Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат

Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видени, нито докоснати… те се усещат в сърцето.

Най-добрият резултат на образованието е толерантността.

Безопасността е най-много поверие. Тя не съществува в природата… Животът е или смело премеждие, или нищо.

Никога черноглед не е разкривал тайните на звездите, не е пътувал до неоткрити земи, нито е откривал ново пространство пред човешкия дух.

Много хора имат неверна визия в какво се състои същинското благополучие. Това не се реализира посредством независимо задоволство, а посредством честност към една почтена цел.

Независимо какъв брой малоумен и несъвършен, или какъв брой умен е един човек, той усеща, че щастието е негово неоспоримо право.

Животът е поредност от уроци, които би трябвало да се изживеят, с цел да бъдат разбрани.

Да бродиш с другар в тъмното е по-хубаво, в сравнение с да се разхождаш самичък по ярко.

Никога не скланяй главата си! Винаги я хвани изправена! Гледай света право в очите!

Самосъжалението е нашият максимален зложелател и в случай че се поддадем на него, в никакъв случай няма да можем да създадем нищо положително за света.

Характер не се гради измежду успокоение и тишина. Само посредством низ от прекарвания и премеждия душата може да стане мощна, упоритостта – въодушевена, а триумфът – реализиран.

Няма цар, който не е имал плебей измежду неговите предшественици, няма и плебей, който не е имал цар всред своите предшественици.

Никога не можем да изгубим това, на което сме се насладили в миналото. Всичко, което обичаме мощно, става част от самите нас.

Това, което диря не е някъде там, то е вътре в мен самата.

Твоят триумф и твоето благополучие са вътре в теб. Вземи решение да бъдеш благополучен и твоята наслада и ти ще сътворите дружно един несломим съдружник против компликациите.

Никога не бихме се научили да бъдем смели и търпеливи, в случай че в света имаше единствено наслада!

Няма директен път до мястото, до което си коства да стигнеш.

Да избягваш заплахите не е по-малко рисково в дългото тичане, като при изригналата детонация. Тя визира страхливците също толкоз, колкото и смелите.

Най-жалкият човек на света е този, който вижда, само че няма взор над нещата.

Може и да сме разкрили лекове за множеството несгоди, само че не сме разкрили лекарство за най-лошата измежду тях – апатията на човешкия жанр.

Смисълът на живота е живот, изпълнен със смисъл.

Чудесно е какъв брой доста време положителните хора посвещават на битката си с дявола. Само че в случай че отделяха толкоз доста сила, с цел да обичат ближните си, той щеше да си почине самичък – от досада.

Хората не обичат да мислят. Когато човек мисли, стига до някакви изводи. А заключенията не постоянно са прелестно нещо.

Никой няма право да получава благополучие, в случай че не основава такова.

Оптимизмът е тази религия, която те води до достижения. Нищо не може да се получи без вяра и убеденост.

Щастливият живот не се състои в неналичието на компликации, а в майсторлъка да ги управляваме.

Пази слънцето на своето лице и няма да видиш сянка.

Хелън Келър е родена на 27 юни 1880 година, в щата Алабама, Съединени американски щати.

Тя не е родена сляпа и глуха. Първоначално се развива обикновено до 19-месечна възраст. Тогава се разболява от болест, разказана от лекарите ѝ като „ остро инфектиране на стомаха и мозъка “, което може да се свърже със скарлатина или менингит.

Заболяването ѝ не трае дълго време, само че последствията от него са, че момичето остава глухо и сляпо.

По това време, тя съумява да комуникира с Марта Уошингтън , шестгодишната щерка на фамилния готвач, която схваща знаците ѝ; на седем-годишна възраст, Хелън владее над 60 знака, благодарение на които съумява да комуникира със фамилията си и личния състав.

През 1886 година, майка ѝ, въодушевена от обява на Чарлз Дикенс , Американски мемоари, за сполучливото образование на друго дете в сходно положение, на име Лаура Бригман , изпраща дребната Хелън , при Александър Бел , който по това време се занимава с глухи деца.

Бел им предлага да се извърнат за помощ към института „ Перкинс “ за слепи, ситуиран в южен Бостън.

След постъпването си през май 1888 година, Хелън Келър съумява да приключи института „ Перкинс “ за слепи. През 1896 година Келър постъпва в учебното заведение за млади дами Кембридж, преди да бъде призната през 1900 година в колежа „ Радклиф “.

Почитателят ѝ Марк Твен я показва на петролния магнат Хенри Роджърс , който дружно със брачната половинка си, заплаща образованието ѝ.

През 1904 година, на 24-годишна възраст, Келър приключва „ Радклиф “, като става първият човек, който е получил бакалавърска степен в изкуствата.

Тя поддържа връзка с австрийския мъдрец и възпитател, Вилхелм Джерусалим , който е един от първите, които откриват гения ѝ в литературата.

Келър се трансформира в знаменит създател и оратор. Тя е запомнена с това, че е бранител на хора в неравноправно положение.

Тя се построява като пацифист и покровител на контрола върху раждаемостта.

Келър се среща с всички американски президенти, от Гроувър Кливланд до Линдън Джонсън , и е другар на доста от известните персони на това време, в това число Александър Бел , Чарли Чаплин и Марк Твен .

Келър и нейният другар Марк Твен , са считани за извънредно радикални в навечерието на 20 век, в резултат на което политическите им възгледи са били забравяни или постоянно изменяни.

Сляпата и глуха Хелън Келър написва и издава общо 12 книги и няколко изявления в медиите.

На 14 септември 1964 година президентът Линдън Джонсън награждава Хелън с президентски орден на Свободата, един от двата най-високо почитани ордени, давани на цивилни в Съединени американски щати. През 1965 година тя бива определена за член на Националната женска зала на славата в Ню Йорк.

Хелън Келър умира в съня си, на 1 юни 1968 година, на 87 години.