Отбелязваме 40 години от изстрелването на Вояджър 1 и 2 – най-далечните и най-дълго функциониращите апарати на НАСА
Най-далечните и дългоживущи галактически апарати на НАСА “Вояджър 1 ” и “Вояджър 2 ” навършват 40 години от изстрелването си този август и септември. Въпреки дългото разстояние и макар че са минали цели четири десетилетия от началото на задачата, те не престават да споделят със Земята и да изпращат скъпа научна информация за външната конструкция на Слънчевата система и междузвездното пространство.
Но планът “Вояджър ” не просто е обогатил науката, освен е въодушевил генерации от откриватели, само че е повлиял и земните култури и изкуство. Всеки от “Вояджър ”-ите носи на борда си по една Златна плоча със записи на звуци, фотоси и известия към извънземните цивилизации или към бъдещите хора, които ги открият. Сред записите е и песента “Излел е Дельо бунтовник ” в осъществяване на Валя Балканска.
Пръв е изстрелян “Вояджър 2 ”, на 20-ти август 1977 година. “Вояджър 1 ” полита по-късно, на 5-ти септември 1977 година, само че изпреварва “Вояджър 2 ” и през 2012 година се трансформира в първия уред, издигнат от човешка ръка, навлязъл в междузвездното пространство. Понастоящем е и единственият междузвезден уред на човечеството. “Вояджър 2 ” към момента не е в междузвездното пространство (очаква се това да стане до няколко години), само че е единственият галактически уред, който е посетил по едно и също време всички планети от външната Слънчева система – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Уран и Нептун към момента не са били посещавани от други апарати с изключение на “Вояджър 2 ”. Многобройните открития на “Вояджър ”-ите включват: първи настоящи вулкани на обект отвън Земята (на юпитерианската луна Йо), океан под повърхността на Европа, атмосфера, сходна на земната на сатурновата луна Титан, ледени гейзери на луната Тритон на Нептун.
Днес “Вояджър 1 ” се намира на близо 21 милиарда километра от Земята, а “Вояджър 2 ” – на близо 18 милиарда километра. Това са невъобразими дистанции, само че бездната сред звездите е още по-голяма. При настоящата скорост апаратите ще посетят друга звезда най-рано след 40 000 години.
Но още до няколко десетилетия ще са замлъкнали. Всеки от “Вояджър ”-ите има три радиоизотопни термоелектрически генератора, които употребяват топлинната сила от разпада на плутоний-238. Всяка година мощността отслабва с към 4 вата на година. Вероятно последният теоретичен инструмент ще би трябвало да бъде изключен преди 2030 година.
Истинско предизвикателство е за НАСА да работи с толкоз антични от модерна позиция галактически апарати. Бордовите принадлежности са остарели, компютрите са остарели и организацията се осланя на опита на някогашни инженери, както и на документи, написани преди десетилетия, описващи от дълго време забравени команди и програмен продукт. През 2015 година (източник) НАСА незабавно търсеше експерти, които могат да пишат на асемблер и на FORTRAN, защото тогава се пенсионира Лари Зотарели – последния инженер от първичния екип на “Вояджър ”.
За повече информация: НАСА
