Храна за 600 млрд долара се губи всяка година. Какво могат да направят производители и търговци
Най-големи са загубите при плодовете и зеленчуците, зърнените храни, корените Над половината загуби се случват още при прибиране на реколтата, превоза, съхранението и първичната обработка на продуктите Фермерите и ритейлърите могат да ги лимитират с две трети като събират данни за загубите, подобрят прозрачността за търсенето и предлагането и вкарат положителни практики
Това е ужасна статистика: 33-40% от храната в света се губи или прахосва всяка година. Този факт е изключително трагичен на фона на риска от световна продоволствена рецесия като непряк резултат на войната в Украйна, пандемията и изменението на климата. Оклоло 800 млн души към този момент страдат от апетит по данни на Организацията за издръжка и земеделие (FAO) на Организация на обединените нации. Секторът на храните е отговорен за към 30% от международните излъчвания и е обвързван с голямо ползване на вода. Част от тези запаси се влагат в артикули, които безусловно отиват на боклука.
Редно е първо да се обясни разликата сред загуба и разхищаване на храна: загубата е при прибирането на реколтата, складирането, обработването и транспорта; разхищението се случва при търговците на дребно, ресторантьорите и семействата. Днес напъните са фокусирани най-много върху второто, тъй като там казусът е по-видим. Кампании приканват магазини да подаряват артикули, които не могат да траят. Тенденции като No waste целят подготвяне на храна без излишък в заведенията за хранене. Потребителите все по-осъзнато пробват да възнамеряват потребностите си по-добре. Реално обаче над половината от храната, която не се изяжда, на стойност към 600 млрд $, се губи на по-ранен стадий, във фермата и в процесите директно след прибиране на реколтата.
Реклама
Консултантската компания McKinsey показва в собствен отчет, че тя е резултат от неефективност на веригата и процесите и нейните скрити разноски постоянно са равни или даже по-големи от чистите облаги. Според компанията обаче намаляването на загубите с 50 до 70% от страна на производителите и търговците на дребно е изцяло постижимо. А изгодите биха били както стопански, по този начин и репутационни под формата на Според проучването на компанията ритейлърите биха могли да понижат разноските си с 3-6%, а производителите - с 5-10%. Това е към 80 милиарда $ нов пазарен капацитет.
Но защото загубата на храна е проблем, който обгръща доста играчи и процеси,
Къде и по какъв начин се губи храната
Над 2 млрд тона храна се губят или прахосват всяка година. Над половината се случва по време на прибиране на реколтата, обработката и съхранението и при стадиите на преправка.
Най-голям принос за загубите имат плодовете и зеленчуците, зърнените храни, корените и грудките (виж графиката). С тях са свързани и максимален дял излъчвания на CO2 и потребление на вода и те съгласно McKinsey би трябвало да са в центъра на напъните за стесняване на загубите.
Реклама
Изследването наблюдава пътя на доматите, отглеждани както навън, по този начин и в оранжерии в развити и в разрастващи се пазари. Това по принцип е един от продуктите с най-големи загуби.
Резултатът: в развитите страни от 59 до 72 от всеки 100 домата стигат до рафта. Между 19 и 27 домата остават на полето - смачкани, изгнили, незрели и така нататък Те другояче могат да бъдат употребявани като храна за животни, за преправка в биогорива, за органически наторител и така нататък Поне 1-2 домата не претърпяват превозването им в касетки до склада, а други 3-4 биват изхвърляни при миенето и сортирането. Още 1-2 домата се повреждат при пакетирането по условията на търговците или се изхвърлят, тъй като не пасват в изискваните опаковки. На финала сред 4 и 6 на всеки 100 домата се повреждат при превоза до супермаркетите или пък са погрешно пакетирани или етикетирани.
И това е положителният вид, до момента в който в развиващия се свят едвам сред 35 и 58 от общо 100 домата намират пътя до потребителя.
Това е ужасна статистика: 33-40% от храната в света се губи или прахосва всяка година. Този факт е изключително трагичен на фона на риска от световна продоволствена рецесия като непряк резултат на войната в Украйна, пандемията и изменението на климата. Оклоло 800 млн души към този момент страдат от апетит по данни на Организацията за издръжка и земеделие (FAO) на Организация на обединените нации. Секторът на храните е отговорен за към 30% от международните излъчвания и е обвързван с голямо ползване на вода. Част от тези запаси се влагат в артикули, които безусловно отиват на боклука.
Редно е първо да се обясни разликата сред загуба и разхищаване на храна: загубата е при прибирането на реколтата, складирането, обработването и транспорта; разхищението се случва при търговците на дребно, ресторантьорите и семействата. Днес напъните са фокусирани най-много върху второто, тъй като там казусът е по-видим. Кампании приканват магазини да подаряват артикули, които не могат да траят. Тенденции като No waste целят подготвяне на храна без излишък в заведенията за хранене. Потребителите все по-осъзнато пробват да възнамеряват потребностите си по-добре. Реално обаче над половината от храната, която не се изяжда, на стойност към 600 млрд $, се губи на по-ранен стадий, във фермата и в процесите директно след прибиране на реколтата.
Реклама
Консултантската компания McKinsey показва в собствен отчет, че тя е резултат от неефективност на веригата и процесите и нейните скрити разноски постоянно са равни или даже по-големи от чистите облаги. Според компанията обаче намаляването на загубите с 50 до 70% от страна на производителите и търговците на дребно е изцяло постижимо. А изгодите биха били както стопански, по този начин и репутационни под формата на Според проучването на компанията ритейлърите биха могли да понижат разноските си с 3-6%, а производителите - с 5-10%. Това е към 80 милиарда $ нов пазарен капацитет.
Но защото загубата на храна е проблем, който обгръща доста играчи и процеси,
Къде и по какъв начин се губи храната
Над 2 млрд тона храна се губят или прахосват всяка година. Над половината се случва по време на прибиране на реколтата, обработката и съхранението и при стадиите на преправка.
Най-голям принос за загубите имат плодовете и зеленчуците, зърнените храни, корените и грудките (виж графиката). С тях са свързани и максимален дял излъчвания на CO2 и потребление на вода и те съгласно McKinsey би трябвало да са в центъра на напъните за стесняване на загубите.
Реклама
Изследването наблюдава пътя на доматите, отглеждани както навън, по този начин и в оранжерии в развити и в разрастващи се пазари. Това по принцип е един от продуктите с най-големи загуби.
Резултатът: в развитите страни от 59 до 72 от всеки 100 домата стигат до рафта. Между 19 и 27 домата остават на полето - смачкани, изгнили, незрели и така нататък Те другояче могат да бъдат употребявани като храна за животни, за преправка в биогорива, за органически наторител и така нататък Поне 1-2 домата не претърпяват превозването им в касетки до склада, а други 3-4 биват изхвърляни при миенето и сортирането. Още 1-2 домата се повреждат при пакетирането по условията на търговците или се изхвърлят, тъй като не пасват в изискваните опаковки. На финала сред 4 и 6 на всеки 100 домата се повреждат при превоза до супермаркетите или пък са погрешно пакетирани или етикетирани.
И това е положителният вид, до момента в който в развиващия се свят едвам сред 35 и 58 от общо 100 домата намират пътя до потребителя.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ