В Долна баня се гордеят със своите 14 герои опълченци
Навършиха се 140 години от образуването напролет на 1877 година на Българското опълчение за присъединяване му в освободителната Руско-турска война. Със златни букви в историята остават и имената на 14-те долнобански опълченци: Благой Андонов, Васил Михайлов Кутин, Василий Аркадиев, Вене (Вельо) Апостолов, Витан Петров Витанов, Георги Петров Банков-Комитата, Захари Стефанов Лимонов, Лазар Георгиев Комитски, Никола Димитров, Никола Топалов, Тома Павлов, Христо Петров Банков, Яне Алистарев и Цветан Стоянов Димитров (Митров).
14 мъже в разцвета на младостта си, закърмени с обич към жанр и татковина и с непоносимост към поробителите,
желаят да се борят за Освобождението на България
Те напущат родния си край. По разнообразни пътища се добират до Румъния и постъпват в основаното през 1877 година Българско опъл-чение. Участват в едни от най-решаващите боеве в Руско-турската освободителна война. Много от тях по-късно са четници в Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1879 година Въстанието е потушено. Те не могат да се върнат в родните села - Белица, Годлево и Гулиева баня (днес село Баня, Разложко). Голяма мощ на духа е нужна, с цел да оставиш всичко - къща, семейство и другари, и да търсиш друго огнище. За всички тях Долна баня се трансформирала в нов роден дом. На тях в този момент се прекланят признателните долнобанци.
Трудно е през днешния ден да се издирят документи за опълченците. Повече материали се съхраняват в фамилните архиви за Георги Банков-Комитата, Витан Витанов и Цветан Димитров.
Георги Петров Банков-Комитата е роден в пиринското село Белица.
Упражнявал ковашкия поминък - бил налбантин
Веднъж подковал коня на персонален турчин от селото, а той не му платил. Минало много време, длъжникът не давал грошовете. Разсърдил се ковачът, причакал турчина една вечер и го набил. Когато заптиетата пристигнали да го приберат, Георги Ковача към този момент препускал на кон за Цариград. Агата задирял хубаво момиче, та и затуй младият мъж му дал добър урок. За турската власт Банков станал рисков зложелател, а за народа - предвестител на надигащата се освободителна стихия. Затова всички почнали да го назовават Комитата.
В началото на май 1877 година Георги Банков дружно с брат си Христо постъпват в Опълчението в гр. Плоещ. Георги взе участие в Освободителната война от началото до края. Включен е в четвърта рота от Четвърта тайфа и безстрашно пази крайния ляв фланг на позицията на Стоманената батарея на връх Шипка.
Когато през есента на 1878 година избухва историческото Кресненско-Разложко въстание, Георги Банков влиза в управлението му като заместител на основния челник. След това образова Румелийската милиция и взе участие в секрети заседания за подготовката за Съединението на България. След Освобождението напуща поробения си роден македонски край и дружно със брачната половинка си Елена и петте деца се заселват в освободена България, в Долна баня. Раждат им се още четири деца. Трима от синовете на Георги вземат участие като четници в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Георги Банков умира в Долна баня през 1932 година
Витан Петров Витанов е роден в с. Годлево. Постъпва на работа във Втора опълченска тайфа. Участва в епичните сражения на Шипка и в прехода през Балкана, при завладяването на укрепения лагер край Шейново и с. Тича. След края на войната и подписването на Берлинския контракт
и Витан Витанов е измежду участниците в Кресненско-Разложкото въстание
При една от борбите е ранен в десния крайник и остава неработоспособен до края на живота си. Умира в Долна баня през 1918 година Жена му - Йорданка Спасова Василева, е от известния долнобански жанр Пенгарови. Освен с домакинство, тя се занимавала и с лекуване на хората с билки.
Опълченецът имал три дъщери и двама сина. Преданията приказват, че преди време той постоянно разказвал за младежките си години, за тримата братя и четирите си сестри, за бащата Петър Йочков, който с терзийската си игла изхранвал многолюдното семейство, за занаятчия Фильо от родното Годлево, станал му преподавател в коларо-железарския поминък. Но най-увлекателни и вълнуващи били разказите на опълченеца за боевете на българи и руси с петвековния подтисник, за Освобождението, за Кресненско-Разложкото въстание. Тих и непретенциозен човек бил Витан. Сладкодумният повествовател на преживелици пеел и по този начин хубаво, че долнобанци постоянно с любов слушали неговите песни. Опълченски песни пеел, а на празник обличал опълченските облекла, слагал опълченската шапка и закачал ордените и медалите, дадени му за проявения подвиг по време на Руско-турската освободителна война...
Преди 10 година Община Долна баня и НЧ “Рила-1898” проведоха юбилейна научно-теоретична конференция на тематика: “Участието на опълченците, поданици на Долна баня, в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година”. На форума със свои материали се показаха историци, експерти, учители, духовници, локални краеведи и културни дейци.
На конференцията участваха и наследници на опълченците. Във връзка с юбилея на постройката на читалището бе открита плоча в памет на опълченците от Долна баня.
Любомир КУЗЕВ
14 мъже в разцвета на младостта си, закърмени с обич към жанр и татковина и с непоносимост към поробителите,
желаят да се борят за Освобождението на България
Те напущат родния си край. По разнообразни пътища се добират до Румъния и постъпват в основаното през 1877 година Българско опъл-чение. Участват в едни от най-решаващите боеве в Руско-турската освободителна война. Много от тях по-късно са четници в Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1879 година Въстанието е потушено. Те не могат да се върнат в родните села - Белица, Годлево и Гулиева баня (днес село Баня, Разложко). Голяма мощ на духа е нужна, с цел да оставиш всичко - къща, семейство и другари, и да търсиш друго огнище. За всички тях Долна баня се трансформирала в нов роден дом. На тях в този момент се прекланят признателните долнобанци.
Трудно е през днешния ден да се издирят документи за опълченците. Повече материали се съхраняват в фамилните архиви за Георги Банков-Комитата, Витан Витанов и Цветан Димитров.
Георги Петров Банков-Комитата е роден в пиринското село Белица.
Упражнявал ковашкия поминък - бил налбантин
Веднъж подковал коня на персонален турчин от селото, а той не му платил. Минало много време, длъжникът не давал грошовете. Разсърдил се ковачът, причакал турчина една вечер и го набил. Когато заптиетата пристигнали да го приберат, Георги Ковача към този момент препускал на кон за Цариград. Агата задирял хубаво момиче, та и затуй младият мъж му дал добър урок. За турската власт Банков станал рисков зложелател, а за народа - предвестител на надигащата се освободителна стихия. Затова всички почнали да го назовават Комитата.
В началото на май 1877 година Георги Банков дружно с брат си Христо постъпват в Опълчението в гр. Плоещ. Георги взе участие в Освободителната война от началото до края. Включен е в четвърта рота от Четвърта тайфа и безстрашно пази крайния ляв фланг на позицията на Стоманената батарея на връх Шипка.
Когато през есента на 1878 година избухва историческото Кресненско-Разложко въстание, Георги Банков влиза в управлението му като заместител на основния челник. След това образова Румелийската милиция и взе участие в секрети заседания за подготовката за Съединението на България. След Освобождението напуща поробения си роден македонски край и дружно със брачната половинка си Елена и петте деца се заселват в освободена България, в Долна баня. Раждат им се още четири деца. Трима от синовете на Георги вземат участие като четници в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Георги Банков умира в Долна баня през 1932 година
Витан Петров Витанов е роден в с. Годлево. Постъпва на работа във Втора опълченска тайфа. Участва в епичните сражения на Шипка и в прехода през Балкана, при завладяването на укрепения лагер край Шейново и с. Тича. След края на войната и подписването на Берлинския контракт
и Витан Витанов е измежду участниците в Кресненско-Разложкото въстание
При една от борбите е ранен в десния крайник и остава неработоспособен до края на живота си. Умира в Долна баня през 1918 година Жена му - Йорданка Спасова Василева, е от известния долнобански жанр Пенгарови. Освен с домакинство, тя се занимавала и с лекуване на хората с билки.
Опълченецът имал три дъщери и двама сина. Преданията приказват, че преди време той постоянно разказвал за младежките си години, за тримата братя и четирите си сестри, за бащата Петър Йочков, който с терзийската си игла изхранвал многолюдното семейство, за занаятчия Фильо от родното Годлево, станал му преподавател в коларо-железарския поминък. Но най-увлекателни и вълнуващи били разказите на опълченеца за боевете на българи и руси с петвековния подтисник, за Освобождението, за Кресненско-Разложкото въстание. Тих и непретенциозен човек бил Витан. Сладкодумният повествовател на преживелици пеел и по този начин хубаво, че долнобанци постоянно с любов слушали неговите песни. Опълченски песни пеел, а на празник обличал опълченските облекла, слагал опълченската шапка и закачал ордените и медалите, дадени му за проявения подвиг по време на Руско-турската освободителна война...
Преди 10 година Община Долна баня и НЧ “Рила-1898” проведоха юбилейна научно-теоретична конференция на тематика: “Участието на опълченците, поданици на Долна баня, в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година”. На форума със свои материали се показаха историци, експерти, учители, духовници, локални краеведи и културни дейци.
На конференцията участваха и наследници на опълченците. Във връзка с юбилея на постройката на читалището бе открита плоча в памет на опълченците от Долна баня.
Любомир КУЗЕВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ