NASA засне ярки проблясъци с неизвестен произход
NASA сътвори телескопа NuSTAR с една съществена цел - да засича мощни рентгенови галактически светлини. Тези сигнали постоянно идват от свръхнови и супермасивни черни дупки. Екип от откриватели обаче откри проблясък с незнаен (поне на този етап) генезис.
Докато учат галактиката Фойерверк (известна още като NGC 6946), те се натъкват на едно преходно събитие, което стартира и стопира за по-малко от 3 седмици. Зеленото леке на фотографията нагоре не участва при първичните наблюдения на този галактически район. То се появява внезапно 10 дни по-късно. Когато откривателите насочват взора си към NGC 6946 след още 10 дни, сигналът към този момент е липсващ безследно.
Наблюденията на астрономите са оповестени в The Astrophysical Journal. Те са част от по-голямо проучване върху ултра ярките рентгенови източници (ULX), които кардинално съществуват в NGC 6946. Този зелен проблясък е четвъртото сходно събитие (ULX-4).
„ 10 дни е в действителност къс интервал за появяването на ослепителен обект като този – споделя Хана Ърншоу, основен създател на изследването. – Обикновено благодарение на NuSTAR следим промени, които са много по-плавни и се случват с течение на времето… В този съответен случай имахме шанса да осезаем източник, който се трансформира извънредно бързо, което беше в действителност вълнуващо. “
Астрономите са безапелационни, че не става дума за свръхнова, в случай че не са съумели да открият съответен забележим източник на светлина, приближаващ от същия район. Те оферират две възможни обяснения. И двете са свързани с натрупването на материя върху извънредно компактни обекти.
Първото допустимо пояснение е, че астрономите са уловили момента, в който черна дупка унищожава звезда. Гравитацията край черната дупка е задоволително висока, че безусловно да разгради обекта. Нейният материал доста елементарно може да се нагрее до милиони градуси и да стартира да излъчва ярки рентгенови лъчения.
При втория вероятен сценарий компактният обект е неутронна звезда (т.е. това, което се получава от една звезда след нейната звездна експлозия). Масата на тези галактически обекти е доста по-голяма от тази на Слънцето. Тя е побрана в сфера с размера на към един град. Освен това имат необикновено мощни магнитни полета, които постоянно впримчват в себе си материята и я засмукват към повърхността си. В някои случаи обаче тя не може да доближи повърхността. Някои неутронни звезди се завъртат стотици пъти в секунда, което работи като самобитна преграда за материята. В края на краищата тя не може да падне върху звездата. За да добиете по-ясна визия, си представете, че се пробвате да се качите на въртележка, която се върти с хиляди километри в час. Възможно е обаче магнитните полета да са се трансформирали за напълно малко и това да е разрешило на материята да удари повърхността на неутронната звезда и да създаде въпросния ослепителен рентгенов отблясък.
Екипът ще продължи да наблюдава NGC 6946, при положение че ULX-4 се повтори.
Източник: IFLScience
