Научи ли се да живееш без любов?
Научи ли се да живееш без обич?
Защото аз... не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов
и бродя се като бездомно куче.
Душата ми жадува твойта милувка.
Сърцето ми - от теб е засегнато.
и всяка нощ гласът ти мек ме стряска,
а няма те до мен... И е студено.
Научи ли се да живееш без обич?
А споделяше, че без обич не можеш,
че любовта е божи благослов -
ярък лъч във тоя свят обезпокоителен.
Обичат ли те повече от мен -
по-пламенно, по-нежно, буйно?...
Или сърцето ти е засегнато
и като моето сърце - нещастно?
Какво да сгрее моя печален ден?
Какво от тъгите да ме лекува?
Когато ти си единствено спомен в мен
и към този момент окончателно отпътува...
Посрещам будна всеки изгрев нов -
И споменът за тебе ме изтеза...
Научи ли се да живееш без обич?
Защото аз... не се научих!
Георги Северов
