Почакай да видиш, скоро бежанците ще ни превземат
На улица „ Гаврило Принцип " в Белград майка споделя на щерка си: „ Ние раждаме по две деца, а те - по двайсет и две. Само почакай, скоро ще ни завладяват. “ Докато изрича тези думи, дамата гледа към две бараки, които от 2016 година са част от бежански център, проведен от частни начинания и неправителствени организации. На фасадата е нарисувана торта с европейски звездички, заградена от бодлива тел. На това място са подслонени най-вече мигранти от Близкия и Среден изток, тук те получават храна, информация и малко успокоение.
В центъра живее и Амира М. – кюрдка от Ирак, която е в Сърбия от 5 месеца. Жената се пробва да стигне до Западна Европа дружно с мъжа си Сарбас и четирите им деца.
Родното място на брачна половинка ѝ се намира сред Киркук и Ербил, където дълго време се водеха яростни боеве:
„ Първо ни подгониха бойците от „ Ислямска страна ". Поискаха ни пари, само че ние нямахме нищо друго с изключение на къщата, в която живеехме. Тогава ни заплашиха, че ще ни убият. “
Братът на Сарбас, който живее в Западна Европа, оказал помощ на фамилията да откупи живота си. После почнали бомбардировките на американците. За да се избави от бомбите, фамилията побягнало към Западна Европа. Прекосили Турция и България, само че не съумели да изоставен Сърбия.
На негоден британски те описват, че седем пъти стигали до Хърватия и всякога хърватската полиция ги прибирала назад в Сърбия.
„ Единият път служителите на реда ни взеха SIM-картите. Обикновено ни ескортират до границата, а оттова вървим пеш, “ споделя дамата. „ Нямахме шанс ", прибавя брачният партньор ѝ Сарбас. Дали е плащал на каналджии? „ Аз съм безпаричен човек и нямам пари за сходно нещо. Ако някой се съгласи да ни транспорти без пари – добре, другояче вървим пеш. “
Дияна Корач-Мандич от „ Хуманитарния център " е координатор на бежанските планове на организацията в Сърбия. Според нея, броят на мигрантите в страната към днешна дата не е по никакъв начин огромен, изключително спрямо цифрите отпреди две години.
Никой не желае да остава на Балканите
Повечето от тях са се отправили към страните от Западна Европа.
„ Идват в Белград и се записват като бежанци. Това е първата стъпка към подаване на молба за леговище. Ако не се записват, попадат в юридически вакуум. “ Данни на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците удостоверяват думите на Корач-Мандич: през юни 2018 година в Сърбия са регистрирани 739 нови бежанци. Едва 22 от тях са подали молба за леговище. Останалите чакат да им се открие опция да продължат пътя си към Западна Европа, тъй като никой не желае да стои в чакалнята на Европейския съюз.
„ Бежанците, които не подадат молба за леговище, получават в нашия център храна и покрив над главите. Държавата заплаща здравните им осигуровки, само че по-голямата част от разноските се поемат от Европейски Съюз. По закон, тези хора са посетители, които чакат вратите на Европейски Съюз да се полуотворен задоволително, тъй че да могат да преминат, “ споделя Даниела Корач-Мандич.
Амира и Сарбас също желаят да продължат към Западна Европа. Семейството се е отправило към Германия, където живеят техни родственици. Какви са усещанията им от балканските страни, през които са минали?
„ Със сърбите не сме имали проблеми, а хората в Босна бяха изключително сърдечни и подготвени да се притекат на помощ – без значение каква религия изповядват. Може би, тъй като знаят какъв брой неприятна е войната. В Хърватия им направило усещане, че служителите на реда са изключително недружелюбни.
Иракското семейство е измежду късметлиите. В отчета („ Help on the Route " ) на няколко сръбски и македонски неправителствени организации за 2017г. се твърди, че България е страната, която е третира бежанците най-зле. От отчета излиза наяве още, че насилието е все по-честа процедура на служителите на реда в Унгария, Хърватия и Румъния. Има даже смъртни случаи. Последният е от град Рума, на към 50 км. северозападно от Белград, където незнаен причинител простреля двама мигранти.
На хартия всичко е наред
В Сърбия има общо 13 приемни центъра за бежанци. Всички те са под надзора на държавната администрация. „ На хартия всичко е наред. Но в реалност постоянно се сблъскваме с арогантни и некомпетентни служители, “ споделя Таня Б., ръководителка на план в бежанския център.
„ Донякъде е утешение, че страната е мудна, корумпирана и арогантна и към самите сърби. В това отношение бежанците са равнопоставени със сръбските жители ", отбелязва тъмно тя.
Броят на записаните бежанци в Сърбия не е огромен - едвам 3,500 - само че бедността е това, което кара локалните хора да се усещат застрашени. Социалната злоба и ненавист не се манифестират намерено, само че кипят под повърхността. Един неизвестен коментар на уеб страницата на бежанския лагер в Миксалище намерено изговаря нещо, което никой другояче не се осмелява да каже: „ Съзнават ли, че храните зверове?
Б. ред. - Статията е на Дойче веле.
В центъра живее и Амира М. – кюрдка от Ирак, която е в Сърбия от 5 месеца. Жената се пробва да стигне до Западна Европа дружно с мъжа си Сарбас и четирите им деца.
Родното място на брачна половинка ѝ се намира сред Киркук и Ербил, където дълго време се водеха яростни боеве:
„ Първо ни подгониха бойците от „ Ислямска страна ". Поискаха ни пари, само че ние нямахме нищо друго с изключение на къщата, в която живеехме. Тогава ни заплашиха, че ще ни убият. “
Братът на Сарбас, който живее в Западна Европа, оказал помощ на фамилията да откупи живота си. После почнали бомбардировките на американците. За да се избави от бомбите, фамилията побягнало към Западна Европа. Прекосили Турция и България, само че не съумели да изоставен Сърбия.
На негоден британски те описват, че седем пъти стигали до Хърватия и всякога хърватската полиция ги прибирала назад в Сърбия.
„ Единият път служителите на реда ни взеха SIM-картите. Обикновено ни ескортират до границата, а оттова вървим пеш, “ споделя дамата. „ Нямахме шанс ", прибавя брачният партньор ѝ Сарбас. Дали е плащал на каналджии? „ Аз съм безпаричен човек и нямам пари за сходно нещо. Ако някой се съгласи да ни транспорти без пари – добре, другояче вървим пеш. “
Дияна Корач-Мандич от „ Хуманитарния център " е координатор на бежанските планове на организацията в Сърбия. Според нея, броят на мигрантите в страната към днешна дата не е по никакъв начин огромен, изключително спрямо цифрите отпреди две години.
Никой не желае да остава на Балканите
Повечето от тях са се отправили към страните от Западна Европа.
„ Идват в Белград и се записват като бежанци. Това е първата стъпка към подаване на молба за леговище. Ако не се записват, попадат в юридически вакуум. “ Данни на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците удостоверяват думите на Корач-Мандич: през юни 2018 година в Сърбия са регистрирани 739 нови бежанци. Едва 22 от тях са подали молба за леговище. Останалите чакат да им се открие опция да продължат пътя си към Западна Европа, тъй като никой не желае да стои в чакалнята на Европейския съюз.
„ Бежанците, които не подадат молба за леговище, получават в нашия център храна и покрив над главите. Държавата заплаща здравните им осигуровки, само че по-голямата част от разноските се поемат от Европейски Съюз. По закон, тези хора са посетители, които чакат вратите на Европейски Съюз да се полуотворен задоволително, тъй че да могат да преминат, “ споделя Даниела Корач-Мандич.
Амира и Сарбас също желаят да продължат към Западна Европа. Семейството се е отправило към Германия, където живеят техни родственици. Какви са усещанията им от балканските страни, през които са минали?
„ Със сърбите не сме имали проблеми, а хората в Босна бяха изключително сърдечни и подготвени да се притекат на помощ – без значение каква религия изповядват. Може би, тъй като знаят какъв брой неприятна е войната. В Хърватия им направило усещане, че служителите на реда са изключително недружелюбни.
Иракското семейство е измежду късметлиите. В отчета („ Help on the Route " ) на няколко сръбски и македонски неправителствени организации за 2017г. се твърди, че България е страната, която е третира бежанците най-зле. От отчета излиза наяве още, че насилието е все по-честа процедура на служителите на реда в Унгария, Хърватия и Румъния. Има даже смъртни случаи. Последният е от град Рума, на към 50 км. северозападно от Белград, където незнаен причинител простреля двама мигранти.
На хартия всичко е наред
В Сърбия има общо 13 приемни центъра за бежанци. Всички те са под надзора на държавната администрация. „ На хартия всичко е наред. Но в реалност постоянно се сблъскваме с арогантни и некомпетентни служители, “ споделя Таня Б., ръководителка на план в бежанския център.
„ Донякъде е утешение, че страната е мудна, корумпирана и арогантна и към самите сърби. В това отношение бежанците са равнопоставени със сръбските жители ", отбелязва тъмно тя.
Броят на записаните бежанци в Сърбия не е огромен - едвам 3,500 - само че бедността е това, което кара локалните хора да се усещат застрашени. Социалната злоба и ненавист не се манифестират намерено, само че кипят под повърхността. Един неизвестен коментар на уеб страницата на бежанския лагер в Миксалище намерено изговаря нещо, което никой другояче не се осмелява да каже: „ Съзнават ли, че храните зверове?
Б. ред. - Статията е на Дойче веле.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ