На Русия са ѝ нужни нови БАМ и Транссибирска железница
Наскоро пуснатият в употреба първи железопътен мост през река Амур, комбиниран с пътен мост, доста форсира превозването на артикули до Китай. Това обаче не е задоволително, с цел да се пренасочат съветските товари от Европа на Изток. Всъщност Русия ще би трябвало да построи втора Байкало-Амурска Магистрала (БАМ) и втора Транссибирска железница.
Товарният превоз сред Русия и Китай продължава да пораства, частично с помощта на разширението на инфраструктурата. Важен стадий беше откриването през лятото на авто, а през ноември тази година и на първия железопътен мост през река Амур.
Железопътният мост през Амур се трансформира в нов транспортен кулоар сред Русия и Китай. Преди това в Далечния изток имаше три железопътни прелеза. Най-големият контролно-пропускателен пункт е в Забайкалието, той съставлява до 70% от товарите, отиващи за Китай. В Приморие има още два контролно-пропускателни пункта.
Новата артерия през Амур уголемява инфраструктурните благоприятни условия и улеснява превозването на артикули до Китай. По-специално, дистанцията до северните провинции на Китай е понижено с повече от 700 км в съпоставяне със съществуващите направления. Контейнерните влакове, пуснати през моста, разрешават да се форсира доставката с до 15-20 дни, сподели Алексей Дахновски, търговски представител на Русия в Китай.
Железопътният мост свързва селищата Нижнеленинское в Еврейската самостоятелна област, и Тундзян, провинция Хейлундзян, Китай. Руският фонд за директни вложения, взаимно с китайски сътрудници, финансира повече от 70% от целия бюджет за построяването на съветската част на моста.
Новият мост беше нужен за растежа на товарния трафик, в това число нараствания експорт на съветски въглища за Китай. Поради въглищното ембарго на Европейски Съюз Русия трябваше да пренасочи въглищните потоци към азиатските страни. И Китай стана главният покупател, защото потреблението на съветски въглища за произвеждане на електрическа енергия се оказа по-изгодно от втечнения природен газ (ВПГ). Освен това съветските въглища се продават с отстъпка, което го прави даже по-изгодно от закупуването, да вземем за пример, на австралийските.
В резултат на това съветските железопътни направления до Китай бяха напряко задръстени с експорт на въглища. Става дума за рекордни размери - през август Пекин е получил 8,54 милиона тона съветски въглища. Освен това Китай най-вероятно ще купи още повече съветски въглища, в случай че няма транспортни ограничавания.
Растат и доставките на съветски въглища за Индия. През първите девет месеца на тази година индийците са закупили съвсем 6 милиона тона топлинни въглища от Русия, три пъти повече от година по-рано. Турският пазар на продажби също наподобява вероятности.
Експертите показват, че за нахлуване на нови пазари на продажби и пренасочване на доставките от запад на изток е належащо да се основат нови логистични направления, защото натоварването на съществуващите съвсем е достигнало своя най-много. По-специално, през тази година в източната посока ще бъдат пренасочени спомагателни 25 милиона тона въглища, също през пристанищата, ситуирани в Азовско-Черноморския басейн.
Тази година (за първите ѝ 10 месеца) като цяло Русия и Китай съумяха да усилят комерсиалния си оборот с една трета. Той възлиза на 154 милиарда $. Партньорите към този момент са много покрай задачата от 200 милиарда $, сложена до 2024 година За да се реализира обаче, единствено мостове през Амур явно няма да са задоволителни.
„ Основната уязвимост за растежа на износа за Китай по железопътен превоз е незадоволителният потенциал на съветските железници. Има капацитет за развиване на товарен трафик към Китай по железопътен превоз, само че за това Русия в действителност би трябвало да построи препис на БАМ и Транссибирската железница, което ще отнеме доста време.
Следователно има " тапи " с влакове, задръстени с въглища. Те не могат да пътуват няколко седмици - няма задоволително способи да минат няколко влака по едно и също време “, споделя анализаторът Артьом Деев.
Друго тясно място съгласно него е неналичието на локомотиви, товарни контейнери, цистерни, товарни вагони. Сега съветските железници даже понижават броя на създаваните цистерни, защото няма задоволително средства за производството им.
Но по едно и също време с построяването на нова инфраструктура на изток ще се наложи и разширение на заводите за произвеждане на товарни влакове, което също изисква вложения и време. Според прогнозата на Министерството на енергетиката на Руската федерация, с цел да се поддържа оптимално равнището на произвеждане и експорт на въглища, в бъдеще до 2030 година е належащо да се влагат 1-1,2 трилиона рубли в развиването на инфраструктурата и заменяне на вноса на съоръжение за промишлеността.
Програмата за увеличение на пропускателната дарба на БАМ и Транссибирската железница е предопределена за 10 години. „ Само до този интервал Русия ще може да усили размера на износа за Азия по подобен метод, че изцяло да размени намаляващите размери на Европа. Това не са единствено въглища, само че и дървен материал, петрол, петролни артикули и други “, счита Деев.
Русия обичайно внася от Китай коли, строително и агропромишлено съоръжение, разнообразни съставни елементи, първични материали и материали за нашата индустрия, както и потребителски артикули (дрехи, обувки, домашен уреди, играчки). Ето за какво сега се извършват редица инфраструктурни планове в китайско направление.
„ Днес в Русия се извършват 65 плана на стойност 106,2 милиарда $, а в Китай – 5 плана на стойност 5,8 милиарда $. Важен е и планът " Европа - Западен Китай ", за построяването на който беше планувано финансиране в размер на 655 милиарда рубли. Включително построяването на обходен път към Толиати и мост през Волга, както и планът за платената автомагистрала Меридиан, която ще свързва Русия и Китай и ще коства 600 милиарда рубли. Проектът се преглежда извънредно като директен и на практика не е фокусиран върху потребностите на вътрешните съветски превозвачи “, отбелязва доцентът от катедрата по икономическа статистика на РИУ “Плеханов ” Олга Лебединская.
Като цяло в Междуправителствената руско-китайска комисия за капиталово съдействие се разискват над 70 плана на обща стойност над 120 милиарда $.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Товарният превоз сред Русия и Китай продължава да пораства, частично с помощта на разширението на инфраструктурата. Важен стадий беше откриването през лятото на авто, а през ноември тази година и на първия железопътен мост през река Амур.
Железопътният мост през Амур се трансформира в нов транспортен кулоар сред Русия и Китай. Преди това в Далечния изток имаше три железопътни прелеза. Най-големият контролно-пропускателен пункт е в Забайкалието, той съставлява до 70% от товарите, отиващи за Китай. В Приморие има още два контролно-пропускателни пункта.
Новата артерия през Амур уголемява инфраструктурните благоприятни условия и улеснява превозването на артикули до Китай. По-специално, дистанцията до северните провинции на Китай е понижено с повече от 700 км в съпоставяне със съществуващите направления. Контейнерните влакове, пуснати през моста, разрешават да се форсира доставката с до 15-20 дни, сподели Алексей Дахновски, търговски представител на Русия в Китай.
Железопътният мост свързва селищата Нижнеленинское в Еврейската самостоятелна област, и Тундзян, провинция Хейлундзян, Китай. Руският фонд за директни вложения, взаимно с китайски сътрудници, финансира повече от 70% от целия бюджет за построяването на съветската част на моста.
Новият мост беше нужен за растежа на товарния трафик, в това число нараствания експорт на съветски въглища за Китай. Поради въглищното ембарго на Европейски Съюз Русия трябваше да пренасочи въглищните потоци към азиатските страни. И Китай стана главният покупател, защото потреблението на съветски въглища за произвеждане на електрическа енергия се оказа по-изгодно от втечнения природен газ (ВПГ). Освен това съветските въглища се продават с отстъпка, което го прави даже по-изгодно от закупуването, да вземем за пример, на австралийските.
В резултат на това съветските железопътни направления до Китай бяха напряко задръстени с експорт на въглища. Става дума за рекордни размери - през август Пекин е получил 8,54 милиона тона съветски въглища. Освен това Китай най-вероятно ще купи още повече съветски въглища, в случай че няма транспортни ограничавания.
Растат и доставките на съветски въглища за Индия. През първите девет месеца на тази година индийците са закупили съвсем 6 милиона тона топлинни въглища от Русия, три пъти повече от година по-рано. Турският пазар на продажби също наподобява вероятности.
Експертите показват, че за нахлуване на нови пазари на продажби и пренасочване на доставките от запад на изток е належащо да се основат нови логистични направления, защото натоварването на съществуващите съвсем е достигнало своя най-много. По-специално, през тази година в източната посока ще бъдат пренасочени спомагателни 25 милиона тона въглища, също през пристанищата, ситуирани в Азовско-Черноморския басейн.
Тази година (за първите ѝ 10 месеца) като цяло Русия и Китай съумяха да усилят комерсиалния си оборот с една трета. Той възлиза на 154 милиарда $. Партньорите към този момент са много покрай задачата от 200 милиарда $, сложена до 2024 година За да се реализира обаче, единствено мостове през Амур явно няма да са задоволителни.
„ Основната уязвимост за растежа на износа за Китай по железопътен превоз е незадоволителният потенциал на съветските железници. Има капацитет за развиване на товарен трафик към Китай по железопътен превоз, само че за това Русия в действителност би трябвало да построи препис на БАМ и Транссибирската железница, което ще отнеме доста време.
Следователно има " тапи " с влакове, задръстени с въглища. Те не могат да пътуват няколко седмици - няма задоволително способи да минат няколко влака по едно и също време “, споделя анализаторът Артьом Деев.
Друго тясно място съгласно него е неналичието на локомотиви, товарни контейнери, цистерни, товарни вагони. Сега съветските железници даже понижават броя на създаваните цистерни, защото няма задоволително средства за производството им.
Но по едно и също време с построяването на нова инфраструктура на изток ще се наложи и разширение на заводите за произвеждане на товарни влакове, което също изисква вложения и време. Според прогнозата на Министерството на енергетиката на Руската федерация, с цел да се поддържа оптимално равнището на произвеждане и експорт на въглища, в бъдеще до 2030 година е належащо да се влагат 1-1,2 трилиона рубли в развиването на инфраструктурата и заменяне на вноса на съоръжение за промишлеността.
Програмата за увеличение на пропускателната дарба на БАМ и Транссибирската железница е предопределена за 10 години. „ Само до този интервал Русия ще може да усили размера на износа за Азия по подобен метод, че изцяло да размени намаляващите размери на Европа. Това не са единствено въглища, само че и дървен материал, петрол, петролни артикули и други “, счита Деев.
Русия обичайно внася от Китай коли, строително и агропромишлено съоръжение, разнообразни съставни елементи, първични материали и материали за нашата индустрия, както и потребителски артикули (дрехи, обувки, домашен уреди, играчки). Ето за какво сега се извършват редица инфраструктурни планове в китайско направление.
„ Днес в Русия се извършват 65 плана на стойност 106,2 милиарда $, а в Китай – 5 плана на стойност 5,8 милиарда $. Важен е и планът " Европа - Западен Китай ", за построяването на който беше планувано финансиране в размер на 655 милиарда рубли. Включително построяването на обходен път към Толиати и мост през Волга, както и планът за платената автомагистрала Меридиан, която ще свързва Русия и Китай и ще коства 600 милиарда рубли. Проектът се преглежда извънредно като директен и на практика не е фокусиран върху потребностите на вътрешните съветски превозвачи “, отбелязва доцентът от катедрата по икономическа статистика на РИУ “Плеханов ” Олга Лебединская.
Като цяло в Междуправителствената руско-китайска комисия за капиталово съдействие се разискват над 70 плана на обща стойност над 120 милиарда $.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ