Отбелязваме 149 години от обесването на Васил Левски
Навършват се 149 години от гибелта на Васил Левски. На 18 февруари е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата. През 1873 година край София е обесен Васил Левски.
Васил Иванов Кунчев (Левски), именуван още Дякона или Апостола, е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година Учи в родния си град, а по-късно в Стара Загора. През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела. В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност. След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник.
През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България. От 1864 до 1866 година учителства в с. Войнягово и провежда „ патриотични дружини “ за бъдещото въстание. През 1867 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, идната година дружно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането ѝ прави опит да премине в България с чета, само че е хванат от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактичност го довежда до концепцията, че изходът на национално-освободителната битка е в преместване на нейния център в България. Идеята му се състой в създаване на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се трансфорат в центрове българската гражданска война. Тази концепция той показва на първо време в едно писмо до Панайот Хитов, а по-късно я прави притежание и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 година и на 1 май 1869 година
Левски подхваща две обиколки из страната. За първата си обиколка той получил известна материална поддръжка от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подкрепят от демократичната група „ Млада България “, която го снабдила и със специфична разгласа на български и турски език, издадена от името на „ Привременно държавно управление в Балкана “. На 26 август се завръща в Букурещ, с цел да взе участие в основаването на БРЦК, само че защото концепциите му не са признати от революционерите в Румъния на 26 май 1870 година Левски напуща Букурещ и се завръща в България за да провежда и построи мрежа от революционни комитети. Успява да притегли за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и други Функциите на централен комитет или така наречен Привременно държавно управление разпорежда на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е основано задгранично посланичество на ВРО.
Успехите на Левски в построяването на революционната организация
трансформират отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 година от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С построената вътре в страната революционна организация Левски застанал напълно в поддръжка на Любен Каравелов и неговата битка срещу последователите на демократичното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 година той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за разискване и мнение.
По негова самодейност в края на април и началото на май 1872 година в Букурещ било свикано първото Общо заседание на БРЦК, на което Левски получава и особено правомощие за деяние в българските земи. Възгледите на Апостола за създаване на ВРО и нейните задания са изложени в направената от него „ Нареда на служащите за освобождението на българския народ “ (1871 г.). В уводната и част е дефинирана задачата на организацията: „ С една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прародители със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което през днешния ден безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата независимост, а турският чорбаджилък да даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество сред всички народности. Българи, турци, евреи и други ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във религия, било в националност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се създаде. “ За всяко отклоняване от тази цел „ Наредата “ предвиждала смъртно наказване. Останалите ѝ параграфи се отнасят до организационната конструкция на ВРО, правата и отговорностите на революционните дейци и наказванията за осъществените от тях прегрешения. След като получава пълномощието от БРЦК.
Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното създаване на ВРО. Основава нови комитети освен в Северна, само че и в Южна България, в това число и в Македония. Точно когато активността му доближава своя максимален обсег на 22 септември 1872 година в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, макар възбраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е проведена от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат употребявани за потребностите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските управляващи подхващат всеобщи арести на популацията в този край, арестувани са и огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени значително от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски. За да бъде защитена от цялостно заличаване ВРО, БРЦК желае от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отхвърля, защото макар постигнатите триумфи счита, че подготовката за въстание не е задоволителна. С риск на живота си Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, с цел да може да прибере и резервира архивите на организацията. След това има желание да се трансферира в Румъния. На 26 декември 1872 година идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак.
В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят проект за освобождението на Васил Левски. Под управлението на Атанас Узунов се приготвя чета, която би трябвало да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до значителен резултат.
Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана.
Васил Левски се постанова като водач на ВРО, идеолог, уредник и началник на българското национално- освободително придвижване. Далновиден и надарен уредник, той обобщава опита на революционното придвижване до този миг и пръв доближава до съзнанието за нуждата от предварителна подготовка посредством основаването на революционни комитети и преместване на центъра на организирането на националната гражданска война в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята независимост, тъй като „ който ни освободи, той ще ни зароби “. Проповядва концепцията за „ свята и чиста република “, за общество и страна, в която всички „ да бъдат изцяло свободни там, гдето живее българинът – в България, Тракия, Македония “.
В цялата страна през днешния ден се провеждат възпоменателни церемонни, на които ще бъде почетена паметта на Левски. Те ще продължат и на 19 февруари.
Васил Иванов Кунчев (Левски), именуван още Дякона или Апостола, е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година Учи в родния си град, а по-късно в Стара Загора. През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела. В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност. След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник.
През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България. От 1864 до 1866 година учителства в с. Войнягово и провежда „ патриотични дружини “ за бъдещото въстание. През 1867 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, идната година дружно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането ѝ прави опит да премине в България с чета, само че е хванат от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактичност го довежда до концепцията, че изходът на национално-освободителната битка е в преместване на нейния център в България. Идеята му се състой в създаване на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се трансфорат в центрове българската гражданска война. Тази концепция той показва на първо време в едно писмо до Панайот Хитов, а по-късно я прави притежание и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 година и на 1 май 1869 година
Левски подхваща две обиколки из страната. За първата си обиколка той получил известна материална поддръжка от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подкрепят от демократичната група „ Млада България “, която го снабдила и със специфична разгласа на български и турски език, издадена от името на „ Привременно държавно управление в Балкана “. На 26 август се завръща в Букурещ, с цел да взе участие в основаването на БРЦК, само че защото концепциите му не са признати от революционерите в Румъния на 26 май 1870 година Левски напуща Букурещ и се завръща в България за да провежда и построи мрежа от революционни комитети. Успява да притегли за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и други Функциите на централен комитет или така наречен Привременно държавно управление разпорежда на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е основано задгранично посланичество на ВРО.
Успехите на Левски в построяването на революционната организация
трансформират отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 година от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С построената вътре в страната революционна организация Левски застанал напълно в поддръжка на Любен Каравелов и неговата битка срещу последователите на демократичното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 година той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за разискване и мнение.
По негова самодейност в края на април и началото на май 1872 година в Букурещ било свикано първото Общо заседание на БРЦК, на което Левски получава и особено правомощие за деяние в българските земи. Възгледите на Апостола за създаване на ВРО и нейните задания са изложени в направената от него „ Нареда на служащите за освобождението на българския народ “ (1871 г.). В уводната и част е дефинирана задачата на организацията: „ С една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прародители със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което през днешния ден безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата независимост, а турският чорбаджилък да даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество сред всички народности. Българи, турци, евреи и други ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във религия, било в националност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се създаде. “ За всяко отклоняване от тази цел „ Наредата “ предвиждала смъртно наказване. Останалите ѝ параграфи се отнасят до организационната конструкция на ВРО, правата и отговорностите на революционните дейци и наказванията за осъществените от тях прегрешения. След като получава пълномощието от БРЦК.
Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното създаване на ВРО. Основава нови комитети освен в Северна, само че и в Южна България, в това число и в Македония. Точно когато активността му доближава своя максимален обсег на 22 септември 1872 година в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, макар възбраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е проведена от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат употребявани за потребностите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските управляващи подхващат всеобщи арести на популацията в този край, арестувани са и огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени значително от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски. За да бъде защитена от цялостно заличаване ВРО, БРЦК желае от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отхвърля, защото макар постигнатите триумфи счита, че подготовката за въстание не е задоволителна. С риск на живота си Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, с цел да може да прибере и резервира архивите на организацията. След това има желание да се трансферира в Румъния. На 26 декември 1872 година идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак.
В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят проект за освобождението на Васил Левски. Под управлението на Атанас Узунов се приготвя чета, която би трябвало да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до значителен резултат.
Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана.
Васил Левски се постанова като водач на ВРО, идеолог, уредник и началник на българското национално- освободително придвижване. Далновиден и надарен уредник, той обобщава опита на революционното придвижване до този миг и пръв доближава до съзнанието за нуждата от предварителна подготовка посредством основаването на революционни комитети и преместване на центъра на организирането на националната гражданска война в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята независимост, тъй като „ който ни освободи, той ще ни зароби “. Проповядва концепцията за „ свята и чиста република “, за общество и страна, в която всички „ да бъдат изцяло свободни там, гдето живее българинът – в България, Тракия, Македония “.
В цялата страна през днешния ден се провеждат възпоменателни церемонни, на които ще бъде почетена паметта на Левски. Те ще продължат и на 19 февруари.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ