Барбара Щрукел: Отношението към журналистите в някои държави се промени в пандемията
Наричат го " Маршал Туито ", поддържа връзка с елементарните хора най-вече през обществените мрежи, изявленията му в Туитър са провокативни и нападателни. Той беше индивидът, който поздрави Доналд Тръмп за успеха на президентския избор предходната година още преди да завърши броенето на бюлетините.
Всичко това може да се каже единствено за един човек от Словения - премиера Янез Янша. Неговата съществена цел са публицистите. Челният конфликт е с публичните медии - Словенските радио и телевизия, които са под една шапка, и Словенската осведомителна организация. Янша ги упреква, че са ляво насочени манипулатори. Атакува и авторитетното в Брюксел издание " Политико ". В Туитър поведе война против един от репортерите на изданието, обвинявайки го в разпространяване на неистини.
Войната на Янша против медиите попадна и във фокуса на Европейския парламент. Любляна се подреди до Будапеща и Варшава в спор за положението на медийната независимост, спор на който Янез Янша отхвърли да участва. Но пък през вчерашния ден взе присъединяване в съвещание на комисията към Европарламента по вътрешен ред и цивилен свободи, въпреки и за напълно малко. Прекъсна ревюто си ядосан, че в комисията не са му разрешили да пусне видео, квалифицирано особено за чуването.
Резултатът от войната сред Янша и публицистите от публичните медии е орязано финансиране, изплашени публицисти и опасност за правовата страна. На първите редици в тази борба е Словенската осведомителна организация. Тоня Димитрова беседва с нейния основен редактор Барбара Щрукел, която също взе участие през вчерашния ден в съвещанието на комисията на Европейския парламент по цивилен свободи и вътрешен ред.
Вашият министър председател Янез Янша ви назова „ народен срам “, казвате, че министър председателят провокира в обществото ненавист към публицистите и те получават закани на електронната си поща и в обществените мрежи. Как се работи, когато Ви нападат по този метод?
" Това отношение към работата на Словенската осведомителна организация натъжа и боли. Първо, това не е отношение, което бихме очаквали от премиера на която и да е страна. Второ, това изказване е безпричинно и в надълбоко несъгласие с действителното качество на работата на Словенската осведомителна организация, тъй като ние работим професионално. Агенцията се разрасна доста, има огромно портфолио от артикули и услуги и следваме всички професионални стандарти в публицистиката ".
Но какъв е резултатът върху работата на публицистите, има ли боязън?
" В Словения това отношение към публицистиката се трансформира в нещо всекидневно, изключително от страна на политиците, само че и в други сфери на обществото. Мисля, че с пандемията от Covid-19 отношението към публицистите в някои страни се промени доста. Отношението към публицистите стана враждебно и нетолерантно. Ние сме като изкупителна жертва поради гнева от ограниченията, които бяха подхванати против ковид ".
Да, пандемията единствено ускорява някои трендове в обществата ни, само че министър председателят Янез Янша атакуваше медиите и през първия си мандат като министър-председател от 2004-та до 2008-ма година и в този момент тази наклонност се ускорява. Защо?
" Определено медиите са във фокуса на премиера Янез Янша. Това, което виждаме в Словения е опит за преодоляване на публичните медии. Не става въпрос единствено за Словенската осведомителна организация, само че за и публичните радио и телевизия. Това са широкообхватни дейности против мейнстрийм медиите. Слагат ни етикет - били сме леви медии, опозиционни медии, които отразяват сериозно държавното управление. Обвиняват ни, че отразяваме всички организации, като да вземем за пример профсъюзите, които подлагат на критика министрите. Твърдят, че новините ни манипулират, че лъжем или публикуваме подправени вести. Ситуацията внезапно се утежнява ".
И управляващите имат всички принадлежности, с цел да упражняват надзор - финансирането на Словенската организация беше замразено. Все още ли е по този начин и каква част от вашия бюджет се обезпечава от обществени средства?
" Финансирането на Словенската осведомителна организация беше замразено първо в края на 2020-та година. После при започване на 2021-ва година получихме тези траншове, които трябваше да получим в края на предходната година. Но след това през януари финансирането беше замразено още веднъж и тази година не сме получавали никакви пари от държавния бюджет.
Това е доста огромен проблем за Словенската осведомителна организация, тъй като общественото ни финансиране съставлява половината от всичките ни доходи. Със замразяването на този поток от пари организацията скоро може да не е в положение да извършва ролята си на социална осведомителна организация ".
Да поясним - какъв беше претекстът за заледяване на финансирането от бюджета?
" Това е може би въпрос, който би трябвало да зададете на ръководещите. При първото прекъсване на парите претекстът беше, че Словенската осведомителна организация не е желала да изпрати цялата бизнес документи. Но ние сме предпазени от специфичен закон, който беше признат през 2011-та година, в който е разказана независимостта и автономията на организацията и държавното управление не може да се намесва в публицистичната ни политика.
В реалност, държавната информационна работа искаше тази документи. По наше мнение, което е подкрепено юридически, ние можем да изпращаме тези документи единствено на страната, тъй като страната е акционер в организацията, а не държавната информационно работа. Това е в основата на диспута сред Словенската осведомителна организация и държавното управление.
Няма проблем да изпратим документите на държавното управление, което упражнява ролята на акционер в организацията и има право на достъп до тези документи, само че не и на държавната информационна работа. Словенската осведомителна организация получава половината от приходите си от свободния пазар и до този миг,благодарение на признатия през 2011 година закон за нашата автономност, нашето корпоративно ръководство функционираше доста добре ".
Освен това има направено медийно законодателство, което ръководещата коалиция се пробва да прокара. Какво е новото в това законодателство, опасност ли е то за свободата на словото и дали е следващ инструмент за преодоляване на медиите?
" През предишното лято Министерството на културата показа план за промени в 4 разнообразни медийни закони. Един от тях е специфичният закон за Словенската осведомителна организация, който беше признат през 2011-та и до в този момент не е променян. Опитват се изцяло да трансформират правилата за финансиране и ръководство на организацията. Ето и един съответен образец: в този проектозакон текстът, който регламентира автономията на организацията, просто е заличен ".
Същевременно в Словения има и смяна в медийния пейзаж, от ден на ден медии стават благосъстоятелност на унгарци. Можем ли да вършим паралели сред дейностите на премиера Янез Янша по отношение на медиите с тези на унгарския министър председател Виктор Орбан?
" Не може да не виждаме общите неща със събитията в други страни. И, да, появиха се медии и уеб-портали, които са доста близки до ръководещата партия в Словения и други, които са отчасти финансирани с маджарски капитали.
От друга страна отношението на държавното управление към мейнстрийм медиите е доста обезпокоително. Постепенно това оказва резултат върху държанието на публицистите. Някои сътрудници към този момент отхвърлят да се подписват, когато показват мнение за настоящи събития. Изправени сме пред нещо изцяло непознато в словенската публицистика ".
В Европейския парламент имаше спор за офанзивите против медиите в Словения. Мислите ли, че казусът може да бъде решен с интервенция извън, с интервенция от европейските институции и очаквате ли той да попадне под фокуса на прожекторите и с идното през втората половина на годината ротационна председателство на Словения на Съвета на Европейския съюз?
" Тези събития не способстват за интернационалната известност на Словения, изключително в годината, в която поемаме ротационното председателство и честваме 30 години самостоятелност. Трябва да призная, че ние в Словенската осведомителна организация, сме привикнали да пишем вести, това ни е работата, само че в действителност не ни харесва, когато новината сме самите ние. Надяваме се, че това няма да свърши неприятно и по тази причина всяка полемика, била тя и на европейско равнище, е добре пристигнала ".
Борбата за свободни медии не е единствено на публицистите, а и на обществото - то би трябвало да изисква такива медии. Така че в тази обстановка има е трети състезател - освен ръководещи и публицисти. Каква е реакцията на словенското общество?
" Трябва да кажа, че през последните седмици получихме доста огромна поддръжка за Словенската осведомителна организация от наши клиенти, от гражданското общество. Но мисля, че в Словения тече развой, прочут на доста страни - толкоз сме разграничени, че живеем в два разнообразни балона и не се чуваме един различен ".
Интервюто на Тоня Димитрова с Барбара Щрукел в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Всичко това може да се каже единствено за един човек от Словения - премиера Янез Янша. Неговата съществена цел са публицистите. Челният конфликт е с публичните медии - Словенските радио и телевизия, които са под една шапка, и Словенската осведомителна организация. Янша ги упреква, че са ляво насочени манипулатори. Атакува и авторитетното в Брюксел издание " Политико ". В Туитър поведе война против един от репортерите на изданието, обвинявайки го в разпространяване на неистини.
Войната на Янша против медиите попадна и във фокуса на Европейския парламент. Любляна се подреди до Будапеща и Варшава в спор за положението на медийната независимост, спор на който Янез Янша отхвърли да участва. Но пък през вчерашния ден взе присъединяване в съвещание на комисията към Европарламента по вътрешен ред и цивилен свободи, въпреки и за напълно малко. Прекъсна ревюто си ядосан, че в комисията не са му разрешили да пусне видео, квалифицирано особено за чуването.
Резултатът от войната сред Янша и публицистите от публичните медии е орязано финансиране, изплашени публицисти и опасност за правовата страна. На първите редици в тази борба е Словенската осведомителна организация. Тоня Димитрова беседва с нейния основен редактор Барбара Щрукел, която също взе участие през вчерашния ден в съвещанието на комисията на Европейския парламент по цивилен свободи и вътрешен ред.
Вашият министър председател Янез Янша ви назова „ народен срам “, казвате, че министър председателят провокира в обществото ненавист към публицистите и те получават закани на електронната си поща и в обществените мрежи. Как се работи, когато Ви нападат по този метод?
" Това отношение към работата на Словенската осведомителна организация натъжа и боли. Първо, това не е отношение, което бихме очаквали от премиера на която и да е страна. Второ, това изказване е безпричинно и в надълбоко несъгласие с действителното качество на работата на Словенската осведомителна организация, тъй като ние работим професионално. Агенцията се разрасна доста, има огромно портфолио от артикули и услуги и следваме всички професионални стандарти в публицистиката ".
Но какъв е резултатът върху работата на публицистите, има ли боязън?
" В Словения това отношение към публицистиката се трансформира в нещо всекидневно, изключително от страна на политиците, само че и в други сфери на обществото. Мисля, че с пандемията от Covid-19 отношението към публицистите в някои страни се промени доста. Отношението към публицистите стана враждебно и нетолерантно. Ние сме като изкупителна жертва поради гнева от ограниченията, които бяха подхванати против ковид ".
Да, пандемията единствено ускорява някои трендове в обществата ни, само че министър председателят Янез Янша атакуваше медиите и през първия си мандат като министър-председател от 2004-та до 2008-ма година и в този момент тази наклонност се ускорява. Защо?
" Определено медиите са във фокуса на премиера Янез Янша. Това, което виждаме в Словения е опит за преодоляване на публичните медии. Не става въпрос единствено за Словенската осведомителна организация, само че за и публичните радио и телевизия. Това са широкообхватни дейности против мейнстрийм медиите. Слагат ни етикет - били сме леви медии, опозиционни медии, които отразяват сериозно държавното управление. Обвиняват ни, че отразяваме всички организации, като да вземем за пример профсъюзите, които подлагат на критика министрите. Твърдят, че новините ни манипулират, че лъжем или публикуваме подправени вести. Ситуацията внезапно се утежнява ".
И управляващите имат всички принадлежности, с цел да упражняват надзор - финансирането на Словенската организация беше замразено. Все още ли е по този начин и каква част от вашия бюджет се обезпечава от обществени средства?
" Финансирането на Словенската осведомителна организация беше замразено първо в края на 2020-та година. После при започване на 2021-ва година получихме тези траншове, които трябваше да получим в края на предходната година. Но след това през януари финансирането беше замразено още веднъж и тази година не сме получавали никакви пари от държавния бюджет.
Това е доста огромен проблем за Словенската осведомителна организация, тъй като общественото ни финансиране съставлява половината от всичките ни доходи. Със замразяването на този поток от пари организацията скоро може да не е в положение да извършва ролята си на социална осведомителна организация ".
Да поясним - какъв беше претекстът за заледяване на финансирането от бюджета?
" Това е може би въпрос, който би трябвало да зададете на ръководещите. При първото прекъсване на парите претекстът беше, че Словенската осведомителна организация не е желала да изпрати цялата бизнес документи. Но ние сме предпазени от специфичен закон, който беше признат през 2011-та година, в който е разказана независимостта и автономията на организацията и държавното управление не може да се намесва в публицистичната ни политика.
В реалност, държавната информационна работа искаше тази документи. По наше мнение, което е подкрепено юридически, ние можем да изпращаме тези документи единствено на страната, тъй като страната е акционер в организацията, а не държавната информационно работа. Това е в основата на диспута сред Словенската осведомителна организация и държавното управление.
Няма проблем да изпратим документите на държавното управление, което упражнява ролята на акционер в организацията и има право на достъп до тези документи, само че не и на държавната информационна работа. Словенската осведомителна организация получава половината от приходите си от свободния пазар и до този миг,благодарение на признатия през 2011 година закон за нашата автономност, нашето корпоративно ръководство функционираше доста добре ".
Освен това има направено медийно законодателство, което ръководещата коалиция се пробва да прокара. Какво е новото в това законодателство, опасност ли е то за свободата на словото и дали е следващ инструмент за преодоляване на медиите?
" През предишното лято Министерството на културата показа план за промени в 4 разнообразни медийни закони. Един от тях е специфичният закон за Словенската осведомителна организация, който беше признат през 2011-та и до в този момент не е променян. Опитват се изцяло да трансформират правилата за финансиране и ръководство на организацията. Ето и един съответен образец: в този проектозакон текстът, който регламентира автономията на организацията, просто е заличен ".
Същевременно в Словения има и смяна в медийния пейзаж, от ден на ден медии стават благосъстоятелност на унгарци. Можем ли да вършим паралели сред дейностите на премиера Янез Янша по отношение на медиите с тези на унгарския министър председател Виктор Орбан?
" Не може да не виждаме общите неща със събитията в други страни. И, да, появиха се медии и уеб-портали, които са доста близки до ръководещата партия в Словения и други, които са отчасти финансирани с маджарски капитали.
От друга страна отношението на държавното управление към мейнстрийм медиите е доста обезпокоително. Постепенно това оказва резултат върху държанието на публицистите. Някои сътрудници към този момент отхвърлят да се подписват, когато показват мнение за настоящи събития. Изправени сме пред нещо изцяло непознато в словенската публицистика ".
В Европейския парламент имаше спор за офанзивите против медиите в Словения. Мислите ли, че казусът може да бъде решен с интервенция извън, с интервенция от европейските институции и очаквате ли той да попадне под фокуса на прожекторите и с идното през втората половина на годината ротационна председателство на Словения на Съвета на Европейския съюз?
" Тези събития не способстват за интернационалната известност на Словения, изключително в годината, в която поемаме ротационното председателство и честваме 30 години самостоятелност. Трябва да призная, че ние в Словенската осведомителна организация, сме привикнали да пишем вести, това ни е работата, само че в действителност не ни харесва, когато новината сме самите ние. Надяваме се, че това няма да свърши неприятно и по тази причина всяка полемика, била тя и на европейско равнище, е добре пристигнала ".
Борбата за свободни медии не е единствено на публицистите, а и на обществото - то би трябвало да изисква такива медии. Така че в тази обстановка има е трети състезател - освен ръководещи и публицисти. Каква е реакцията на словенското общество?
" Трябва да кажа, че през последните седмици получихме доста огромна поддръжка за Словенската осведомителна организация от наши клиенти, от гражданското общество. Но мисля, че в Словения тече развой, прочут на доста страни - толкоз сме разграничени, че живеем в два разнообразни балона и не се чуваме един различен ".
Интервюто на Тоня Димитрова с Барбара Щрукел в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ