Една трета от младите в Европа търсят информация за психичното здраве
Наред с напъните на страните членки, като България, Европейската комисия разгласи 2022 година за , като самопризнание за жертвите, които младежите направиха по време на пандемията от COVID-19. Проучване на Флаш Евробарометър за май 2022 година демонстрира, че съгласно младежите в 16 от 27-те страни членки подобряването на младежкото психологично и физическо здраве е най-важният приоритет за Европейската година на младежта.
Тъй като младежите са бъдещите водачи на Европа, Европейската комисия ги предизвиква да способстват за оформянето на Европейски Съюз. Чрез специфична Европейската комисия изслушва младежите и ги моли да споделят своите визии, терзания и хрумвания. От всички гласове, записани в категорията „ Здраве, богатство и спорт “, излиза наяве, че една трета от младежите употребяват платформата, с цел да изискват повишение на осведомеността за психологичното здраве и безпроблемен достъп до експерти по психологично здраве.
Европейските страни са приели самодеен метод за оправянето с провокациите, свързани с психологичното здраве на младежите по време на пандемията. Една от най-често употребяваните ограничения беше подсилването на психическата поддръжка в образователните заведения, както посредством увеличение на броя на психолозите и съветниците, които са разполагаем на учащите, по този начин и посредством образование на личния състав на образователното заведение, с цел да разпознава признаците на психологичното разстройство и да се оправя с тях.
Мария Габриел, комисар, отговарящ за нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта, споделя: „ Всички ние поставяме огромни грижи за прочувственото богатство на нашите младежи. След пандемия и в изискванията на война в Европа този отчет за психологичното здраве на младежите идва в верния миг. За мен е наслаждение да видя, че държавите-членки на Европейски Съюз одобряват съществено това предизвикателство и са определили ограничения за подкрепяне на младежите, изключително в образователните заведения. Тези старания би трябвало да продължат, с цел да се даде опция на младежите да се развиват добре, в този момент и през идните години, а Комисията постоянно ще бъде тук, с цел да им обезпечи помощ. “
В България 70% от хората с психологични проблеми не получават съответна грижа. По данни на СЗО този проблем ще продължи да се задълбочава и през 2030 година се чака този проблем да се трансформира в причина номер 1 за понижаване трудоспособността на българите. Тежките психологични разстройства са 19,5% от всички болести, честите психологични разстройства са 14,54%, тревожните разстройства са 8,4%, а огромното депресивно разстройство е 6,2%, сочат данни на „ Барометър на депресията “ в Европейски Съюз.
Тъй като младежите са бъдещите водачи на Европа, Европейската комисия ги предизвиква да способстват за оформянето на Европейски Съюз. Чрез специфична Европейската комисия изслушва младежите и ги моли да споделят своите визии, терзания и хрумвания. От всички гласове, записани в категорията „ Здраве, богатство и спорт “, излиза наяве, че една трета от младежите употребяват платформата, с цел да изискват повишение на осведомеността за психологичното здраве и безпроблемен достъп до експерти по психологично здраве.
Европейските страни са приели самодеен метод за оправянето с провокациите, свързани с психологичното здраве на младежите по време на пандемията. Една от най-често употребяваните ограничения беше подсилването на психическата поддръжка в образователните заведения, както посредством увеличение на броя на психолозите и съветниците, които са разполагаем на учащите, по този начин и посредством образование на личния състав на образователното заведение, с цел да разпознава признаците на психологичното разстройство и да се оправя с тях.
Мария Габриел, комисар, отговарящ за нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта, споделя: „ Всички ние поставяме огромни грижи за прочувственото богатство на нашите младежи. След пандемия и в изискванията на война в Европа този отчет за психологичното здраве на младежите идва в верния миг. За мен е наслаждение да видя, че държавите-членки на Европейски Съюз одобряват съществено това предизвикателство и са определили ограничения за подкрепяне на младежите, изключително в образователните заведения. Тези старания би трябвало да продължат, с цел да се даде опция на младежите да се развиват добре, в този момент и през идните години, а Комисията постоянно ще бъде тук, с цел да им обезпечи помощ. “
В България 70% от хората с психологични проблеми не получават съответна грижа. По данни на СЗО този проблем ще продължи да се задълбочава и през 2030 година се чака този проблем да се трансформира в причина номер 1 за понижаване трудоспособността на българите. Тежките психологични разстройства са 19,5% от всички болести, честите психологични разстройства са 14,54%, тревожните разстройства са 8,4%, а огромното депресивно разстройство е 6,2%, сочат данни на „ Барометър на депресията “ в Европейски Съюз.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ