Настрадин Ходжа разполагал със здраво и хубаво магаре. С добичето

Настрадин Ходжа разполагал със крепко и хубаво магаре. С добичето си той ходел за дърва в гората. И защото всеки ден ходел до гората и се прибирал в селото, тази работа бързо му омръзнала.

Седнал Настрадин Ходжа и се зачудил какво да прави, с цел да не поставя такива старания всеки ден. В последна сметка му пристигнало мислено, че може през няколко дни да слиза в селото. Така нямало да му се постанова и да храни магарето си непрекъснато. Речено-сторено.

След като се убедил, че магарето устоя, без да е хранено постоянно, Настрадин Ходжа решил да понижи дажбата му още повече. За жал обаче, магарето се споминало. Така на хитрия му собственик му се наложило самичък да си носи дървата.