Наричат го ядрен холокост, атомна катастрофа или ядрен апокалипсис. Името

Наричат го нуклеарен холокост, атомна злополука или нуклеарен апокалипсис. Името не е от голяма важност, изключително откакто това ще е последната чутовна нелепост, която цялото човечество може да извърши. Ако в миналото сте попадали на австралийският филм „ On the beach “ на Джон Пакстън, може би ще откриете по какъв начин в действителност ще наподобява света и какво ще се случи, когато ориста на милиони се взема решение от няколко умни глави. Историята в този филм споделя какво се случва, когато великите сили стартират последната борба благодарение на нуклеарно оръжие и никой не се замисля за следствията. Филмът се развива в последните оставащи месеци на човечеството, в които се търси даже минималният късмет за оцеляване.

Карл Сейгън е бил прав, когато е казвал, че тази дребна синя точка, това петънце на галактическата карта, е домът и нямаме различен, колкото и кръвопролития да се водят, в името на вяра, в името на всяка друга неуместна задача. Астрономът е бил прав, само че по какъв начин би изглеждал този сюжет и какво ще реализираме, в случай че се стигне до сходна война? Нека обърнем малко внимание на статистиката – през 2021 година в света има 13 410 нуклеарни бойни глави – огромна част от тях са подготвени за деяние за оптимално къс интервал, което още по-сериозно би трябвало да подсказва, че пръстът е към този момент на спусъка – тук даже няма да гледаме кой ще го натисне. Повечето специалисти са на мнение, че при една изстреляна ракета ще последва още една и по този начин до цялостното заличаване.

Точно затова стигаме до заключението, че това е оръжие, което се употребява най-вече за опасност, до момента в който не се появят по-луди и обезверени хора, които считат, че по този начин ще открият решение на всички проблеми, само че индивидът е обикновено създание и от време на време не помни, че до момента в който неговият трагичен живот може да продължи към 70-80 години, то резултатът от тази война може да остане вечно или да коства ориста на цялото човечество. Първият модел на нуклеарна зима се разкрива през далечната 1983 година Според всички направени модели, възможностите за оцеляване на популацията ще бъдат доведени до безспорна нула, което пък от своя страна може да бъде позитивно за природата, на която ще и трябват хиляди години да се възвърне, само че на финала, когато човешкият фактор липсва, това няма да е от изключително значение.

В последните по-актуални модели се счита, че най-вероятно планетата може да бъде населявана на разнообразни зони. Това обаче е проблем, тъй като към момента няма академик, който да следи резултата върху озоновата дупка, окончателното придвижване на Гълстрийм, популацията от животни, резултата върху посеви и още доста други. Ядрената зима отключва най-различни разклонения и сега даже един суперкомпютър изпитва усложнения за изчисляването на това толкоз комплицирано осъществяване. Мнозина подозират, че преднамерено даже не се пресмятат сходни теории, с цел да може светът да резервира мира и да се въздържа оптимално доста от евентуалните закани.

Да не забравяме, че до момента в който общоприетата атомна бомба може да се усъвършенства доста с кобалт, с цел да ускори радиационния декор и просто да помогне за още по-бързото избиване. През последните години виждаме и още един проблем – мъчно е да се изчислят жертвите по време на целия развой. През 80-те години се счита, че огромен брой жертви ще бъдат дадени сред двата лагера в желязната завеса, а броят жертви ще е сред 90 и 180 милиона души, като приказваме за рамките на 24-48 часа. Малко след първите калкулации стартира да се приказва за резултата от нуклеарна зима, който няма по какъв начин да не разочарова аудиторията и да не достави още доста проблеми в бъдеще.

Според изчисленията, когато въздухът се нагрее, нуклеарните частици ще могат да се движат доста по-свободно и да стигнат до най-високите точки на планетата. Те ще могат да летят със седмици, като сполучливо ще блокират даже слънчевата светлина. По съвременни калкулации се счита, че елементи от земното кълбо ще се охладят с до 12-20 градуса по Целзий, до момента в който Съединени американски щати, Европа, Русия и Китай ще се любуват на температури от 35 градуса по Целзий по-малко от актуалните. С това идва и положителната остаряла другарка радиацията, която наложително ще помогне за смъртните случаи и в случай че една пандемия ни се коства тежка и невъзможна, то в този момент затварянето ще продължи към най-малко 10 години. В този интервал човечеството не може и няма по какъв начин да обработва каквато и да било просвета, което значи, че в границите на 1-2 години храната ще свърши, а по-късно стартират положителни остарели практики като канибализъм и още повече апетит.

Да не забравяме, че когато липсва озонов пласт, радиация – позната още като галактически прахуляк – умерено ще може да доближава до нежните протеинови тела, а с това е несъмнено, че дължината на междинния живот ще се редуцира с към 30-40 години, освен това за хора, които не се демонстрират навън. Дори и да има стопанска система след една такава война, първо можем да забравим за оцеляването на бедните, откакто цените ще се покачат до абсолютния най-много. Благодарение на електромагнитния подтик при детонацията на нуклеарни бомби, можем умерено да забравим за използването на електричество, а това значи никаква медия, никаква медицина, никакво отопление, никаква техника за развиване. Това важи за целия свят, а с това би трябвало да разберем, че книгите ще бъдат единственото развлечение, в случай че въобще има време за такова. По време на нуклеарната зима можем да чакаме явления като черен дъжд и черен сняг, които ще се изсипват над небето.

Те несъмнено ще бъдат радиоактивни и рискови за наблюдение и излагане. Дори и множеството детайли да имат по-лек интервал на полуразпад, детайли като стронций и цезий имат живот от към 5 години. Въпросният черен дъжд ще унищожи всички водоеми и подпочвени води, отравяйки природата. Проблемът освен това излагане е, че в разнообразни дози се реализират и разнообразни вреди върху тялото. Прекомерното излагане води до рак и разновидност на гените, заличаване на имунната система и гибел, която към момента не е демонстрирана от нито един артист. С други думи, можем да бъдем безапелационни, че Айнщайн в действителност е бил прав, когато е казвал, че въпреки и да не знае с какво ще се води 3-тият световен спор, след него ще би трябвало да се отбраняваме само и единствено с камъка и дървото, в случай че такива има и в случай че има кой да води война, по каквито и да било аргументи.

Nuclear Explosion With Orange Mushroom Cloud

Следователно това не е просто оръжие, което ще реши проблемите на две враждуващи страни, това ще е краят на всичко човешко, което в миналото е съществувало. Спокойно може да забравите за бункери, отбрана и запазване от този парадокс. Дори и да има оживели след 10 години, тяхната задача ще е да се пробват да възродят една мъртва природа, да се опитат да оцелеят на един безразсъден радиационен декор и да дишат въздух, който най-вероятно ще ги убива по-бързо, в сравнение с могат да подозират. Репродукцията и развъждането на ново потомство ще бъдат невъзможни. Следователно няма да открием спечелили, не и при такава война, най-вероятно ще забележим последните оживели, които са дочакали нуклеарния апокалипсис да приключи своя танц, а той ще бъде повече от кървясъл.

Не знаем какъв може да бъде съответния сюжет за повеждането на такава война, какво тъкмо ще бъде оправданието, само че на първо място, когато се стигне до този миг, греховете на тази цивилизация ще бъдат доста тежки за всички. И дано не забравяме какви са последните думи на Джей Робърт Опенхаймер по отношение на основаването на атомната бомба:

„ Знаехме, че светът в никакъв случай няма да бъде същият. Някои хора се смееха, други плачеха. Повечето бяха тихи. Спомням си един ред от Хинду писанията, Багавад Гита; Вишни се пробва да накара принца да извърши своя дълг и с цел да го впечатли, приема форма на тежко въоръжен, казвайки: „ Сега аз ставам Смърт, унищожителят на световете “. Най-вероятно всички мислехме тъкмо това, по един или различен метод. “