъла на книгата от излизането й при започване на 80-те години. Критици и фенове предложиха голям брой теории, измежду които, че текстът на книгата в действителност е подправен език, който не значи нищо, само че действителни отговори по този начин и не бяха открити.
9. Liber Linteus
Liber Linteus е античен текст, който датира от дните на етруските , просвета, която процъфтява в Италия в годините преди възхода на Римската империя. Освен че е един от най-старите и дълги етруски документи, Liber Linteus е незабравим и с това, че е единственият прочут образец за книга, направена от лен. Още по-интересен от самият документ е подтекстът на откриването му. След рухването на етруските, артефакти от тяхната просвета като Liber Linteus престават да имат каквото и да е значение за римляните. Това, което ги интересувало обаче, било лененото платно, върху което била написана книгата.
Това било по този начин, тъй като откакто римляните завладели Египет, доста от тях почнали да възприемат обичая на мумифицирането. Този развой претендирал тялото да бъде увито в плат. Именно посредством тази процедура Liber Linteus , който евентуално е бил обсъждан като ненужен артефакт, в последна сметка е бил употребен като погребална опаковка за мумифицираното тяло на брачната половинка на египетска шивачка. Същият този мумифициран мъртвец е закупен стотици години по-късно от богат хърватин. Той възнамерявал да го употребява като украса на стена. След гибелта му през 1800 година мумията е дарена на музей и едвам тогава е осъзнато огромното културно значение на Liber Linteus .
Възможни пояснения – като цяло Liber Linteus се състои от 230 реда текст с общо 1200 думи. Днес се знае доста малко за етруския език и като подобен документът в никакъв случай не е бил изцяло преведен. Но въз основа на лимитираните си знания учените са открили, че Liber Linteus най-вероятно е календар, описващ етруски набожен обред. Само за информация, за етруските племена се споделя, че са потомци на траките, живели в северозападна Италия.
8. Книгата на Сойга – най-мистериозните текстове в света
Средновековието е основало своя дял от странни текстове, само че може би никой не е бил толкоз тайнствен, колкото Книгата на Сойга. Този текст съставлява етюд за магията и паранормалното и съдържа пасажи, които към момента не са преведени от учените. Книгата се свързва с Джон Дий, прочут мъдрец от Елизабетинската ера, за който е известно, че се занимавал с окултизъм. През 1500 година се споделя, че Дий имал едно от единствените копия на книгата и се допуска, че е станал захласнат от разкриването на нейните секрети. Особено от поредицата от криптирани таблици, за които Дий вярвал, че съдържат ключа към някакъв тип езотерично духовно знание.
Това не било лесна задача, защото незнайният създател на книгата бил употребявал редица типографски трикове, в това число писане на избрани думи откъм гърба и шифроване на други в математически скрипт. Дий толкоз се фиксирал върху разбиването на кодовете, че даже пътувал до континентална Европа, с цел да се срещне с прочут нравствен медиум на име Едуард Кели. Чрез Кели Дий твърдял, че се е свързал с архангел Уриил, който му споделил, че произходът на книгата датира от Райската градина.
Възможни пояснения – за жалост, Дий не съумял да приключи декодирането на мистериите на Книгата на Сойга преди гибелта си. Самата книга, макар че се знае, че е съществувала, се смяташе за изгубена до 1994 година, когато две копия от нея бяха преоткрити в Англия. Оттогава учените са изучавали книгата и един от тях е съумял отчасти да преведе таблиците, които толкоз са очаровали Дий. И въпреки всичко, като се изключи че откриват, че книгата най-вероятно е обвързвана с Кабала, мистична фракция на юдаизма, тези откриватели не са съумели да дешифрират същинското значение на книгата.
7. Кодексът Рохон
Един документ, който се оказа резистентен на всевъзможен тип пореден превод или пояснение, е Кодексът Рохон . За тази вековна книга се твърди, че се е появила в Унгария някъде през 1700 година Кодексът се състои от 448 страници текст и всичките те са написани на към момента незнаен език. Учените настояват, че това може да е всичко – от ранен маджарски до хинди, само че му липсват доста от забележителните характерности на който и да е от тези езици. Освен това писмеността включва доста повече знаци от всеки различен главен език отвън китайския.
Може би даже по-завладяващи от текста на Кодекса Рохон са 87-те илюстрации, които го съпровождат. Те изобразяват всичко – от пейзажи до военни борби. Също по този начин употребяват религиозна иконография, която е неповторима за редица разнообразни религии, в това число християнство, индуизъм и ислям. Това допуска, че каквато и просвета да изобразява документът, е имало доста разнообразни вероизповедания, съществуващи по едно и също време.
Възможни пояснения – има няколко частични превода на Кодекса Рохон, всеки със свои лични неповторими резултати. Един академик разгласи документа за набожен текст, до момента в който различен сподели, че това е история на власите – латинска просвета, която в миналото е процъфтявала в модерна Румъния. Но може би най-популярната визия за произхода на документа е, че това е машинация, осъществена от Самуел Литерати Немеш, прочут измамник от средата на 1800 година Тази концепция постоянно е била оспорвана. Въпреки че са съумели да потвърдят, че текстът на Кодекса не е просто глупости, актуалните учени не са съумели да потвърдят, че теорията за фалшификацията е неверна.
6. Ронгоронго – най-мистериозните текстове в света
Ронгоронго не е толкоз текст, колкото поредност от артефакти. Името се отнася до неразгадаема система от пиктографско писане, която произлиза от дребната островна страна Рапа Нуи, известна още като Великденския остров. Съществуват няколко образеца за ронгоронго, като се изключи някои каменни резби и дървени плочи. Това обаче остава една от най-големите неразгадани лингвистични мистерии в света. Това е по този начин, тъй като чистата изолираност на Великденския остров значи, че ронгоронго би било основано без въздействието на други езици. А тази функционалност дава на учените неповторима опция да проучат по какъв начин писмеността е зародила за първи път.
Подобно на египетските писмени знаци, ронгоронго е пиктографски по природа, състоящ се от поредност от глифове и знаци. Смята се, че самите глифове са ключът все още на изобретяването на писмеността. Това е по този начин тъй като те включват избрани растения и животни, които са били публикувани единствено на Великденския остров в ерата преди откриването му от европейците през 1700 година
Възможни пояснения – макар многото проучвания, учените не са съумели да преведат нито една от писмените системи Ронгоронго. Всъщност толкоз малко се знае за тази книжовност, че някои настояват, че това въобще не е писане, а по-скоро украсителен тип произведение на изкуството. Откриването на табличка обаче, която изобразява лунен календар, наподобява потвърждава, че тази доктрина е неверна. Но до момента в който глифовете Ронгоронго не бъдат изцяло преведени, доста малко ще се знае сигурно за тях.
5. Шифърът на Бийл
Историята зад шифъра на Бийл, който осуетява евентуални разбивачи на кодове в продължение на повече от 100 години, е тип старомодна заплетена история за заровено богатство. Историята стартира във Вирджиния през 1820 година, когато се допуска, че човек на име Томас Бийл е поверил кутия на един кръчмар. Кутията съдържала три страници кодиран текст, като кръчмарят бил инструктиран кутията да бъде отворена единствено в случай че Бийл не се върне, с цел да я вземе в границите на 10 години. Впоследствие Бийл липсващ безследно, а притежателят на странноприемницата, на име Робърт Морис, по-късно прекарал няколко години в опити да декодира страниците.
Една от тях най-сетне била разшифрована от един от приятелите на Морис, който употребявал Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати като ключ. Тогава било намерено, че страниците са карта на местоположението на укритие със заровено богатство. Според документа Бийл и някои съучастници са разкрили голямо количество злато и сребро в Ню Мексико, което по-късно заровили в окръг Бедфорд, Вирджиния. За страдание, Морис и неговият другар не съумели да декодират другите две страници, които дават точното местонахождение на съкровището. Странният способ на криптиране на Бийл съумял да обърка всеки, който се опитал да го дешифрира от този момент.
Възможни пояснения – шифърът на Бийл от този момент се е трансформирал в личен мини-феномен. Стотици евентуални търсачи на съкровища са задържани за навлизане в окръг Бедфорд. Но златото и бижутата на Бийл по този начин и не са открити. Мнозина от този момент настояват, че шифрите не са нищо друго с изключение на комплицирана машинация и доста от детайлностите на историята – като избрани думи в документите, които не са били известни до години по-късно – наподобява поддържат това. Все отново това не е спряло хората да се пробват да разкрият тайните на Бийл, изключително откакто в този момент съкровището ще бъде оценено на почти 40 милиона $.
4. Криптос – най-мистериозните текстове в света
Скулптурата Криптос на художника Джим Санборн може и да не е документ, само че е включена тук, тъй като текстът, вписан върху нея, е основал тайнственост, която даже и най-хубавите разбивачи на кодове в Централно разузнавателно управление на САЩ не са съумели да разгадаят. Скулптурата е поръчана от Централно разузнавателно управление на САЩ като монумент на работата по събиране на разследваща информация, която направи организацията известна. Скулптурата е инсталирана в централата им в Лангли, Вирджиния през 1990 година Вместо просто да направи красиво произведение на изкуството, Санборн направи крачка напред.
Той си сътрудничил с Ед Шайд, топ криптограф на Централно разузнавателно управление на САЩ, и вписва кодирана поредност от букви и въпросителни знаци върху скулптурата, която наподобява на свитък. Кодовете са формирани от 869 знака и могат да бъдат разграничени на четири обособени елементи, всяка от които се допуска, че е непълен ключ към отговора на останалите. Заедно те служат като градивни детайли на това, което Санборн назовава „ гатанка в мистерия “, която може да бъде позволена единствено посредством потребление на комплицирани техники за декодиране.
Възможни пояснения – шифърът на Санборн и Шайд от този момент се е трансформирал в фикс идея както за фенове, по този начин и за професионални криптографи. Всички членове на Централно разузнавателно управление на САЩ и Националната Агенция за Сигурност са се опитвали да го разбият и даже има онлайн група, отдадена на това, която има хиляди членове. Двадесет години по-късно тези запалянковци са съумели да разбият три от четирите елементи на шифъра. Но четвъртата и най-важна продължава да ги обърква. Санборн загатна, че наличието на другите три елементи – които дават дължината и ширината на точка на 200 фута югоизточно от скулптурата и включват цитати, свързани с откриването на гробницата на Тутанкамон от Хауърд Картър – оферират най-хубавите улики. Засега обаче никой не е съумял да стигне до дъното на мистерията.
3. Книгата Урантия
Книгата Урантия е псевдо-религиозен текст, който твърди, че „ уголемява галактическото схващане и усъвършенства духовното усещане “ посредством своите полемики върху философията, космологията и живота на Исус. Предполага се, че книгата произлиза от Чикаго, Илинойс някъде първоначално доникъде на двадесети век. Днес се е трансформирала в самобитен феномен, вдъхновявайки доста проучвания и даже фондация, която се стреми да разпространява книгата и нейните учения. Текстът от над 2000 страници няма прочут създател, а историята за произхода му е изключително странна. През 1925 година доктор на име Уилям Садлър (на фотографията по-горе) се допуска, че е влезнал в контакт с болен мъж, който постоянно изпадал в транс и говорел дълго на глас.
Садлър и стенограф записват тези монолози, за които докторът твърди, че по-късно са добавени от някакъв небесен, извънреден развой. Предполага се, че Книгата Урантия споделя доста общи характерности с главните религии, изключително християнството, само че също по този начин отделя доста време за разискване на научни теории. Най-забележителни са описанията в книгата на географията на Вселената, която се разделя на „ супервселени “ и „ местна галактика “. За нея се споделя, че е формирана от към 1000 обитаеми планети!
Възможни пояснения – всичко това може да звучи като научна фантастика. И в действителност – концепцията, че Книгата на Урантия е интелигентна литература, е известно пояснение на мистерията зад нея. Скептиците, измежду които писателят на науката Мартин Гарднър, настояват, че Садлър и група доверени лица най-вероятно сами са съставили книгата някъде през 20-те години на предишния век. Скорошни проучвания, в това число есе, което твърди, че Книгата Урантия е плагиатство на редица университетски текстове за религията, наподобява поддържат това изказване. Но към момента няма дефинитивно доказателство кой в действителност стои зад всичко това.
2. Гностическите евангелия – най-мистериозните текстове в света
Известни също като библиотеката от Наг Хамади , гностическите евангелия са сбирка от подвързани с кожа книги, които датират от 4-ти век. Те съставляват главните текстове на гностицизма, отклонение на християнството, съществувало през 2-ри век. Неговите почитатели са вярвали, че същинското избавление идва посредством надълбоко самопознание и схващане на „ по-висша действителност “. Гностическите евангелия, които включват томове като „ Евангелието на Тома “, „ Евангелието на Мария “ и даже „ Евангелието на Юда “, са открити през 1945 година от двойка фермери в Наг Хамади, Египет. Те са били заровени в предпазен сандък епохи по-рано, най-вероятно от духовник, който се е надявал да ги скрие от ортодоксалната християнска черква, която е считала гностиците за еретици.
Книгите минали през доста разнообразни притежатели. В един миг даже били продадени на черния пазар и едвам през 70-те години най-сетне били преведени на британски. Оттогава те се трансфораха в известен метафизичен текст и даже заемат видно място в редица разнообразни филми и романи. Те също по този начин са много спорни. Не единствено поради припокриването им с Библията, само че и поради методите, по които приписват думи на Исус, които не се появяват в Новия завет.
Възможни пояснения – за разлика от някои други записи в тази ранглиста, учените като цяло схващат гностическите евангелия и текстовете са сполучливо преведени на редица езици. Все отново книгите са забележителни заради мястото, което заемат в подпомагането на развиването на проучването и историята на гностицизма като система от вярвания. По-важното е, че откриването на антични текстове, които настояват, че оферират неоткрити до момента истории за Исус, провокира яростен спор в религиозните и университетските кръгове. Някои настояват, че книгите не са нищо повече от разколнически измислици. Други пък настояват, че гностическите евангелия би трябвало да се преглеждат при същите условия като Библията.
1. Ръкописът на Войнич
От всички странни и мистериозни текстове, които са били открити през годините, може би никой не е толкоз прочут като ръкописа на Войнич. Тази книга, написана от неизвестен създател на незнаен език, е объркала съвсем всеки криптограф, който в миналото се е опитвал да я преведе. От това, което откривателите са съумели да разкрият, ръкописът от 15-ти век е бил част от йезуитска библиотека през 1800 година. Оттам е минал през няколко индивида, преди да попадне в владеене на полски търговец на книги на име Вилфрид Войнич през 1909 година След гибелта на Войнич, ръкописът стана обект на обаяние за лингвисти и криптографи, доста от които прекараха години в проучване на мистериозния език и писменост на книгата.
Има доста теории за текста на ръкописа на Войнич. Едни настояват, че това е някакъв кодиран пъзел. Други – че е написано на неоткрит до момента език. Или че екнигата е предопределена за четене под микроскоп. Някои пък даже споделят, че това е някакъв тип божествено въодушевен набожен документ, който е написан в транс. Но всичко това са единствено теории. Дори след към петдесет години проучване от най-хубавите международни разбивачи на кодове, нищо не се знае сигурно. Груби рисунки на растения и гърнета в полетата на книгата накараха мнозина да настояват, че това би трябвало да е справочник по медицина или алхимия, само че това също е единствено съмнение.
Възможни пояснения – защото се е оказал толкоз резистентен на превод, ръкописът на Войнич неизбежно е бил отписан от мнозина като машинация. Критиците на тази доктрина настояват, че синтаксисът на книгата е прекомерно комплициран, с цел да бъде подправен. Но други са посочили, че технологията на времето – по-специално кодиращо устройство, наречено “карданна решетка ” – би направило допустимо някой да фабрикува Войнич като машинация. И въпреки всичко нито един от тези причини не е убедил изцяло учените, които или не желаят, или не могат да признаят, че документът може да е подправен. Въглеродното датиране неотдавна потвърди, че ръкописът в действителност датира от 1400 година, само че също така произходът и задачата му към момента остават загадка.
