Учените търсят нови доказателства, че Балканите са родина на първия предчовек
Намирането наскоро на зъб на предчовек край Чирпан и преди този момент на челюст край Атина раздруса научните среди. Защото става въпрос за предтеча на актуалния човек, най-старият измежду известните на науката до този миг. Учените го нарекоха грекопитек.
Сега проф. Спасов ще търси други, неоспорими доказателства за това, че той е най-ранният предчовек. Както и че предчовеците (хоминините) произлизат не от екваториална Африка, а от източното Средиземноморие. Това ще е допустимо, когато бъдат открити повече кости от античния ни предшественик. Проф. Спасов управлява интернационалния екип на откривателите на грекопитека, взаимно с проф. Мадлен Бьоме от Центъра за проучване на човешката еволюция в Тюбингенския университет в Германия.
Находката от Чирпан, както и челюстта, открита в Гърция, могат коренно да трансформират досегашните показа за появяването на предшествениците на индивида. Останките са по-стари от откритите в Африка предчовеци и намирането на нови кости би означавало, че не Африка е родината на човешката еволюционна линия, а Балканите и цялото Източно Средиземноморие.
Това, което е явно от откритите остатъци в находището край Чирпан, е, че по нашите земи, покрити със савани, сходно на днешна Африка, доскоро повече от 7 млн. години, са скитали маймуни, антилопи, жирафи, античните коне - хипариони. И измежду тях е живеел и грекопитекът, най-вероятният първи представител на човешката еволюционна линия, изправен към този момент на два крайници.
Интервю с проф. Николай Спасов, шеф на Националния природонаучен музей
Съзнавате ли, че откритието за първия предчовек от Балканите е едно земетресение за стандартите на научната общественост, изследваща произхода на индивида?
Грекопитекът (Graecopithecus - наименуван по този начин, тъй като първата находка е открита в Гърция), открит покрай Атина, край Пиргос, както и този край Чирпан - съгласно нашата теза е първият хоминин, т.е. първият представител на еволюционната линия водеща към Homo sapiens.
Заедно с всички мои сътрудници, с които подготвихме обявата за грекопитека, съзнавахме, че тя ще докара до трус в средите на експертите в региона на палеоантропологията. Така се и случи: и двете ни изявления по този въпрос в интернационалното научно списание Plos One бяха отразени от главните медии в целия свят - от Австралия до Канада.
Не всички наши сътрудници в международната научна общественост обаче са на мнение, че ние сме безусловно прави. Една такава реакция е изцяло предстояща, тъй като новата позиция е фрапантно друга от обичайното мнение, което съществува по този въпрос от десетилетия. Има сътрудници, които с съображение споделят: " Да, това е допустимо, само че... " - и имат някакви причини, с които демонстрират, че не всичко е ясно. Ние самите на никое място не споделяме изрично " да, това е безусловно несъмнено за нас ", въпреки че сме показали голям брой научни причини в поддръжка на нашата догадка. Но има и сътрудници, които отхвърлят нашата теза, не поради това че в нея има някакви недостатъци, а тъй като на тях не им се желае това да е правилно.
Представете си, в случай че вие и вашите екипи сте хвърлили многогодишни старания и средства в Централна или в Източна Африка. И че до момента сте считали, че има една-единствена опция - екваториално-африкански генезис на първите и идващите стъпки към индивида. И тогава няма да ви е доста прелестно, че внезапно поражда една различна догадка, която има своите солидни причини. Ние не споделяме, че оттук насетне всичко обвързвано с индивида е тръгнало от Източното Средиземноморие. Ние считаме единствено, че първите стъпки на предчовеците потеглят от тази част на Средиземноморието. Защото най-старите следи от тях са открити в Гърция и България - неразделна част от региона на Източното Средиземноморие със сходни географски и климатични условия. Но въпреки всичко Източното Средиземноморие е една немалка линия суша, която стига и до Египет, т.е. в него е включена отчасти и Африка.
Това се все антични земи. Виждате ли успоредица сред разкритията за първите цивилизации сред Иран, Балканите и Египет - като тракийска, персийска, египетска, и намирането на първия предчовек точно тук?
Върху този въпрос може доста да се размишлява. Защото единствено две седмици след нашето изобретение, което беше сензация в средите на палеоантрополозите, пристигна още една сензация. Екип, воден от френски учени в Мароко (северозападна Африка) сподели, че първите известни представители на нашия тип Homo sapiens са не на 200 000 години, както се смяташе до момента, а са на цели 300 000 години.
И още тогава, когато получих оповестената ни публикация от Мадлен Бьоме, с която дружно оглавихме нашия екип за грекопитека, написах на сътрудниците от изследователската ни група: " Както виждаме, Средиземноморието е изключително значимо от позиция на произхода на индивида и човечеството. Може би освен първите стъпки - тези на грекопитека, потеглят отсам. Както виждаме, евентуално и първите индивиди в стеснен смисъл потеглят от Средиземноморието - извод, към който навежда откритието в Мароко. И, несъмнено, първите човешки цивилизации са също от региона на Средиземноморието - Източното средиземноморие.
Можем ли по отношение на това да предвиждаме - биха ли могли последващи открития да изместят времето за пораждане на предчовека или човешката еволюция доста по-назад?
Работейки като палеонтолог към този момент цялостен живот, както и като палеоантрополог, виждам, че всичко, което беше определяно, когато бях студент, за най-древно, се оказа от дълго време надминато. С развиване на научните познания и методите, с които намираме новото, ние навлизаме все по-дълбоко в нещата и старите дати фактически биват надминати. Някога се смяташе, че човешкият жанр е на към милион и половина години; след това стана на над два милиона; в този момент е съвсем на три милиона години. Така че позволявам, че е изцяло допустимо.
Как си представяте този грекопитек - с какво се е занимавал, с какво се е хранил, по какъв начин е живеел?
Аз помолих двама художници да приготвят рисунки-възстановки на грегопитека. Едната е на моя някогашен възпитаник Велизар Симеоновски, който е един от водещите художници-реставратори на античния свят и животни. Той живее в Чикаго и е асоцииран към Чикагския музей по естествена история, както и към нашия. Неговата картина отразява задоволително тъкмо знанията за тогавашната естествената конюнктура. А двете същества са поставени малко условно, тъй като нямаме съответни данни за тялото на грекопитека. Има още една рисунка - на лицето на грекопитека, направена от моя сътрудник, зоолог и художник Асен Игнатов. Не мога да кажа, че тази възстановка е 100% научна, само че основавайки се на други антични и модерни хоминиди, за чиито лица и черепи имаме доста повече данни, можем да допуснем, че почти по този начин е изглеждал. Макар, че нямаме данни за скелета, ние позволяваме, че грекопитекът е бил двуног, и най-малкото към този момент се е опитвал да върви на два крайници, тъй като това е характерност на хоминините. След като има зъбната характерност на хоминините и го считаме за подобен, би трябвало да предположим, че има всички съществени техни качества.
Някои антрополози се пробваха да оборят необятно публикуваната теза, че откритите пространства са повода за изправянето на индивида на два крайници. Те си показват екваториална Африка отпреди 7-6 млн. години и по тази причина изясняват, че не е нужно предчовеците да са живели в открита савана, с цел да се изправят. Въпреки това аз не преставам да мисля, че по-старата теза - тази, съгласно която двуногостта е обвързвана с разширяващите се открити пространства на саваните, е по-вярната. Защото виждаме, че всички гръбначни животни, които живеят в открити пространства, стават в една или друга степен двуноги. Такива са даже някои гущери, когато би трябвало да тичат, такива са щраусите. Същото се случва и с гризачите като лалугера имармота, които се изправят на два крайници, с цел да се огледат, както и дебнещите ги хищници, като степния пор. Така че, евентуално това се е случило и с първите предхора - те получават преимущество при ориентировка, когато се изправят. А напредването на два крайници е в същото време щадящ силата метод.
На нас доста ни се желае бъдещите открития, свързани с грекопитека, да бъдат елементи от череп или даже, в случай че би било допустимо, цялостен скелет. Но най-малко елементи от предни и задни крака, които могат да ни дадат повече информация - като бедро, тазова кост, фаланги на пръстите, раменна или лъчева кости.
Какво друго открихте при последното проучване на находището край Чирпан през юни тази година?
Намерихме доста типично саванни животни като газели и други антилопи, остатъци от маймуната мезопитек, кости от трипръстите антични коне хипариони и от жирафи. Но за жалост още не попадаме на други елементи от хоминина. Въпреки че имам нещо " прикрито в ръкава ", само че още не съм сигурен...
Могат ли общите проучвания върху грекопитека да дадат още един мотив за съгласие сред Гърция, Македония, България и останалите страни на Балканите, с изключение на тематиката за общото участие в Европейски Съюз?
Хубавото е, че за България сега се чу в целия свят, и то посредством просвета. Това се случва доста рядко. Не мога да подсигурявам, че грекопитекът ще сплоти балканските нации. Но ми се желае да имам вяра, че фактически бъдещите взаимни научни проучвания ще бъдат също една " тухла " в една нова сграда на съгласие на Балканите. Защото ние постоянно сме били доста близко по нрав, а сме водили толкоз доста войни между тях, може би освен тъй като сме съседи, само че и тъй като сме близки.
Впрочем през септември възнамерявам разкопки в Македония. Надявам се да намеря нашето създание - хоминина, в находището, което ще посетим там. Защото това палеонтологическо находище би трябвало (според досегашните открития) да е на възраст, отговаряща на тази на известните две залежи на грекопитека от Гърция и България. Залагам на това разкопките в Македония да бъдат един потребен ход освен поради находките, които ще намерим, само че и поради вероятността тези разкопки да се трансфорат в нова научна и културна връзка. А на нас ни би трябвало тъкмо това в днешното разбунено и обезпокоително време. В доста тясно съдействие сме и с сътрудниците от Гърция, които ще провеждат нови разкопки.
Откъде идва името на новооткритото създание - грекопитекус фрайберги? Не е ли зъбът от Чирпан по-ранен от челюстта, открита покрай Атина?
Зъбът от Азмака край Чирпан е малко по-ранен по възраст, само че не и по времето на неговото разкриване. Нас българите малко ни огорчава, че името на новооткрития хоминин не е обвързвано с България, само че това си има своите исторически предпоставки. Първата останка, наречена по-късно грекопитек, е открита на юг от Атина край Пиргос Василисис по време на Втората международна война. Един немски офицер и геолог, Фон Фрайберг, който е трябвало да прави погреби за немската войска край Атина през 1944 година, вижда костите, прави геоложко проучване и написа първата обява. Тогава той взема решение, че това което е намерил, е маймуната мезопитек. Но през 1972 година маститият немски академик Фон Кьонингсвалд съумява да откри, макар неприятното положение на откритата челюст, че тя е на представител на човешкото семейство. И тогава той дава името на новоописания тип, съгласно научните правила - грекопитекус, тъй като е открит в Гърция. Предчовекът от Чирпан, въпреки че е открит по-късно, е по-стар с към 60 000 години. Смятаме, че това е най-старата находка на предчовек (представител на хоминините) в света.
Интервюто взе Снежана Бесарабова
Сега проф. Спасов ще търси други, неоспорими доказателства за това, че той е най-ранният предчовек. Както и че предчовеците (хоминините) произлизат не от екваториална Африка, а от източното Средиземноморие. Това ще е допустимо, когато бъдат открити повече кости от античния ни предшественик. Проф. Спасов управлява интернационалния екип на откривателите на грекопитека, взаимно с проф. Мадлен Бьоме от Центъра за проучване на човешката еволюция в Тюбингенския университет в Германия.
Находката от Чирпан, както и челюстта, открита в Гърция, могат коренно да трансформират досегашните показа за появяването на предшествениците на индивида. Останките са по-стари от откритите в Африка предчовеци и намирането на нови кости би означавало, че не Африка е родината на човешката еволюционна линия, а Балканите и цялото Източно Средиземноморие.
Това, което е явно от откритите остатъци в находището край Чирпан, е, че по нашите земи, покрити със савани, сходно на днешна Африка, доскоро повече от 7 млн. години, са скитали маймуни, антилопи, жирафи, античните коне - хипариони. И измежду тях е живеел и грекопитекът, най-вероятният първи представител на човешката еволюционна линия, изправен към този момент на два крайници.
Интервю с проф. Николай Спасов, шеф на Националния природонаучен музей
Съзнавате ли, че откритието за първия предчовек от Балканите е едно земетресение за стандартите на научната общественост, изследваща произхода на индивида?
Грекопитекът (Graecopithecus - наименуван по този начин, тъй като първата находка е открита в Гърция), открит покрай Атина, край Пиргос, както и този край Чирпан - съгласно нашата теза е първият хоминин, т.е. първият представител на еволюционната линия водеща към Homo sapiens.
Заедно с всички мои сътрудници, с които подготвихме обявата за грекопитека, съзнавахме, че тя ще докара до трус в средите на експертите в региона на палеоантропологията. Така се и случи: и двете ни изявления по този въпрос в интернационалното научно списание Plos One бяха отразени от главните медии в целия свят - от Австралия до Канада.
Не всички наши сътрудници в международната научна общественост обаче са на мнение, че ние сме безусловно прави. Една такава реакция е изцяло предстояща, тъй като новата позиция е фрапантно друга от обичайното мнение, което съществува по този въпрос от десетилетия. Има сътрудници, които с съображение споделят: " Да, това е допустимо, само че... " - и имат някакви причини, с които демонстрират, че не всичко е ясно. Ние самите на никое място не споделяме изрично " да, това е безусловно несъмнено за нас ", въпреки че сме показали голям брой научни причини в поддръжка на нашата догадка. Но има и сътрудници, които отхвърлят нашата теза, не поради това че в нея има някакви недостатъци, а тъй като на тях не им се желае това да е правилно.
Представете си, в случай че вие и вашите екипи сте хвърлили многогодишни старания и средства в Централна или в Източна Африка. И че до момента сте считали, че има една-единствена опция - екваториално-африкански генезис на първите и идващите стъпки към индивида. И тогава няма да ви е доста прелестно, че внезапно поражда една различна догадка, която има своите солидни причини. Ние не споделяме, че оттук насетне всичко обвързвано с индивида е тръгнало от Източното Средиземноморие. Ние считаме единствено, че първите стъпки на предчовеците потеглят от тази част на Средиземноморието. Защото най-старите следи от тях са открити в Гърция и България - неразделна част от региона на Източното Средиземноморие със сходни географски и климатични условия. Но въпреки всичко Източното Средиземноморие е една немалка линия суша, която стига и до Египет, т.е. в него е включена отчасти и Африка.
Това се все антични земи. Виждате ли успоредица сред разкритията за първите цивилизации сред Иран, Балканите и Египет - като тракийска, персийска, египетска, и намирането на първия предчовек точно тук?
Върху този въпрос може доста да се размишлява. Защото единствено две седмици след нашето изобретение, което беше сензация в средите на палеоантрополозите, пристигна още една сензация. Екип, воден от френски учени в Мароко (северозападна Африка) сподели, че първите известни представители на нашия тип Homo sapiens са не на 200 000 години, както се смяташе до момента, а са на цели 300 000 години.
И още тогава, когато получих оповестената ни публикация от Мадлен Бьоме, с която дружно оглавихме нашия екип за грекопитека, написах на сътрудниците от изследователската ни група: " Както виждаме, Средиземноморието е изключително значимо от позиция на произхода на индивида и човечеството. Може би освен първите стъпки - тези на грекопитека, потеглят отсам. Както виждаме, евентуално и първите индивиди в стеснен смисъл потеглят от Средиземноморието - извод, към който навежда откритието в Мароко. И, несъмнено, първите човешки цивилизации са също от региона на Средиземноморието - Източното средиземноморие.
Можем ли по отношение на това да предвиждаме - биха ли могли последващи открития да изместят времето за пораждане на предчовека или човешката еволюция доста по-назад?
Работейки като палеонтолог към този момент цялостен живот, както и като палеоантрополог, виждам, че всичко, което беше определяно, когато бях студент, за най-древно, се оказа от дълго време надминато. С развиване на научните познания и методите, с които намираме новото, ние навлизаме все по-дълбоко в нещата и старите дати фактически биват надминати. Някога се смяташе, че човешкият жанр е на към милион и половина години; след това стана на над два милиона; в този момент е съвсем на три милиона години. Така че позволявам, че е изцяло допустимо.
Как си представяте този грекопитек - с какво се е занимавал, с какво се е хранил, по какъв начин е живеел?
Аз помолих двама художници да приготвят рисунки-възстановки на грегопитека. Едната е на моя някогашен възпитаник Велизар Симеоновски, който е един от водещите художници-реставратори на античния свят и животни. Той живее в Чикаго и е асоцииран към Чикагския музей по естествена история, както и към нашия. Неговата картина отразява задоволително тъкмо знанията за тогавашната естествената конюнктура. А двете същества са поставени малко условно, тъй като нямаме съответни данни за тялото на грекопитека. Има още една рисунка - на лицето на грекопитека, направена от моя сътрудник, зоолог и художник Асен Игнатов. Не мога да кажа, че тази възстановка е 100% научна, само че основавайки се на други антични и модерни хоминиди, за чиито лица и черепи имаме доста повече данни, можем да допуснем, че почти по този начин е изглеждал. Макар, че нямаме данни за скелета, ние позволяваме, че грекопитекът е бил двуног, и най-малкото към този момент се е опитвал да върви на два крайници, тъй като това е характерност на хоминините. След като има зъбната характерност на хоминините и го считаме за подобен, би трябвало да предположим, че има всички съществени техни качества.
Някои антрополози се пробваха да оборят необятно публикуваната теза, че откритите пространства са повода за изправянето на индивида на два крайници. Те си показват екваториална Африка отпреди 7-6 млн. години и по тази причина изясняват, че не е нужно предчовеците да са живели в открита савана, с цел да се изправят. Въпреки това аз не преставам да мисля, че по-старата теза - тази, съгласно която двуногостта е обвързвана с разширяващите се открити пространства на саваните, е по-вярната. Защото виждаме, че всички гръбначни животни, които живеят в открити пространства, стават в една или друга степен двуноги. Такива са даже някои гущери, когато би трябвало да тичат, такива са щраусите. Същото се случва и с гризачите като лалугера имармота, които се изправят на два крайници, с цел да се огледат, както и дебнещите ги хищници, като степния пор. Така че, евентуално това се е случило и с първите предхора - те получават преимущество при ориентировка, когато се изправят. А напредването на два крайници е в същото време щадящ силата метод.
На нас доста ни се желае бъдещите открития, свързани с грекопитека, да бъдат елементи от череп или даже, в случай че би било допустимо, цялостен скелет. Но най-малко елементи от предни и задни крака, които могат да ни дадат повече информация - като бедро, тазова кост, фаланги на пръстите, раменна или лъчева кости.
Какво друго открихте при последното проучване на находището край Чирпан през юни тази година?
Намерихме доста типично саванни животни като газели и други антилопи, остатъци от маймуната мезопитек, кости от трипръстите антични коне хипариони и от жирафи. Но за жалост още не попадаме на други елементи от хоминина. Въпреки че имам нещо " прикрито в ръкава ", само че още не съм сигурен...
Могат ли общите проучвания върху грекопитека да дадат още един мотив за съгласие сред Гърция, Македония, България и останалите страни на Балканите, с изключение на тематиката за общото участие в Европейски Съюз?
Хубавото е, че за България сега се чу в целия свят, и то посредством просвета. Това се случва доста рядко. Не мога да подсигурявам, че грекопитекът ще сплоти балканските нации. Но ми се желае да имам вяра, че фактически бъдещите взаимни научни проучвания ще бъдат също една " тухла " в една нова сграда на съгласие на Балканите. Защото ние постоянно сме били доста близко по нрав, а сме водили толкоз доста войни между тях, може би освен тъй като сме съседи, само че и тъй като сме близки.
Впрочем през септември възнамерявам разкопки в Македония. Надявам се да намеря нашето създание - хоминина, в находището, което ще посетим там. Защото това палеонтологическо находище би трябвало (според досегашните открития) да е на възраст, отговаряща на тази на известните две залежи на грекопитека от Гърция и България. Залагам на това разкопките в Македония да бъдат един потребен ход освен поради находките, които ще намерим, само че и поради вероятността тези разкопки да се трансфорат в нова научна и културна връзка. А на нас ни би трябвало тъкмо това в днешното разбунено и обезпокоително време. В доста тясно съдействие сме и с сътрудниците от Гърция, които ще провеждат нови разкопки.
Откъде идва името на новооткритото създание - грекопитекус фрайберги? Не е ли зъбът от Чирпан по-ранен от челюстта, открита покрай Атина?
Зъбът от Азмака край Чирпан е малко по-ранен по възраст, само че не и по времето на неговото разкриване. Нас българите малко ни огорчава, че името на новооткрития хоминин не е обвързвано с България, само че това си има своите исторически предпоставки. Първата останка, наречена по-късно грекопитек, е открита на юг от Атина край Пиргос Василисис по време на Втората международна война. Един немски офицер и геолог, Фон Фрайберг, който е трябвало да прави погреби за немската войска край Атина през 1944 година, вижда костите, прави геоложко проучване и написа първата обява. Тогава той взема решение, че това което е намерил, е маймуната мезопитек. Но през 1972 година маститият немски академик Фон Кьонингсвалд съумява да откри, макар неприятното положение на откритата челюст, че тя е на представител на човешкото семейство. И тогава той дава името на новоописания тип, съгласно научните правила - грекопитекус, тъй като е открит в Гърция. Предчовекът от Чирпан, въпреки че е открит по-късно, е по-стар с към 60 000 години. Смятаме, че това е най-старата находка на предчовек (представител на хоминините) в света.
Интервюто взе Снежана Бесарабова
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ