Най-големият човешки копролит е на викинг
Най-големият човешки фекал, за който знаем, може да ни изуми, шокира, изненада или, разбира се, отблъсне. Но той е толкоз е абсурден и уважаван, че се обитава в музей и даже цената и полезността му е оприличавана на тази на бижутата на английската монархия. Копролитът на Банката Лойдс е човешки и датира от 9 век като изследванията демонстрират, че той е принадлежала на мъж викинг.
Въпросната изкопка
Историческото достижение, което в научната общественост се назовава „ огромен палеофацес “ или „ копролит “, или „ изсушен образец от човешка тор “, е намерено във Англия през 1972 година Археолози от Йоркския археологически концерн разкопават регион, който скоро ще се трансформира в строителната площадка на йоркския клон на Банката Лойдс. Там се натъкват на тази невероятна находка.
Как съумяват да я разграничат сред скалите, камъните и други предмети, открити в земята, може да се гадае, само че екземплярът е предаден на учени, които вършат някои проби, от които следват редица доста забавни открития.
Първо, най-важните от тях.
Екземплярът е с дължина 20 см и широчина 5 см, което е безусловно скандално, когато се замислите, че е съумял да излезе от нечия задница недокоснат в целия си размер. Въпреки че ще се появят доста хора, които ще настояват, че са преживели нещо надалеч по-внушително след тежка нощ на пиянство или след някое кулинарно предизвикателство изключително по празниците, въпреки всичко да не забравяме, че науката работи с доказателства, а не с приказки.
Следващото нещо, което откривателите откриват, е какво е ял мъжът. Те съумяват да открият, че продуктът на перисталтиката му е получен от диета най-вече от месо и самун, а външната страна е разказана като „ влажна и кашкава “. Но наподобява, че индивидът, който е направил тази историческа и рекордна форма, не е бил тъкмо в пика на силите си. Учените откриват вътре още „ няколкостотин паразитни яйца “, което допуска, че индивидът от 9 век е бил цялостен с чревни червеи.
Гил Снейп, студент-консерватор на работа в Йоркския археологически концерн, споделя: „ Който го е основал, евентуално не е ходил от няколко дни, да кажем. Този човек е имал доста лошо качество вътрешности. “
Учените смятат, че той е бил викинг, тъй като Йорк публично е бил населено място на викинги през 9 век, и по тази причина назовават индивида Йорвик.
През 1991 година служителят на Йоркския археологически концерн и палеоскатолог (да, това е действителна професия), доктор Андрю Джоунс, прави тази невероятна декларация: „ Това е най-вълнуващото парче екскременти, което в миналото съм виждал. По собствен метод, то е като незаменимо като бижутата на кралицата. “ Съвсем действителни думи на професионален академик.
Въпросният екскремент сега се обитава в Археологическия ресурсен център на Йорк. През 2003 година претърпява унищожителен инцидент по време на училищно посещение. Учител инцидентно почуква на витрината му и екскрементът пада и се чупи на три елементи.
След това длъжностните лица съумяват да го възстановят до предходният му искра и в този момент още веднъж може да се види недокоснат.
Скандинавският Йорк (наричан по това време Йорвик, както е и името на нашия викинг воин днес) или датският Йорк е термин, употребен от историците за южната част на Нортумбрия (днешен Йоркшир) през интервала от края на 9 век до първата половина на 10 век, когато мястото е било доминирани от скандинавските крале-воини; по-специално, той се употребява за отбелязване на Йорк – градът, следен от тези крале.
Норвежката монархия управлява разнообразни количества от Нортумбрия сред 875 и 954 години; обаче регионът е нападан и завладяван за къси интервали от англосаксонците сред 927 и 954 година, преди в последна сметка да бъде анексиран от тях през 954 година През този интервал тя е била тясно обвързвана с доста по-дългогодишното Кралство Дъблин.
Между 1070 и 1085 година е имало инцидентни опити на датските викинги да си възвърнат кралство Йорвик. Tези опити обаче не се материализират във връщането на царството. Херцог на Йорк – благородническа купа в английската пеера – е основана през 1341 година, само че е обединена с короната, когато 4-ти херцог става крал Едуард IV. Впоследствие купата херцог на Йорк нормално се дава на втория наследник на краля или кралицата.
