Нарисувай ми песен. Планина да обръща. Тънка гайда да писне, дето

Нарисувай ми ария. Планина да обръща.
Тънка гайда да писне, дето къса душата.
Нарисувай ми ехтене, песента да ми връща.
Но такава, каквато до момента не е пята.
Нарисувай ми ария, от тъга зачената.
Дето нощем засуква от лунното виме.
И подкарва света, а е тясна вселената.
На вселената мъчно се дава име.
Нарисувай ми ария, като дива кобилка.
Да си няма юздичка, да си търси собственик.
Да я хване най-после и страха й да милва.
Нека няма камбани. Нарисувай ми чанове.
Нарисувай ми ария. И когато прогледне
този свят самовлюбен от цяла безкрайност,
ей по този начин по другарски добродушно ще седнем...
Нарисувай ми ария за сълза и човещина.