Пенсията на Сенко - колкото три Татови заплати
Сигурно няма различен българин, който да е по едно и също време почетен жител на Враца, Париж, София и село Скриняно, Кюстендилско. Ще си спестим изброяването на всичките му награди и оценки, тъй като ще излезе, че и там е без аналог. А първите му седем години, за което се твърди, че са определящи за бъдещето на всеки човек, изобщо не предполагали такава щастлива орис. Появил са на бял свят на 12 февруари 1905 година в село Хайредин, Врачанско, и в случай че пресметнем, ще излезе, че тези дни се навършват 112 години от рождението му. Отиде си на 82 години с известност, надминаваща тази на Слави Трифонов, макар че не се е появявал всяка вечер по малкия екран. На писмата, които пристигаха за него от целия свят, против графата адресат имаше единствено: България - Сенко. Това било изцяло задоволително за пощальоните да го намерят, връчат пратката и да получат великодушния си бакшиш.
За множеството българи името Евстати Христов Карайончев не приказва нищо. А индивидът, за който изписахме всичките дитирамби нагоре, се е казвал тъкмо по този начин. Бил е на 10 години, когато мизерията го довела в огромна София. Тя, несъмнено, не го е чакала с торта. Попаднал в цирка, където имало парче самун и забавление, което прогонвало тъгата по починалия му на фронта татко. Момчето за всичко - пъргаво, изпълнително и умело, било видяно от Мистериозния турчин - в действителност френският факир Делоне, и станало негова дясна ръка. По някое време парижанинът си тръгнал и оставя на младия си асистент единствено един фокус. С него почнала кариерата на огромния български маг.
Магът Астор със скулптурния портрет на Сенко в ръце. Сега той се намира в неговия дом
Той играел по плевни и седенки, площади и кръчми. Създал си дребен репертоар. Забелязал го Лазар Добрич, бъдещият и единствен в света сеньор на цирковото изкуство, и го взел в своя цирк „ Независимост”. Още не му било отредено да бъде актьор, а единствено началник на манежа. И тогава един от клоуните - Светослав Танчев-Сенко, се запилял с красива германка, на инат на цирка, публиката и родината. Още същия ден младият Христо навлякъл облеклата му и тъй като знаел всичките реплики на артистите, незабавно се хвърлил в играта. Публиката тържествувала, само че най-доволна била дамата на Добрич. Тя скандирала: Сенко, Сенко.
Така се родила втората част от името на великия маг. Първата също била плод на случайността. На дебютните си независими спектакли врачанинът решил да се показа като Мистериозният Сенко. Годината е 1929, а той е единствено на 24. При подготовката на афишите обаче печатарят не пресметнал добре пространството и съумял да събере върху плаката единствено „ Мистер Сенко”. С този артистичен псевдоним Евстати Христов станал любим на България и блеснал на най-престижните международни подиуми.
Той е първият български маг, получил премия на международен конгрес на илюзионистите. На фестивал в Германия конферансът към този момент е съобщил името му, а на сцената ни излизал никой. Публиката се чудела какво става и недоволно стартира да свирка. В този миг се появил мъж в грациозен смокинг, само че без глава. По-точно главата си той държал в ръка, а тя се извинила за закъснението. Гръмнали аплаузи. Журито също било очаровано и присъдило на българина втора премия. Първа взел някакъв немец, за който се твърди, че... Тук легендите са две: че е изкарал жив слон на сцената, покрил го с чаршаф, произнесъл някакви вълшебен думи, а откакто махнал покривалото, слона към този момент го нямало. Според другата версия липсващ е голям кадилак и три хубавици, а не слон. В последна сметка това не е чак толкоз значимо, тъй като нас ни интересува Мистер Сенко. А историята, че той е съумял да се появи без глава пред цялостна зала с германци, е правилно. Както е правилно и това, че е имал четиридесет фокуса и илюзии, че режел дами, изчезвал в сандъци, разигравал карти.
За Сенко пазарищата били обичана сцена. Тежко на тези, което не го познавали. Той присядал до някоя женица, бъркал в кошницата й с яйца, вземал едно, счупвал го и внезапно от вътрешната страна изскачала лъскава златна монета. Второ яйце - втора монета.
- Купувам ги всичките - офертирал магът.
- А, не се продават - дръпвала се дамата, прибирала си кошницата и побягвала. Зад първия ъгъл обаче тя серпантина и започвала да чупи яйцата едно по едно, дружно с което кълняла Сенко. Така трагично и без жълтици завършвал спектакълът.
Единственият правоприемник и възпитаник на Сенко, Христо Евстатиев, разказваше приживе, че татко му по никакъв начин не го е глезел. По време на турнетата величието спяло в хотели, а той по читалищните подиуми, а в утрото, в което навършил 60 години, се качил на мерцедеса си и го оставил самичък в село Галиче, където съгласно афиша, залепен на кръчмата вечерта, предстоял взаимен театър.
Сенко Младши стана също ослепителен маг. Ракът го отнесе напълно ненавреме. В последните си години се бе затворил. Не излизаше от жилището си. Казваше, че татко му си счупил крайници и се опасяваше същото да не се случи с него. Той обожаваше Сталин и целият му хол бе декориран с бюстове и портрети на вожда.
Лимузината на Сенко, бежов мерцедес, било една от най-луксозните возила в София. Всеки ден той се качвал на него и отивал в кафето на хотел София /днес „ Радисън”/, където в компанията на Хачо Бояджиев, Боян Радев, младия Астор пиел утринното си кафе. Парите за цялата сметка на масата излизали постоянно от неговия джоб.
Според очевидци, когато Сенко подал документите си за пенсиониране, пресметнали, че би трябвало да взема 3300 лв., сума, три пъти по-голяма от заплатата на Тодор Живков. Това, несъмнено, било невероятно, само че въпреки и поотрязана, пенсията на Мага надвишавала няколко пъти тази на неговите съученици професори. Тогава той предостатъчно казвал: Сенко, Сенко, добре, че не си учил. Сега щеше да си безпаричен като тях.
Разбира се, за благосъстоянието на Сенко се разказвали митове. За да се защищити от крадци, когато тръгвал нанякъде, Сенко слагал гумената си глава в леглото хвърлял върху него и една одеяло. Престъпниците се лъжели, че той е вътре и спи. На феята пред къщата му обаче не прощавали. Скулптурата е разбивана няколко пъти, с цел да се търси имането на Сенко.
Исак ГОЗЕС
За множеството българи името Евстати Христов Карайончев не приказва нищо. А индивидът, за който изписахме всичките дитирамби нагоре, се е казвал тъкмо по този начин. Бил е на 10 години, когато мизерията го довела в огромна София. Тя, несъмнено, не го е чакала с торта. Попаднал в цирка, където имало парче самун и забавление, което прогонвало тъгата по починалия му на фронта татко. Момчето за всичко - пъргаво, изпълнително и умело, било видяно от Мистериозния турчин - в действителност френският факир Делоне, и станало негова дясна ръка. По някое време парижанинът си тръгнал и оставя на младия си асистент единствено един фокус. С него почнала кариерата на огромния български маг.
Магът Астор със скулптурния портрет на Сенко в ръце. Сега той се намира в неговия дом
Той играел по плевни и седенки, площади и кръчми. Създал си дребен репертоар. Забелязал го Лазар Добрич, бъдещият и единствен в света сеньор на цирковото изкуство, и го взел в своя цирк „ Независимост”. Още не му било отредено да бъде актьор, а единствено началник на манежа. И тогава един от клоуните - Светослав Танчев-Сенко, се запилял с красива германка, на инат на цирка, публиката и родината. Още същия ден младият Христо навлякъл облеклата му и тъй като знаел всичките реплики на артистите, незабавно се хвърлил в играта. Публиката тържествувала, само че най-доволна била дамата на Добрич. Тя скандирала: Сенко, Сенко.
Така се родила втората част от името на великия маг. Първата също била плод на случайността. На дебютните си независими спектакли врачанинът решил да се показа като Мистериозният Сенко. Годината е 1929, а той е единствено на 24. При подготовката на афишите обаче печатарят не пресметнал добре пространството и съумял да събере върху плаката единствено „ Мистер Сенко”. С този артистичен псевдоним Евстати Христов станал любим на България и блеснал на най-престижните международни подиуми.
Той е първият български маг, получил премия на международен конгрес на илюзионистите. На фестивал в Германия конферансът към този момент е съобщил името му, а на сцената ни излизал никой. Публиката се чудела какво става и недоволно стартира да свирка. В този миг се появил мъж в грациозен смокинг, само че без глава. По-точно главата си той държал в ръка, а тя се извинила за закъснението. Гръмнали аплаузи. Журито също било очаровано и присъдило на българина втора премия. Първа взел някакъв немец, за който се твърди, че... Тук легендите са две: че е изкарал жив слон на сцената, покрил го с чаршаф, произнесъл някакви вълшебен думи, а откакто махнал покривалото, слона към този момент го нямало. Според другата версия липсващ е голям кадилак и три хубавици, а не слон. В последна сметка това не е чак толкоз значимо, тъй като нас ни интересува Мистер Сенко. А историята, че той е съумял да се появи без глава пред цялостна зала с германци, е правилно. Както е правилно и това, че е имал четиридесет фокуса и илюзии, че режел дами, изчезвал в сандъци, разигравал карти.
За Сенко пазарищата били обичана сцена. Тежко на тези, което не го познавали. Той присядал до някоя женица, бъркал в кошницата й с яйца, вземал едно, счупвал го и внезапно от вътрешната страна изскачала лъскава златна монета. Второ яйце - втора монета.
- Купувам ги всичките - офертирал магът.
- А, не се продават - дръпвала се дамата, прибирала си кошницата и побягвала. Зад първия ъгъл обаче тя серпантина и започвала да чупи яйцата едно по едно, дружно с което кълняла Сенко. Така трагично и без жълтици завършвал спектакълът.
Единственият правоприемник и възпитаник на Сенко, Христо Евстатиев, разказваше приживе, че татко му по никакъв начин не го е глезел. По време на турнетата величието спяло в хотели, а той по читалищните подиуми, а в утрото, в което навършил 60 години, се качил на мерцедеса си и го оставил самичък в село Галиче, където съгласно афиша, залепен на кръчмата вечерта, предстоял взаимен театър.
Сенко Младши стана също ослепителен маг. Ракът го отнесе напълно ненавреме. В последните си години се бе затворил. Не излизаше от жилището си. Казваше, че татко му си счупил крайници и се опасяваше същото да не се случи с него. Той обожаваше Сталин и целият му хол бе декориран с бюстове и портрети на вожда.
Лимузината на Сенко, бежов мерцедес, било една от най-луксозните возила в София. Всеки ден той се качвал на него и отивал в кафето на хотел София /днес „ Радисън”/, където в компанията на Хачо Бояджиев, Боян Радев, младия Астор пиел утринното си кафе. Парите за цялата сметка на масата излизали постоянно от неговия джоб.
Според очевидци, когато Сенко подал документите си за пенсиониране, пресметнали, че би трябвало да взема 3300 лв., сума, три пъти по-голяма от заплатата на Тодор Живков. Това, несъмнено, било невероятно, само че въпреки и поотрязана, пенсията на Мага надвишавала няколко пъти тази на неговите съученици професори. Тогава той предостатъчно казвал: Сенко, Сенко, добре, че не си учил. Сега щеше да си безпаричен като тях.
Разбира се, за благосъстоянието на Сенко се разказвали митове. За да се защищити от крадци, когато тръгвал нанякъде, Сенко слагал гумената си глава в леглото хвърлял върху него и една одеяло. Престъпниците се лъжели, че той е вътре и спи. На феята пред къщата му обаче не прощавали. Скулптурата е разбивана няколко пъти, с цел да се търси имането на Сенко.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ