Инженерите са най-дефицитни, а чиновниците - с най-голям излишък
Най-голям дефицит у нас има на инженери (29%), а максимален остатък - на чиновници в администрацията (23%). В повече са ни и финансистите (20%), и изненадващо - операторите в колцентрове (9%). При дефицитните фрагменти пък са още ИТ-специалистите (11%) само че и търговците и специалистите " обслужване на клиенти " - надлежно 14 и 15%. Тези данни оповестиха през вчерашния ден от Асоциацията на индустриалния капитал в България на конгрес за висшето обучение и връзката му с бизнеса.
АИКБ е направила и отчайващата сметка, че директните загуби на България от приключването на мозъци и работна мощ са 24.6 милиарда лева 300 000 души от близо 1 млн. мигранти са висшисти, а 500 000 - среднисти. Ако за образованието на един висшист страната заплаща приблизително 38 082 лева, то сумата, отделена от парите на данъкоплатците за 300 000 студенти, е 11 424 600 000 лева Средното обучение пък " коства " 26 742 лева на човек, което значи 13 063 690 000 лева, платени за 500-те хиляди българи, осъществили уменията си в чужбина.
Изводът на работодателите, е, че за финансиране на образованието на българи, които живеят и заплащат налози в други страни, се изразходват средства, колкото е дългът на страната ни. Затова от АИКБ оферират при записване на студента във висшето учебно заведение да се подписва контракт сред него и Министерството на образованието, с който МОН се задължава да финансира (кредитира) образованието му, а в подмяна на това студентът се задължава след завършването си да работи при шеф у нас. Тази концепция от време на време се е споделяла и от ръководещите, само че единствено на доктрина.
Според бизнеса студентите от дефицитни специалности могат да получават спомагателен заем като стипендии за прехрана. Кредитът няма да се връща, в случай че приключилият висшето си обучение експерт се осъществя в страната за избран интервал от време след завършването си. Задължението за работа в България обаче съгласно тях би трябвало да е обвързано с изискването да са налични свободни работни места по тази специалност.
Ако за избран от законодателя период липсва свободно работно място за новия експерт, отговарящо на квалификацията му, то студентът следва да бъде освобождаван от задължението за връщане на заема.
" В хода на следването и със единодушието на студента е допустимо съответен шеф да встъпи в правата и отговорностите на страната, като възвърне на страната изразходваните досега разноски за образование и поеме за своя сметка разноските за образованието на студента до придобиването на определената просветителна степен, като в този случай връзките сред студента и работодателя се уреждат с контракт ", оферират още от организацията.
Ако обаче младият висшист прекъсне образованието си или откаже да извърши контракта за работа след завършването си без основателна причина, то той ще дължи обезщетение, в размер на разноските за образованието му. /Сега
АИКБ е направила и отчайващата сметка, че директните загуби на България от приключването на мозъци и работна мощ са 24.6 милиарда лева 300 000 души от близо 1 млн. мигранти са висшисти, а 500 000 - среднисти. Ако за образованието на един висшист страната заплаща приблизително 38 082 лева, то сумата, отделена от парите на данъкоплатците за 300 000 студенти, е 11 424 600 000 лева Средното обучение пък " коства " 26 742 лева на човек, което значи 13 063 690 000 лева, платени за 500-те хиляди българи, осъществили уменията си в чужбина.
Изводът на работодателите, е, че за финансиране на образованието на българи, които живеят и заплащат налози в други страни, се изразходват средства, колкото е дългът на страната ни. Затова от АИКБ оферират при записване на студента във висшето учебно заведение да се подписва контракт сред него и Министерството на образованието, с който МОН се задължава да финансира (кредитира) образованието му, а в подмяна на това студентът се задължава след завършването си да работи при шеф у нас. Тази концепция от време на време се е споделяла и от ръководещите, само че единствено на доктрина.
Според бизнеса студентите от дефицитни специалности могат да получават спомагателен заем като стипендии за прехрана. Кредитът няма да се връща, в случай че приключилият висшето си обучение експерт се осъществя в страната за избран интервал от време след завършването си. Задължението за работа в България обаче съгласно тях би трябвало да е обвързано с изискването да са налични свободни работни места по тази специалност.
Ако за избран от законодателя период липсва свободно работно място за новия експерт, отговарящо на квалификацията му, то студентът следва да бъде освобождаван от задължението за връщане на заема.
" В хода на следването и със единодушието на студента е допустимо съответен шеф да встъпи в правата и отговорностите на страната, като възвърне на страната изразходваните досега разноски за образование и поеме за своя сметка разноските за образованието на студента до придобиването на определената просветителна степен, като в този случай връзките сред студента и работодателя се уреждат с контракт ", оферират още от организацията.
Ако обаче младият висшист прекъсне образованието си или откаже да извърши контракта за работа след завършването си без основателна причина, то той ще дължи обезщетение, в размер на разноските за образованието му. /Сега
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ