Най-големият приятел на старостта е мързела, най-големият враг е работата.

„ Най-големият другар на старостта е мързела, най-големият зложелател е работата. Досега постоянно е било единствено работа - това ме държи “. Този съвет за дългоденствие показа пред bTV 100-годишният деец от Втората международна война дядо Иван. Той живее в село Васил Левски, Карловско.

„ Роден съм на 21 септември 1922 година. Сега съм на 100 години. Прякорът ми е бай Иван Перето. Аз съм роден в оскъдно селско семейство, имам единствено една сестра и аз. Баща ми беше селски чобанин, пасеше по 400-500 агнета “.



Дядо Иван разказва себе си като благополучен човек с огромно семейство и здраво здраве. През годините той работи като асистент в рудник " Петровица ", фрезист в Шумен и във Варна, а най-после се пенсионира в карловския тракторен цех. Въпреки сложния си живот, стогодишният деец от карловското село Васил Левски, остава образец за поколенията – за усърдие и непреклонен дух.

Близките му го назовават " индивидът история " поради феноменалната му памет и богатия му житейски опит. Спомените му от Втората международна война в никакъв случай не избледняват.

„ 1939 година стартира войната. Италия, Япония и Хитлер бяха дружно. Най-напред нападнаха Дания. На 10 септември получих повиквателно да се явя на 15 септември 1942 във Втори инженерен полк в град Пловдив. Аз бях първи звод, първа рота. Бях в първата фаза на войната “.

За половин година на бойното поле едвам не губи живота си. Има доста медали за смелост и други оценки.



„ Най-яркото събитие е, когато ме раниха. Удариха ме в рамото. Атакувахме немците, а те се бяха укрепили в един било и започнаха да стрелят. И викат: " Ваньооо, стреляй, двама са под теб ". Стреляй, но по какъв начин да изстрелвам, аз слушам единствено туп, туп над мен. По едно време сграбчих една бомба. Виждам къде са и мятам бомбата. Акълът не работи в този миг и бомбата падна на 2-3 крачки от мен. И знам към този момент, че от моята бомба си отивам. Прехвърлих се по канавката 10-тина крачки, бомбата гръмна, издаде дим, хвърлих втора. Още като хвърлих бомбата и ме удари по главата и паднах на земята, не помня какво е станало. Само си представям, секунди ли е било, минути ли, не знам. Мен ме удари парче откъм гърба в каската и в лявото рамо “, споделя дядо Иван.