Националът от Левски Илиян Стефанов вчера имаше емоционална вечер. Футболистът

Националът от Левски Илиян Стефанов през вчерашния ден имаше прочувствена вечер. Футболистът вкара гол, който посвети на умрелия си татко. Заради съблечената фланелка предстоящо героят на сините от финала за Купата през 2022 година получи жълт картон. След дуела Нани прегърна малко момиченце от трибуните. Часове по-късно Стефанов разяснява пред " Блиц " страстите.

Здравей, Илияне! Моля те да ни опишеш какво претърпя в мига, в който изпрати топката във вратата?

- Когато вкарах гола, мълния мина през главата ми, че татко ми е на мача. Той постоянно стоеше на едно характерно място на " Герена " - горе в " А " бранш. Тръгнах към бранша след гола и осъзнах, че баща към този момент е на друго място. В същия миг прелетяха толкоз доста страсти в мен, толкоз доста мемоари по какъв начин татко ми е доста благополучен, че съм в Левски и че въвеждам голове. Казах си, баща несъмнено е още веднъж доста горделив. Това, че го правех благополучен, ме зареждаше. Нашите връзки постоянно са били прелестни, фамилията постоянно е било №1 за мен. И се разплаках, насълзиха ми се очите, даже съотборниците ми малко ме прикриха  и в същото време ме окуражиха. Беше доста прочувствен миг.

Очакваше ли съдията да ти покаже жълт картон?

- Ами, да, чаках, поради събличането на фланелката. Все отново са правила, какво да се прави... Но аз имах по-специален миг след мача, когато при дежурното минаване да поздравим нашите почитатели видях едно малко момиченце.

Да, да. Има фотоси, на които си прегърнал детето. Кое е това момиченце?

- Случайно го видях. Баща му го е довел за първи път на мач. Виж каква съдба  - идва за първи път и след това го взима футболист на терена и го прегръща. При неналичието на татко ми се сетих каква горделивост е да имаш дете, какъв брой е прелестно. Това красиво детенце блестна от наслада. Очичките му светнаха, когато го взех в обятията си, а татко му доста се зарадва. После му подарих фланелка.

Ще те помоля да разкажеш повече за татко си?

- Ами, в случай че не беше той, нямаше да съм футболист, тъй като татко ми беше основателят. Да, аз доста обичах футбола и много играех в квартала и на улицата по през целия ден, само че в никакъв случай не съм си представял, че баща ще ме запише да упражнявам. Но един ден пристигна и ми сподели: " Утре отиваш в обичания ти тим ". И аз единствено споделих: " Добре ". Баща ми идваше на всеки мач. Даже и когато играех в Локо София. Много беше горделив с мен.

А коментирахте ли мачовете, в които играеш, посочвал ли е плюсовете и минусите в играта ти?   

- Да, баща беше значителен критик в това отношение и сме имали разногласия, само че това беше част от неговата човешка същина. Аз го обичах същински, той беше доста сериозен, образован и доброжелателен  човек. Винаги е изживявал моментите.

Баща ти по какъв начин претърпя твоя връх в кариерата досега - победния гол против ЦСКА на финала за Купата през месец май предходната година?

- Освен, че ми е обичания миг поради обстоятелствата и събитията, се радвах и поради баща. Тогава той беше толкоз благополучен, колкото е висок Еверест - най-големия връх на планетата. Първото нещо, което направих след финала, е да отида при него. Той ме погледна просълзено и бе прегръщаше една-две минути.

Кой беше последният диалог с татко ти?

- Последният ни диалог ще го помня цялостен живот. В края му споделих, че доста го обичам. Говорихме си са футбол, тъй като таман бяхме играли мач и бях вкарал гол. Пак беше доста благополучен. За следващ път. Разбрахме се след три дни, като се върна, да се забележим. Да излезем и да се почерпим, да обядваме. Но... Така и не обядвахме, по този начин и не се видяхме повече. Но аз постоянно ще го обичам.