На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец - един

На този ден Църквата уважава Св. Игнатий Богоносец - един от най-хубавите възпитаници на св. деятел Йоан Богослов, наименуван по този начин, тъй като носел Бог в сърцето си. По време на ръководството на император Траян, при започване на ІІ век, Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и раздран от тях.


Традиции и Обичаи на Игнажден 
Българите тачат този огромен християнски празник под имената: “Игнажден ”, “Идинак ” “Идинажден ”, “Игнатьовден ”, “Полаз ”, “Полязов ден или “Млада година ”.

Тъй като Игнажден значи „ разгорещен ден ”, през днешния ден именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
Според поверието, на Игнажден стартират и родилните страдания на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наименуван Нов ден или Млада година.

С Игнажден се слага началото на коледните празници. С него е обвързван обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият посетител е добър и късметлия, фамилията ще се радва на благополучие и триумфи през цялата година.

Полазникът (първият гост) постоянно бива избиран и канен авансово от домакините. Когато той дойде, би трябвало да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на фамилията да имат толкоз добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за изобилие.
Дали ще има изобилие, гадаели и по “въглен на брадва ”. Добър знак за това е, в случай че изгори до дъно въгленът и стане на пепел върху нея.

На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.

На Игнажден се подготвят колаци и се прави кръст от забъркано тесто, с който стопаните се защищават от зло. Повечето традиции са свързани с вярването, че на Игнажден стартират Мръсните дни, които траят до Нова година.

За лек и магия стартира и осъществяването на обряда Вардене мая. Това е български бит, прочут и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са единствено дами. Вечерта против Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват заднишком към нощвите тесто, в което бабите поставят магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята.

Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя единствено къщата. Особено внимание се отделя на вечерите против Игнажден, Коледа и Нова година, което удостоверява принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и дамите разделят тестото между тях и го пазят за лек и за правене на вълшебства.

Вечерта преди Игнажден се подготвя празнична софра. Всичките ястия би трябвало да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и фасул, туршии и зеленчуци.
Поверия за Игнажден
По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде непознат или собствен човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благоденствие за дома.

На този ден не се дава нищо в заем, с цел да се резервира изобилието и плодородието в фамилията.

Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, с цел да няма бълхи през лятото.
На този ден дамите не би трябвало да работят. Ако ли не всички дами, то най-малко тези, на които им следва да раждат. Поверието споделя, че в случай че не работят в този ден, раждането ще е леко.

Според друго вярване на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго вярване: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, настойчиво ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати по този начин да става.
На този ден момците слагат ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.

На този ден имен ден честват Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната и Иго.