Ваня Цветкова на 60: Отивам всеки ден на работа и всеки ден ми се реве!
Ваня Цветкова Дойчева дебютира в киното още през 1978 година. Тя е родена в София на 12 януари 1958 година Завършва актьорско майсторство през 1980 година във ВИТИЗ, учи в класа на Гриша Островски. В киното дебютира с кино лентата “Служебно състояние ординарец ”, само че огромна известност получава с присъединяване във втория си филм - “Бариерата ” на режисьора Христо Христов през 1979 година Печели награди на кинофестивали в Москва и Варна. Няколко години по-късно, през 1982 година, Ваня Цветкова става фаворитка на българската аудитория с присъединяване си във филмите “Лавина ” и “Комбина ”, където си партнира с Иван Иванов. През 80-те години на предишния век Ваня Цветкова е една от най-знаковите актриси на България. Прави няколко доста мощни функции, играе обичана или държанка на артисти като Коста Цонев, Стефан Данаилов, Иван Иванов, Филип Трифонов, Чочо Попйорданов, Любен Чаталов, Стойко Пеев и на самия Инокентий Смоктуновски. През 1990 година отпътува за Съединени американски щати, става крупие в казино в Лас Вегас и отглежда сина си като самотна майка. Идва си в България през 2011 година и се снима в основната женска роля в сериала “7 часа разлика”. През 2014 година се връща в Съединени американски щати, където живее синът й Павел.
Едва десетгодишна стартира да тренира художествена гимнастика в школата на “Левски”. Завършва гимназия с отличен триумф и кандидатства във ВИТИЗ. Комисията прави оценка по достолепие хубостта и гения й и тя минава с лекост четирите кръга. По-късно проф. Христо Руков
употребява нейни фотоси, с цел да илюстрира учебника си по театрално придвижване
В „ Комбина” с Иван Иванов
Още като студентка дебютира във кино лентата “Служебно състояние ординарец” по класическия роман “Вестовой Димо” на Георги Стаматов. Талантът на Ваня свети с особена мощ в “Бариерата”, по едноименния разказ на Павел Вежинов. Тя си партнира с огромния съветски артист Инокентий Смоктуновски. За ролята на Доротея минава през пет кръга пробни фотоси, в които се състезава със стотици девойки. За играта си Цветкова получава две награди за най-хубава женска роля - на Съюза на българските кино дейци през 1979 година и на Варненския фестивал “Златна роза” през 1980 година На кинофестивала в Москва (1980 г.) филмът е отличен с втора премия. По мотив работата си със Смоктуновски тя споделя преди време: Спомням си, че още с идването си Инокентий стартира да ми внушава какъв брой съм друга. Още като погледнал тълпата, ме видял. Лека-полека той построи това неповторимо чувство на тази героиня. Казваше, че филмът, това е тя и в случай че аз съумея, ще съумеят и всички те. Режисьорът Христо Христов го оставяше да работи с мен. Мисля, че този филм и през днешния ден би се възприел, и освен от наша аудитория. Нещо, което е необичайност за българското кино.
В амбициозната си трилогия “Аспарух”, снимана по книгата на Вера Мутафчиева “Предречено от Пагане”,
режисьорът Людмил Стайков поверява на Ваня ролята на самата Пагане
Според легендата тя е доста красива жрица, която има дарбата да предсказва бъдещето, както и да приказва с висшия господ на прабългарите Тангра. Във кино лентата с изключение на всичко това тя е и обичаната жена на Аспарух (Стойко Пеев), най-младият наследник на хан Кубрат. Когато Аспарух афишира, че я желае за жена, съветът на великите боляри освен отхвърля - тя е щерка на коняр, само че и взема решение Пагане да бъде принесена в жертва на господ Тангра. Ролята не е огромна, само че доста основна. След нейната гибел прабългарите се разделят на три и едната част от тях потеглят към Дунав, предвождани от Аспарух. А не след дълго, разгадал притворните игри на болярите, младият хан отсича: “От през днешния ден нататък с господ Тангра ще беседвам единствено аз!”.
Следва филмът “Лавина” (1981 г.), който още повече затвърждава артистичния статут на Ваня. В него тя играе за първи път с новоизгрялата звезда на българското кино Иван Иванов. Творческите им пътища ще се преплитат доста пъти през идващите години. А това е напълно скоро - в идващия им общ филм “Комбина”.
Този филм трансформира живота й – в него тя среща брачна половинка си Павел Дойчев
Кумове са Иван Иванов и Петя Силянова. Следват няколко епизодични функции - “Равновесие”, “Бронзовият ключ”, “Мечтатели”.
С Инокентий Смоктуновски в „ Бариерата”
През 2004 година Ваня и Иван се срещат още веднъж в " Другият наш вероятен живот ", само че с разменени функции - тя е филоложка, преквалифицирала се във ватманка, а той играе завърнал се от Съединени американски щати бежанец. Това е първата огромна роля на Цветкова след нейната лична емиграция в Съединени американски щати. Преди да я поканят за кино лентата, тя си мислела, че тук са я не запомнили, и обмисляла повече да не се прибира в България. Филмът в действителност е за пропуснатите благоприятни условия, грешките на младостта, вини, разочарования, равносметки и повторна опция и вяра да ги поправиш. Посветен на Христо Фотев, " Другият наш вероятен живот " стартира и приключва с гласа на бургаския стихотворец, умрял на третия ден след началото на фотосите. Кончината му била тежък удар за кино лентата - той трябвало да взе участие в епизод със среща сред него и героя на Иван Иванов в Созопол.
В изявление преди време Ваня споделя:
Аз пребивавам този живот всеки ден. Отидох там и станах крупие. За да мога да оставам жив, да си виждам сина...
Отивам всеки ден на работа и всеки ден ми се реве. Научих се да го превъзмогвам, тъй като имам вярата, че нещо ще се случи - и то се случи.
Следва роля в минисериала на Българска национална телевизия " Патриархат " по сюжет на Георги Мишев (2005 г.). През 2011-а Ваня Цветкова се завръща още веднъж, само че на дребния екран - в облика на корумпираната съдийка Таня Стоева от сериала " Седем часа разлика ". За ролята си там тя е отличена от българската кино академия като най-хубавата киноактриса на 2011 година Следващата й роля още веднъж е в сериал - " Фамилията " (2013 г.), където си партнира със Стефан Данаилов и Яна Маринова. През 2014 година взе участие в журито на " България търси гений " дружно с Любен Дилов-син, Асен Блатечки и Есил Дюран.
Макар че скоро не сме я виждали в нова роля, нейният великански гений я е направил звезда и тя си остава такава и до през днешния ден. Ако в България изкуството се ценеше повече, Ваня Цветкова сигурно щеше да е измежду блестящите дами по алените килими по света.
Подготви Кристина КОСТОВА
Едва десетгодишна стартира да тренира художествена гимнастика в школата на “Левски”. Завършва гимназия с отличен триумф и кандидатства във ВИТИЗ. Комисията прави оценка по достолепие хубостта и гения й и тя минава с лекост четирите кръга. По-късно проф. Христо Руков
употребява нейни фотоси, с цел да илюстрира учебника си по театрално придвижване
В „ Комбина” с Иван Иванов
Още като студентка дебютира във кино лентата “Служебно състояние ординарец” по класическия роман “Вестовой Димо” на Георги Стаматов. Талантът на Ваня свети с особена мощ в “Бариерата”, по едноименния разказ на Павел Вежинов. Тя си партнира с огромния съветски артист Инокентий Смоктуновски. За ролята на Доротея минава през пет кръга пробни фотоси, в които се състезава със стотици девойки. За играта си Цветкова получава две награди за най-хубава женска роля - на Съюза на българските кино дейци през 1979 година и на Варненския фестивал “Златна роза” през 1980 година На кинофестивала в Москва (1980 г.) филмът е отличен с втора премия. По мотив работата си със Смоктуновски тя споделя преди време: Спомням си, че още с идването си Инокентий стартира да ми внушава какъв брой съм друга. Още като погледнал тълпата, ме видял. Лека-полека той построи това неповторимо чувство на тази героиня. Казваше, че филмът, това е тя и в случай че аз съумея, ще съумеят и всички те. Режисьорът Христо Христов го оставяше да работи с мен. Мисля, че този филм и през днешния ден би се възприел, и освен от наша аудитория. Нещо, което е необичайност за българското кино.
В амбициозната си трилогия “Аспарух”, снимана по книгата на Вера Мутафчиева “Предречено от Пагане”,
режисьорът Людмил Стайков поверява на Ваня ролята на самата Пагане
Според легендата тя е доста красива жрица, която има дарбата да предсказва бъдещето, както и да приказва с висшия господ на прабългарите Тангра. Във кино лентата с изключение на всичко това тя е и обичаната жена на Аспарух (Стойко Пеев), най-младият наследник на хан Кубрат. Когато Аспарух афишира, че я желае за жена, съветът на великите боляри освен отхвърля - тя е щерка на коняр, само че и взема решение Пагане да бъде принесена в жертва на господ Тангра. Ролята не е огромна, само че доста основна. След нейната гибел прабългарите се разделят на три и едната част от тях потеглят към Дунав, предвождани от Аспарух. А не след дълго, разгадал притворните игри на болярите, младият хан отсича: “От през днешния ден нататък с господ Тангра ще беседвам единствено аз!”.
Следва филмът “Лавина” (1981 г.), който още повече затвърждава артистичния статут на Ваня. В него тя играе за първи път с новоизгрялата звезда на българското кино Иван Иванов. Творческите им пътища ще се преплитат доста пъти през идващите години. А това е напълно скоро - в идващия им общ филм “Комбина”.
Този филм трансформира живота й – в него тя среща брачна половинка си Павел Дойчев
Кумове са Иван Иванов и Петя Силянова. Следват няколко епизодични функции - “Равновесие”, “Бронзовият ключ”, “Мечтатели”.
С Инокентий Смоктуновски в „ Бариерата”
През 2004 година Ваня и Иван се срещат още веднъж в " Другият наш вероятен живот ", само че с разменени функции - тя е филоложка, преквалифицирала се във ватманка, а той играе завърнал се от Съединени американски щати бежанец. Това е първата огромна роля на Цветкова след нейната лична емиграция в Съединени американски щати. Преди да я поканят за кино лентата, тя си мислела, че тук са я не запомнили, и обмисляла повече да не се прибира в България. Филмът в действителност е за пропуснатите благоприятни условия, грешките на младостта, вини, разочарования, равносметки и повторна опция и вяра да ги поправиш. Посветен на Христо Фотев, " Другият наш вероятен живот " стартира и приключва с гласа на бургаския стихотворец, умрял на третия ден след началото на фотосите. Кончината му била тежък удар за кино лентата - той трябвало да взе участие в епизод със среща сред него и героя на Иван Иванов в Созопол.
В изявление преди време Ваня споделя:
Аз пребивавам този живот всеки ден. Отидох там и станах крупие. За да мога да оставам жив, да си виждам сина...
Отивам всеки ден на работа и всеки ден ми се реве. Научих се да го превъзмогвам, тъй като имам вярата, че нещо ще се случи - и то се случи.
Следва роля в минисериала на Българска национална телевизия " Патриархат " по сюжет на Георги Мишев (2005 г.). През 2011-а Ваня Цветкова се завръща още веднъж, само че на дребния екран - в облика на корумпираната съдийка Таня Стоева от сериала " Седем часа разлика ". За ролята си там тя е отличена от българската кино академия като най-хубавата киноактриса на 2011 година Следващата й роля още веднъж е в сериал - " Фамилията " (2013 г.), където си партнира със Стефан Данаилов и Яна Маринова. През 2014 година взе участие в журито на " България търси гений " дружно с Любен Дилов-син, Асен Блатечки и Есил Дюран.
Макар че скоро не сме я виждали в нова роля, нейният великански гений я е направил звезда и тя си остава такава и до през днешния ден. Ако в България изкуството се ценеше повече, Ваня Цветкова сигурно щеше да е измежду блестящите дами по алените килими по света.
Подготви Кристина КОСТОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ