.jpeg?17:02:33)
ЕК: На всеки 12 секунди един европеец получава диагнозата рак
На всеки 12 секунди един европеец получава диагнозата „ рак “. Злокачествените болести не престават да бъдат водеща причина за гибел в Европейски Съюз, а битката с тях е белязана от съществени неравенства, които могат да бъдат преодолени само с по-добра профилактика и ранна диагностика. Това е един от изводите на Европейска комисия, показан от Европейският указател на неравенствата в онкологията.
Документът показва в синтезиран тип картината в Европа, като слага акцент върху нуждата от ограничения, които са способни да изведат неоплазиите от нерадостното второ място измежду аргументите за гибел след сърдечно-съдовите болести.
По данни за 2020 година в Европа са диагностицирани 2,6 млн. нови случая на рак, от които 1,4 млн. са мъже и 1,2 млн. дами. Най-честите локализации при можете са простата, бял дроб и дебело черво, а при дамите – гърда, дебело черво и бял дроб, само че по този начин също и маточна шийка и ендометриум.
Смъртността при мъжете е доста по-висока в съпоставяне със смъртността при дамите, както и при тези мъже, които са с по-ниско обучение.
Разликите в 5-годишната преживяемост – главен индикатор в онкологията, са обилни сред другите страни членки на Европейски Съюз и демонстрират също по този начин обилни вариации по отношение на междинните равнища за общността.
Крайно притеснителна е обстановката с тютюнопушенето като главен рисков фактор за появяването на раково заболяване, сочи анализът на специалистите. То е с 50% по-високо в европейските страни с ниски приходи, спрямо страните с високи приходи.
България е страната с най-голям дял на пушачите – близо 30% от популацията, а Швеция е с най-нисък дял – към 5%. Средното равнище на този индикатор е 25%.
Ранната диагностика и скрининговите стратегии също са метод, към който отношението е полярно друго в обособените европейски страни. Участието в такива стратегии за рак на маточната шийка да вземем за пример варира 3 пъти сред обособените страни и 2 пъти при по-високо образованите групи дами.
Драстичните разлики в 5-годишната преживяемост са причина специалистите да предлагат още един път да се обезпечат надеждни бази данни, да се сложи завършек на отсроченото лекуване, което оскъпява лечението и слага болния в доста по-голям риск, както и да се работи по-активно за въвеждането на стратегии за онкологичен скрининг.
Позицията на България по този индикатор, за жалост не е по никакъв начин добра. Петгодишната преживяемост при голям брой ракови локализации – простата, маточна шийка, дебело черво, са под междинното за Европа, а за рака на белия дроб сме на най-ниското равнище – едвам 8% претърпели, сочат данните на Европейска комисия.
Документът показва в синтезиран тип картината в Европа, като слага акцент върху нуждата от ограничения, които са способни да изведат неоплазиите от нерадостното второ място измежду аргументите за гибел след сърдечно-съдовите болести.
По данни за 2020 година в Европа са диагностицирани 2,6 млн. нови случая на рак, от които 1,4 млн. са мъже и 1,2 млн. дами. Най-честите локализации при можете са простата, бял дроб и дебело черво, а при дамите – гърда, дебело черво и бял дроб, само че по този начин също и маточна шийка и ендометриум.
Смъртността при мъжете е доста по-висока в съпоставяне със смъртността при дамите, както и при тези мъже, които са с по-ниско обучение.
Разликите в 5-годишната преживяемост – главен индикатор в онкологията, са обилни сред другите страни членки на Европейски Съюз и демонстрират също по този начин обилни вариации по отношение на междинните равнища за общността.
Крайно притеснителна е обстановката с тютюнопушенето като главен рисков фактор за появяването на раково заболяване, сочи анализът на специалистите. То е с 50% по-високо в европейските страни с ниски приходи, спрямо страните с високи приходи.
България е страната с най-голям дял на пушачите – близо 30% от популацията, а Швеция е с най-нисък дял – към 5%. Средното равнище на този индикатор е 25%.
Ранната диагностика и скрининговите стратегии също са метод, към който отношението е полярно друго в обособените европейски страни. Участието в такива стратегии за рак на маточната шийка да вземем за пример варира 3 пъти сред обособените страни и 2 пъти при по-високо образованите групи дами.
Драстичните разлики в 5-годишната преживяемост са причина специалистите да предлагат още един път да се обезпечат надеждни бази данни, да се сложи завършек на отсроченото лекуване, което оскъпява лечението и слага болния в доста по-голям риск, както и да се работи по-активно за въвеждането на стратегии за онкологичен скрининг.
Позицията на България по този индикатор, за жалост не е по никакъв начин добра. Петгодишната преживяемост при голям брой ракови локализации – простата, маточна шийка, дебело черво, са под междинното за Европа, а за рака на белия дроб сме на най-ниското равнище – едвам 8% претърпели, сочат данните на Европейска комисия.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ