Наскоро майка в Бразилия роди бебе с височина 2 фута

Наскоро майка в Бразилия роди бебе с височина 2 фута (61 см, бел. пр.) и тегло 16 фунта (7,3 кг). Анжерсон Сантос е роден посредством цезарово сечение в болница " Падре Коломбо " в Паринтенс, щата Амазонас.

Анжерсон изпреварва най-тежкото момиченце в историята, което, когато се е родило през 2016 г, е било 15 фунта (6,8 кг), само че не съумява да се приближи до най-тежкото бебе изобщо, което през 1955 година в Италия накланя везните с впечатляващите 22 фунта и 8 унции (10,2 кг).

Ако погледнем нещата в вероятност, новородените момчета нормално тежат 7 фунта и 6 унции (3,3 кг), а девойките - 7 фунта и 2 унции (3,2 кг).

Терминът, употребен за изложение на тези великански бебета, е макрозомия (от гръцки - огромно тяло). Всяко бебе, което тежи повече от 4 кг, без значение от гестационната му възраст, се смята за макрозомично.

Бебетата с макрозомия съставляват към 12% от ражданията. При майки с гестационен диабет (висока кръвна захар, която се появява по време на бременността) този % нараства до 15-45% от ражданията.

Повишен риск

Определени фактори усилват риска майката да роди бебе с великански размери - един от тях е телесното тегло. Вероятността майките със затлъстяване да родят новородено с макрозомия е два пъти по-голяма, а несъразмерното наддаване на тегло по време на бременността също усилва риска от макрозомия.

И гестационният диабет е рисков фактор. (Лекарите в болница " Падре Коломбо " изясняват огромния размер на Анжерсон с „ диабетното положение " на майка му). Някои от тях са свързани с увеличението на инсулиновата устойчивост на майката по време на бременността (дори и при тези без гестационен диабет), което покачва количеството глюкоза, преминаващо през плацентата към плода, като му оказва помощ да пораства прекалено. Състоянието също по този начин спомага за навлизането на липиди (мазнини) в плацентата, което обезпечава на бебето повече гориво за напредък.

Гестационният диабет може да усили риска от раждането на бебе с макрозомия. Източник: VGstockstudio / Shutterstock

По-голямата възраст на майката също усилва вероятността да се роди бебе с макрозомия. При дамите над 35-годишна възраст шансът бебето да има макрозомия е с 20% по-голям. Възрастта на бащата също е от голяма важност – в случай че мъжът е над 35 години, рискът от макрозомия нараства с 10%.

Предишни бременности усилват риска от макрозомия, защото с всяка последваща тежестта при раждане се покачва. Закъснелите бременности - тези, които не престават повече от типичните 40 седмици - също могат да доведат до макрозомия на бебето, изключително в 42-ра седмица или повече.

Раждането на момче усилва вероятността от макрозомия. Шансът момчетата да се родят с макрозомия е три пъти по-голяма от тази при девойките.

Вреди по време на раждането

Бебетата с макрозомия е по-вероятно да срещнат компликации при прекосяването през родилния канал заради огромния си размер. Например много постоянно се случва рамото на бебето да попадне зад срамната кост на майката. Медицинският термин за това е " раменна дистокия ".

Докато бебето е заклещено, то не може да диша и пъпната шнур може да бъде притисната. Това би могло да докара и до строшаване на ключиците на бебето или до увреждане на нервите на брахиалния сплит, които зареждат ръцете - в най-тежките случаи тези увреждания могат да бъдат трайни. Раменната дистокия се среща при към 0,7% от всички раждания, само че при макрозомичните бебета честотата е към 25%.

Майките също по този начин са изложени на нараснал риск от скъсване на влагалището по време на раждането, което по-късно усилва риска от следродилна хеморагия (кървене). Следродилните кръвоизливи са водещата причина за майчина гибел в международен мащаб и затова колкото по-голямо е бебето, толкоз по-голям е рискът от увреждане по време на обикновено вагинално раждане.

Макрозомията на новородените води и до нараснал риск от удължение на втората фаза на раждането, когато шийката на матката е изцяло разширена и главата на бебето навлиза във влагалището. Поради размера на макрозомичните бебета, това придвижване може да бъде по-бавно от нормалното, което може да усили риска майката да получи зараза, задържане на урина и хематом (вътрешен кръвоизлив).

Едно от нещата, които не знаем за макрозомните бебета, е дали те остават по-големи през целия си живот. Ограничените данни, които съществуват, сочат, че е по-вероятно те да са с наднормено тегло или затлъстяване до седемгодишна възраст, а също по този начин е по-вероятно да развият диабет вид 2 в по-късна възраст.

В бъдеще може да забележим да се раждат повече „ великански “ бебета, защото тези, родени след 1970 година, наподобява, са с към 450 година по-тежки от родените преди 1970 година Нарастващите равнища на затлъстяване, което е главен фактор за развиването на положението, също е мощен фактор.

Автор: Адам Тейлър (Adam Taylor), професор и шеф на Центъра за образование по клинична анатомия, Ланкастърски университет (Lancaster University).

Тази публикация е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейния създател. Прочетете истинската статия тук.