Българската Венеция: До село Лисиците се стига само с лодка
Най-големият въжен мост в България, оприличаван на моста Голдън гейт в Сан Франциско, е единствената връзка на жителите на село Лисиците със света. Мостът не се поддържа, а различен път към селото - няма.
Представете си да живеете на място, където няма магазин, няма аптека, няма доктор, няма даже път. Живот на Остров - звучи примамливо за феновете на завършения, само че не и за 20-те поданици на едно българско село, за които това е ежедневно предизвикателство. Село Лисиците е известно измежду туристите с крепостта Моняк, както и с най-големия въжен мост в България, единствената връзка на селцето с останалите обитаеми места.
Снимка: btvnovinite.bg
За да стигне до село Лисиците, човек би трябвало да извърви 3 км пешком, безусловно през жп релсите, тъй като различен път няма или да употребява линията Хасково-Кърджали и да слезе до най-близката спирка, през която обаче трен минава единствено заран и вечер, а по-късно го чакат още 2 км пешком по пътека…
По това време от годината разходката в тази горичка е доста приятна, само че представете си през зимния интервал по какъв начин възрастни хора изминават 2 км по стръмната пътека, с цел да отидат до най-близкото обитаемо място и да си купят самун.
Снимка: btvnovinite.bg
По пътя срещаме риболовци, които чакат влака, с цел да се върнат до прилежащите села, където живеят.
Според един от тях - Кольо Николов, мостът е една огромна забележителност, само че по него минават доста мотористи и това е много рисково.
Кметът Себахтин Али Касим отбелязва, че до преди две години е имало служащ, който поддържал моста. „ Беше на 79-години. Стават от към 7-8 месеца, откогато умря индивидът и оттогава до ден сегашен няма назначен работник”, споделя още кметът.
Това е най-дългият провесен въжен мост в България. Дължината му е 260 метра. От двете му страни го държат 40 стоманени въжета. А под сивите дъски тук блестят водите на язовир Студен бунар, който се намира в Югоизточната част на Родопите. Ежедневно от тук минават десетки туристи, само че за жалост по-голямата част от дъските за полуизгнили, даже рискови, а парапетът се нуждае от боядисване.
Снимка: btvnovinite.bg
Сибиле минава по моста през три дни. Желанието й да има най-малко път до моста, тъй като през лятото е поела грижите за внука й и постоянно се постанова да го взима със себе си, когато върви да пазари. Притеснява се от счупените дъски и желае да помогне за освежаването на моста, само че и би трябвало помощ.
Влизайки в село Лисиците ни посреща и Мехмед. От него разбираме, че главният занаят тук е едрият добитък. Освен за извличане на хранителни артикули, фамилиите тук отглеждат овце, крави и магарета за обмен. Често се постанова да прекарват животните през моста, с цел да ги изтъргуват.
Оказва се, че въжената връзка на селото със света е взела през годините и жертви.
„ Първият мост е сринат, аз минах финален, преди доста години беше. След мен моста се срути, дадохме 1 жертва. След мене индивидът дето минал се хванал за моста, мостът се скъсал и паднал във водата. Замръзна индивида и умря”, спомня си Мехмед.
Снимка: btvnovinite.bg
Мостът е издигнат през 1974г. До преди този момент хората са прекосявали през язовир Студен бунар единствено с лодки. Затова всяко семейство в селото има своя ръчно направена лодка. Мустафа ни кани да посетители в дома му. Пред нас се разкрива красива градина с цветя и зеленчуци, а задния му двор наподобява на пристанище.
Снимка: btvnovinite.bg
Тръгваме си от селото очаровани от гостоприемството на хората. Животът им, обаче е сложен. В 21 век те живеят като на Остров. Нямат път, а за единственият мост, който им дава достъп до най-необходимото не се поставят задоволително грижи. Хората на село Лисиците не са доста - към 20-тина. Обичат родния си край и няма да заменят дивата природа със светските улеснения, само че това означавали, че би трябвало да бъдат забравени?
Представете си да живеете на място, където няма магазин, няма аптека, няма доктор, няма даже път. Живот на Остров - звучи примамливо за феновете на завършения, само че не и за 20-те поданици на едно българско село, за които това е ежедневно предизвикателство. Село Лисиците е известно измежду туристите с крепостта Моняк, както и с най-големия въжен мост в България, единствената връзка на селцето с останалите обитаеми места.
Снимка: btvnovinite.bg
За да стигне до село Лисиците, човек би трябвало да извърви 3 км пешком, безусловно през жп релсите, тъй като различен път няма или да употребява линията Хасково-Кърджали и да слезе до най-близката спирка, през която обаче трен минава единствено заран и вечер, а по-късно го чакат още 2 км пешком по пътека…
По това време от годината разходката в тази горичка е доста приятна, само че представете си през зимния интервал по какъв начин възрастни хора изминават 2 км по стръмната пътека, с цел да отидат до най-близкото обитаемо място и да си купят самун.
Снимка: btvnovinite.bg
По пътя срещаме риболовци, които чакат влака, с цел да се върнат до прилежащите села, където живеят.
Според един от тях - Кольо Николов, мостът е една огромна забележителност, само че по него минават доста мотористи и това е много рисково.
Кметът Себахтин Али Касим отбелязва, че до преди две години е имало служащ, който поддържал моста. „ Беше на 79-години. Стават от към 7-8 месеца, откогато умря индивидът и оттогава до ден сегашен няма назначен работник”, споделя още кметът.
Това е най-дългият провесен въжен мост в България. Дължината му е 260 метра. От двете му страни го държат 40 стоманени въжета. А под сивите дъски тук блестят водите на язовир Студен бунар, който се намира в Югоизточната част на Родопите. Ежедневно от тук минават десетки туристи, само че за жалост по-голямата част от дъските за полуизгнили, даже рискови, а парапетът се нуждае от боядисване.
Снимка: btvnovinite.bg
Сибиле минава по моста през три дни. Желанието й да има най-малко път до моста, тъй като през лятото е поела грижите за внука й и постоянно се постанова да го взима със себе си, когато върви да пазари. Притеснява се от счупените дъски и желае да помогне за освежаването на моста, само че и би трябвало помощ.
Влизайки в село Лисиците ни посреща и Мехмед. От него разбираме, че главният занаят тук е едрият добитък. Освен за извличане на хранителни артикули, фамилиите тук отглеждат овце, крави и магарета за обмен. Често се постанова да прекарват животните през моста, с цел да ги изтъргуват.
Оказва се, че въжената връзка на селото със света е взела през годините и жертви.
„ Първият мост е сринат, аз минах финален, преди доста години беше. След мен моста се срути, дадохме 1 жертва. След мене индивидът дето минал се хванал за моста, мостът се скъсал и паднал във водата. Замръзна индивида и умря”, спомня си Мехмед.
Снимка: btvnovinite.bg
Мостът е издигнат през 1974г. До преди този момент хората са прекосявали през язовир Студен бунар единствено с лодки. Затова всяко семейство в селото има своя ръчно направена лодка. Мустафа ни кани да посетители в дома му. Пред нас се разкрива красива градина с цветя и зеленчуци, а задния му двор наподобява на пристанище.
Снимка: btvnovinite.bg
Тръгваме си от селото очаровани от гостоприемството на хората. Животът им, обаче е сложен. В 21 век те живеят като на Остров. Нямат път, а за единственият мост, който им дава достъп до най-необходимото не се поставят задоволително грижи. Хората на село Лисиците не са доста - към 20-тина. Обичат родния си край и няма да заменят дивата природа със светските улеснения, само че това означавали, че би трябвало да бъдат забравени?
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ