Германското издание "Фокус": Подводницата „Посейдон” на Путин може би вече е във водите на Вирджиния
На страниците на немското издание Focus специалистът Томас Егер споделя за това по какъв начин Путин съумява да изведе Русия от разочароващите години на Елцин и да й върне статута на велика страна.
До идването на Путин бяха останали две от трите суверенни упоритости - голямата територия и неизброените естествени запаси. Третият детайл - армията към този момент беше много деградирала.
В същото време, несъмнено, имаше и нуклеарен ракетен капацитет, т.е. възпиращо оръжие. Съединени американски щати обаче се стремяха с най-лукавите начини да унищожат този паритет и да получат предимство по безусловно несъразмерен метод. И по този метод да могат безнаказано да нанесат своя обезвреждащ нуклеарен удар. Първо, поради увеличените благоприятни условия на националната противоракетна защита на агресора и второ, тъй като в атакуваната страна, т.е. в Русия, ще оцелеят стеснен брой междуконтинентални балистични ракети (МБР).
Това беше точната американска тактика, която бързо се развиваше през новия век, която никога не е отбранителна, а в действителност е нападателна. За да я осъществят, Съединени американски щати се отдръпнаха от Договора за противоракетната защита. И по-късно от Договора за възбрана на ракетите със междинен и дребен обхват на деяние.
Съединени американски щати развиват интензивно световната морска система за противоракетна защита Aegis. В шахти на Аляска и в Калифорния са ситуирани ракети-прехващачи, способни да унищожат в орбита МБР. В Европа се построява система за противоракетна защита, сходна на Aegis. Развиват се мобилни системи THAAD, които са доста повече предопределени да прихващат балистични цели, в сравнение с аеродинамични, т.е. самолетите.
В същото време се усъвършенстват и оръжията за нуклеарна офанзива. Тихо, съпроводено от възклицанията, че Русия подло усилва своите средства за нуклеарна офанзива. Съвсем неотдавна бе направена рационализация на бойната глава W76, която е конфигурирана на балистичните ракети Trident 2, основани на подводницата Охайо. И в този момент те имат способността да унищожават шахтите, в които са основани МБР ``Воевода``, УР-100 УТТХ, ``Ярс`` и ``Топол-2``.
Напълно разбираемо е, че Русия няма да гледа това безучастно. И чуйте приказките на Вашингтон, че те построяват мощна противоракетна защита, с цел да се защитят против митичната ракетна опасност от Иран и Северна Корея.
Именно усилването на нуклеарния ракетен щит, съгласно изданието Focus, дава на Русия опцията да удовлетвори упоритостите си на суперсила. Вярно е, че в заглавието на публикацията, както би трябвало да бъде в изявленията на западните медии за Русия, има негативен акцент: „ Путин извежда Русия на нов стадий в международната политика благодарение на нуклеарното оръжие като цунами ".
Focus показва двете цели, които политиката за увеличаване на възпиращите оръжия преследва. Първо, външната политика се построява по съответния метод, с помощта на която, първо, се реализира „ отбраната на съществуващия политически ред в Русия, предотвратяването на гражданска война и въстание против настоящето държавно управление ".
Второ, „ тя също по този начин служи за одобряване на Русия като съществена интернационална мощ, изтласкана от непознатото въздействие в близката чужбина и световно наличие на стратегически значимите места - в Близкия изток, Африка и Арктика ".
В качеството на главно съветско оръжие немците посочват подводния дрон „ Посейдон " и хиперзвуковата противокорабна ракета „ Циркон ", които разрешават на Русия да бъде суперсила. Всъщност това е тъкмо това, което Запада няма. И не е известно по кое време то може да се появи при него.
Да, „ Посейдон " (``Каньон`` по класификацията на НАТО) е неповторимо оръжие. Под вода той е кадърен да развива скорост над 200 км/ч. Силовия мотор е дребен по мярка нуклеарен реактор. Обхватът му на корабоплаване е 10 000 км. Мощността на нуклеарната бойна глава, съгласно разнообразни източници, е от 60 до 100 мегатона. Възможно е обаче да се конфигурира стандартна, неядрена бойна глава.
Друго неоспоримо преимущество на този дрон е извънредно ниското му равнище на звук. Тоест, той е кадърен да измине 10 000 км, без да бъде открит от сонара на противниковата подводна защита и в дадена точка покрай американския бряг да легне на дъното. В същото време „ Посейдон " ще бъде в режим на подготвеност да бъде детониран. Ако този подводен дрон се съпостави с една МБР, той има нулево време за доближаване до мястото на детонацията, както и 100 % възможност да преодолее системите за ПРО на съперника.
И това е изцяло готово и приключено оръжие. Тестовете на ``Посейдон`` са приключени. Вече е подготвена и нуклеарната подводница К-329 " Белгород ", която ще е притежател на този дрон. На път е и вторият транспортьор - подводницата " Хабаровск ". И може да се допусна, че един или повече ``Посейдони`` към този момент са на бойно дежурство някъде край крайбрежията на Вирджиния или Северна Каролина.
Последствията от всяко задействане на ``Посейдон`` ще са пагубни. В неговата идея е казано: „ унищожаването на значимите обекти от стопанската система на врага в крайбрежната зона и нанасянето на обезпечени неприемливи вреди на територията на страната посредством основаването на зони с необятно радиоактивно замърсяване, непригодни за военни, стопански и други действия в тези зони за дълго време ".
За да бъде радиоактивното замърсяване в региона дълготрайно, 100-мегатонната бойна глава има кобалтова секция. Смята се, че при скорост напразно 26 км/час радиоактивният облак ще се популяризира на повърхност от 1700х300 км.
Хиперзвуковата противокорабна ракетна система 3M22 " Циркон " развива скорост от 8 М (бел. ред: Число на Мах - или единствено мах, значи се с M - е отношението на скоростта на обещано тяло към скоростта на звука в средата, в която то се движи. Тъй като показва отношение на две скорости, то е безразмерна величина). Нейният обсег надвишава 500 км. Бойната глава може да бъде както стандартна фугасна, по този начин и нуклеарна. И макар че това не е стратегическо оръжие, резултатът му може да бъде пагубен за американския флот. С „ Циркон " обезпечено ще може да се потопят самолетоносачите на дъното, защото нито една от съществуващите противоракетни системи не може да я прихване.
„ Циркон " ще бъде ситуиран най-вече на многоцелевите нуклеарни подводници „ Проект 885 Ясен " и тежки нуклеарни крайцери от план 1144 ``Орлан ".
Focus показва единствено два комплекса, с помощта на които останалата част от света не може да не се преценява с Русия на интернационалната сцена. Междувременно има още едно неповторимо ракетно оръжие, което не може да бъде обезвредено.
Хиперзвуковият маневриращ блок ``Авангард``, инсталиран на МБР. Неговата скорост доближава 27 М. Неговите критици споделят, че по време на полет това устройство излъчва мощно инфрачервено зарево и заради това елементарно се открива от инфрачервените датчици. Но в това време прихващането му е невероятно.
Хиперзвукова ракета „ Кинжал " със скорост 10 M и обсег към 2000 км. Изтребителите МиГ-31К са оборудвани с „ Кинжал ". Предполага се, че тя ще бъде качена ракетоносците Ту-22М3М.
И най-после, МБР ``Сармат``, способна да прави орбитални офанзиви, заобикаляйки американските зони за ПРО. По мощ тя надминава фамозната МБР „ Воевода ", която на Запад се назовава „ Сатана ". " Сармат " обаче е минал единствено тестванията за изстрелване. Въвеждането й в употреба в стратегическите ракетни войски се чака да стане през 2022 година
Статията приключва с размисъл за бъдещето на Русия: „ Президентът на Русия желае да резервира съветския боен суверенитет. Успехът на въоръжението също значи, че той може да го направи. Русия остава стопански жизнеспособна с помощта на пресметнатия геополитически ход на север към Арктика, а също по този начин, че горивата въз основата на въглеводороди не могат да бъдат сменени толкоз бързо, колкото възнамеряват другите страни. Путин извежда своята страна на нов стадий в международна политика ".
(Превод за „ Труд " - Павел Павлов)
До идването на Путин бяха останали две от трите суверенни упоритости - голямата територия и неизброените естествени запаси. Третият детайл - армията към този момент беше много деградирала.
В същото време, несъмнено, имаше и нуклеарен ракетен капацитет, т.е. възпиращо оръжие. Съединени американски щати обаче се стремяха с най-лукавите начини да унищожат този паритет и да получат предимство по безусловно несъразмерен метод. И по този метод да могат безнаказано да нанесат своя обезвреждащ нуклеарен удар. Първо, поради увеличените благоприятни условия на националната противоракетна защита на агресора и второ, тъй като в атакуваната страна, т.е. в Русия, ще оцелеят стеснен брой междуконтинентални балистични ракети (МБР).
Това беше точната американска тактика, която бързо се развиваше през новия век, която никога не е отбранителна, а в действителност е нападателна. За да я осъществят, Съединени американски щати се отдръпнаха от Договора за противоракетната защита. И по-късно от Договора за възбрана на ракетите със междинен и дребен обхват на деяние.
Съединени американски щати развиват интензивно световната морска система за противоракетна защита Aegis. В шахти на Аляска и в Калифорния са ситуирани ракети-прехващачи, способни да унищожат в орбита МБР. В Европа се построява система за противоракетна защита, сходна на Aegis. Развиват се мобилни системи THAAD, които са доста повече предопределени да прихващат балистични цели, в сравнение с аеродинамични, т.е. самолетите.
В същото време се усъвършенстват и оръжията за нуклеарна офанзива. Тихо, съпроводено от възклицанията, че Русия подло усилва своите средства за нуклеарна офанзива. Съвсем неотдавна бе направена рационализация на бойната глава W76, която е конфигурирана на балистичните ракети Trident 2, основани на подводницата Охайо. И в този момент те имат способността да унищожават шахтите, в които са основани МБР ``Воевода``, УР-100 УТТХ, ``Ярс`` и ``Топол-2``.
Напълно разбираемо е, че Русия няма да гледа това безучастно. И чуйте приказките на Вашингтон, че те построяват мощна противоракетна защита, с цел да се защитят против митичната ракетна опасност от Иран и Северна Корея.
Именно усилването на нуклеарния ракетен щит, съгласно изданието Focus, дава на Русия опцията да удовлетвори упоритостите си на суперсила. Вярно е, че в заглавието на публикацията, както би трябвало да бъде в изявленията на западните медии за Русия, има негативен акцент: „ Путин извежда Русия на нов стадий в международната политика благодарение на нуклеарното оръжие като цунами ".
Focus показва двете цели, които политиката за увеличаване на възпиращите оръжия преследва. Първо, външната политика се построява по съответния метод, с помощта на която, първо, се реализира „ отбраната на съществуващия политически ред в Русия, предотвратяването на гражданска война и въстание против настоящето държавно управление ".
Второ, „ тя също по този начин служи за одобряване на Русия като съществена интернационална мощ, изтласкана от непознатото въздействие в близката чужбина и световно наличие на стратегически значимите места - в Близкия изток, Африка и Арктика ".
В качеството на главно съветско оръжие немците посочват подводния дрон „ Посейдон " и хиперзвуковата противокорабна ракета „ Циркон ", които разрешават на Русия да бъде суперсила. Всъщност това е тъкмо това, което Запада няма. И не е известно по кое време то може да се появи при него.
Да, „ Посейдон " (``Каньон`` по класификацията на НАТО) е неповторимо оръжие. Под вода той е кадърен да развива скорост над 200 км/ч. Силовия мотор е дребен по мярка нуклеарен реактор. Обхватът му на корабоплаване е 10 000 км. Мощността на нуклеарната бойна глава, съгласно разнообразни източници, е от 60 до 100 мегатона. Възможно е обаче да се конфигурира стандартна, неядрена бойна глава.
Друго неоспоримо преимущество на този дрон е извънредно ниското му равнище на звук. Тоест, той е кадърен да измине 10 000 км, без да бъде открит от сонара на противниковата подводна защита и в дадена точка покрай американския бряг да легне на дъното. В същото време „ Посейдон " ще бъде в режим на подготвеност да бъде детониран. Ако този подводен дрон се съпостави с една МБР, той има нулево време за доближаване до мястото на детонацията, както и 100 % възможност да преодолее системите за ПРО на съперника.
И това е изцяло готово и приключено оръжие. Тестовете на ``Посейдон`` са приключени. Вече е подготвена и нуклеарната подводница К-329 " Белгород ", която ще е притежател на този дрон. На път е и вторият транспортьор - подводницата " Хабаровск ". И може да се допусна, че един или повече ``Посейдони`` към този момент са на бойно дежурство някъде край крайбрежията на Вирджиния или Северна Каролина.
Последствията от всяко задействане на ``Посейдон`` ще са пагубни. В неговата идея е казано: „ унищожаването на значимите обекти от стопанската система на врага в крайбрежната зона и нанасянето на обезпечени неприемливи вреди на територията на страната посредством основаването на зони с необятно радиоактивно замърсяване, непригодни за военни, стопански и други действия в тези зони за дълго време ".
За да бъде радиоактивното замърсяване в региона дълготрайно, 100-мегатонната бойна глава има кобалтова секция. Смята се, че при скорост напразно 26 км/час радиоактивният облак ще се популяризира на повърхност от 1700х300 км.
Хиперзвуковата противокорабна ракетна система 3M22 " Циркон " развива скорост от 8 М (бел. ред: Число на Мах - или единствено мах, значи се с M - е отношението на скоростта на обещано тяло към скоростта на звука в средата, в която то се движи. Тъй като показва отношение на две скорости, то е безразмерна величина). Нейният обсег надвишава 500 км. Бойната глава може да бъде както стандартна фугасна, по този начин и нуклеарна. И макар че това не е стратегическо оръжие, резултатът му може да бъде пагубен за американския флот. С „ Циркон " обезпечено ще може да се потопят самолетоносачите на дъното, защото нито една от съществуващите противоракетни системи не може да я прихване.
„ Циркон " ще бъде ситуиран най-вече на многоцелевите нуклеарни подводници „ Проект 885 Ясен " и тежки нуклеарни крайцери от план 1144 ``Орлан ".
Focus показва единствено два комплекса, с помощта на които останалата част от света не може да не се преценява с Русия на интернационалната сцена. Междувременно има още едно неповторимо ракетно оръжие, което не може да бъде обезвредено.
Хиперзвуковият маневриращ блок ``Авангард``, инсталиран на МБР. Неговата скорост доближава 27 М. Неговите критици споделят, че по време на полет това устройство излъчва мощно инфрачервено зарево и заради това елементарно се открива от инфрачервените датчици. Но в това време прихващането му е невероятно.
Хиперзвукова ракета „ Кинжал " със скорост 10 M и обсег към 2000 км. Изтребителите МиГ-31К са оборудвани с „ Кинжал ". Предполага се, че тя ще бъде качена ракетоносците Ту-22М3М.
И най-после, МБР ``Сармат``, способна да прави орбитални офанзиви, заобикаляйки американските зони за ПРО. По мощ тя надминава фамозната МБР „ Воевода ", която на Запад се назовава „ Сатана ". " Сармат " обаче е минал единствено тестванията за изстрелване. Въвеждането й в употреба в стратегическите ракетни войски се чака да стане през 2022 година
Статията приключва с размисъл за бъдещето на Русия: „ Президентът на Русия желае да резервира съветския боен суверенитет. Успехът на въоръжението също значи, че той може да го направи. Русия остава стопански жизнеспособна с помощта на пресметнатия геополитически ход на север към Арктика, а също по този начин, че горивата въз основата на въглеводороди не могат да бъдат сменени толкоз бързо, колкото възнамеряват другите страни. Путин извежда своята страна на нов стадий в международна политика ".
(Превод за „ Труд " - Павел Павлов)
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ