Ето най-доброто обяснение защо политическият елит е такъв
Народ, който избира корумпирани политици, измамници, обирджии и предатели, не е жертва, а съизвършител.
– Джордж Оруел
Сигурно мнозина са си задавали въпроса за какво с годините ни ръководят все по-невежи и крадливи хора? Откак свят светува хората се пробват да основат добре работещото държавно устройство. С тематиката са се занимавали философи от Аристотел с неговата „ Политика “ до Хобс, Монтескьо, Макиавели.
Неотдавна попаднах на един неособено известен разказ на Джордж Оруел – „ Бирмански дни “, в който се проучва за какво в колониите се назначават най-лошите от най-лошите. Книгата разказва живота на шепа англичани в Чауктада по времето на английското господство. Той протича основно в Европейския клуб — там те пият от сутринта и клюкарстват.
Край тях изпъква бирманският магистрат У По Чин, жесток и необмислен манипулатор. Той е пример за измама. Като млад си купува служба в локалната администрация и след това прави кариера с доноси за своите сънародници пред англичаните. В романа той към този момент е стопанин на територията. Оруел го разказва по този начин: „ В отношение на приходите, с изключение на подкупите от клиентите, той е открил твърда милостиня от подведомствените села, неплащащите се санкционират с настъпление на бандитски шайки, арести на старейшините по изфабрикувани обвинявания или с други несгоди, които престават едвам след цялостната отплата. На съдията също по този начин се изплащал дял от грабежите в неговия регион “.
Главната задача на колониалното ръководство никога не са ползите на локалното население и дори не успеваемостта на употребата на територията. Целта е непременно да се избегне съюзяването на локалното население с локалната власт, тъй като тогава могат да зародят въпроси – като за какво са ни нужни англичаните? Отговорът на сходен въпрос може да затрудни дори Аристотел. А по този начин е ясно – англичаните са нужни на локалната власт, с цел да могат и за в бъдеще да грабят локалното население. На популацията англичаните са нужни за отбрана от локалната власт, в случай че тя напълно се не помни. Така всичко си застава на мястото.
Това от своя страна повдига въпроса за подбора на фрагментите на локалната власт. Англичаните не стават за директната връзка – прекомерно огромна е културната разлика с локалното население. Затова се употребяват локални национални и религиозни малцинства, като е желателно те да са в спор с главното население. Структура от сходен вид надеждно извършва главната задача – за такава власт популацията е непознато, власт и население се ненавиждат. Но има и трети вид – да се изберат локални хора. Но по какъв начин да се обезпечи тяхното послушание на централната власт и да се избегне съюзяването им с популацията? С метода на „ негативния асортимент “. Системата на ръководство в колонията се явява огледално изображение на системата на ръководство в метрополията.
В метрополията във властта влизат най-хубавите. Разбира се, че от време на време има неточности, само че правилото е явен. А в колониите се избират най-некадърните и покварените. Целенасочено! Ако представителят на локалната власт провокира благосклонност в популацията и не краде, то той е незапознат в границите на колониалната система на ръководство. Не извършва главната задача.
Такава система е доста устойчива. Стихийните протести са безвредни за нея, тъй като просто един „ У По Чин “ ще бъде сменен с различен. Нищо друго не може да стане, тъй като даже и протестите се провеждат от същите такива като У По Чин.
Не инцидентно книгата приключва с награждаването на У По Чин с ордена на Империята „ за дълголетна предана работа и изключително геройство, проявено при разгрома на рисковия бунт … “
Ето по какъв начин внезапно нещата си идват на мястото. Схемата на Оруел може да изясни за какво двете немски фондации „ Ханс Зайдел “ и „ Конрад Аденауер “ сътвориха и финансираха ГЕРБ. Защо ръководителят на Европейската национална партия Жозеф Дол и канцлерът на Германия госпожа Меркел се прегръщат с българския премиер-министър, въпреки да са изцяло наясно с предишното и сегашното му. Защо в случай че някой е по-образован и почтен, няма никакъв късмет да попадне във властта. Просто такива хора са непригодни за колониалния модел на ръководство, натрапен на България. Той се нуждае от калинки, които за нищо не стават.
Някой ще каже, но постоянно можем да се оплачем на Европа. Именно! Европа се намесва единствено, когато локалните бандити изгубят мяра и могат да застрашат колониалния модел на ръководство. Когато има заплаха народът да се вдигне и избере хора, които биха защитили неговия интерес. Това изяснява и рецензиите и нетърпимостта на западните елити към всеки, който пази националните си ползи. Веднага се намират специалисти и видни фигури от Европа, които да ни обяснят какви туземци сме и по какъв начин нищо не разбираме. Затова локалните властници, без значение кои са те, повтарят мантрата Европа, европейски полезности и всевъзможни сходни кухи думи и клишета?
Дано този текст малко ви помогне да прогледнете през цялата гъста мъгла на пропагандата.
Знанието носи горест, само че дава и мощ.
Автор: Виктор Папазов
Източник: в. СЕГА
