Две катастрофи превърнаха обещаващ футболист в рекордьор с 300 килограма тегло
Навремето Кирил Искренов се готви за скок в огромния футбол, само че тежки счупвания на едно и също мястого вадят от терена и го пращат на трапезата , написа 24 часа.бг.
" Знаете ли какъв брой е хубаво да можеш да отидеш на кино с другари, когато ти се прииска? Осъзнавате ли изобщо какъв брой е прелестно да се разходиш със фамилията си в парка? Повечето хора изобщо не осъзнават, че всеки сходен момент е скъп. Аз също прекомерно късно го разбрах. Сега съм пандизчия в своето тяло и се веселя даже когато съумея да направя няколко крачки ", по този начин стартира изповедта на Кирил Искренов, който, в случай че не е първи, то най-малко е в топ 3 на най-тежките българи.
Допреди към година мъжът от пернишкото село Гигинци живее в 300-килограмово тяло, само че след прекарването на тежък коронавирус смъква 20 кг от своето тегло в дословен и метафоричен смисъл. Но и останалото е задоволително, с цел да го прикове към пейката в двора на красивата му къща. Така Кирил получава задоволително време, с цел да реши дали
ориста се е отнесла
незаслужено към
към него,
или той самият носи цялата виновност за настоящето си състояние. Истината, както постоянно се случва, е някъде по средата.
Преди доста години към този момент Кирил Искренов стартира да играе футбол в " Миньор " (Перник) и доста бързо съумява да потвърди на треньорите си, че на него може да се разчита. Младокът минава през другите възрастови групи и когато стига до юноши старша възраст, стартира да се приготвя душевен и физически за скока в професионалния футбол. Точно тогава го застига и първата огромна злополука в живота му.
" Отидохме да премерим сили с " Левски " на " Герена ". Мачът беше извънредно завързан, само че тогава бяха други времена, постоянно се играеше на живот и гибел. И по този начин се случи, че Греков и Коев от техния тим ме приклещиха по едно и също време и ми счупиха крайници. Тогава в действителност се стартира с моето вървене по тъгите ", споделя пред " 24 часа " най-тежкият българин. В продължение на една година
той се възвръща
и по-късно се завръща на терена, само че единствено след няколко мача излиза наяве, че в никакъв случай повече няма да бъде предходният футболист.
" Бог ми е очевидец, че направих всичко по силите си, с цел да играя още веднъж на най-високо равнище. Мечтаех да играя при експертите, да спечелвам купи, да вземам участие в интернационалните мачове. Та кой състезател не желае да стигне до върха! Но желанията са едно, а действителността напълно друго. Кракът ме болеше, а и душевен се бях трансформирал. Вече не смеех да влизам крепко в единоборства. И един ден се разсъниха с мисълта, че би трябвало да се откажа ", спомня си още юношата на " Миньор " (Перник). Довчерашният футболист
