На снимката: акад. Николай ДенковПървият професорски мандат за съставяне на

На фотографията: акад. Николай Денков
Първият професорски мандат за сформиране на държавно управление „ Габровски “ не съумя и България мина на по-високо академично равнище с номинацията от Политическа партия на изтъкнатия академик Николай Денков. Политиката не е съревнование по научни трофеи обаче: в последна сметка в парламентаризма най-важно е дали зад държавното управление има солидно болшинство в Народно събрание.

Въпреки безупречната научна и политическа известност на професор Денков, възможностите на втория мандат да успее в съставянето на болшинство не са доста огромни. Все отново упражнението надалеч не е безсмислено. От една страна вторият мандат би трябвало да извлече и подчертае поуките от неуспеха на първия. От друга, проектоправителството и програмата, която Денков ще сформира, могат да показват, че блокът ПП-ДБ съставлява ясна управническа опция за България.
Поуките от опита „ Габровски “
Въпреки че първият мандат беше несполучлив, той бе потребен за страната с изясняването на следното:

1. Не е допустимо един политически водач с проблематична известност – като Бойко Борисов – да вземе „ лице на заем “ от специалист и експерт, който няма връзка с политиката. Това бе прекомерно транспарантна маневра, която не заблуди никого, че конците ще се дърпат в действителност от Борисов;

2. Общата тактика на ГЕРБ – състояща се в изчакване хората да не помнят свадите на водача им – стартира да става проблематична. Хората не не помнят, а и Марк Рюте им припомня за проблемите с върховенството на правото и

корупцията. Вярно е, че България до момента се е управлявала по проблематичния и подкупен метод, завещан от Борисов от тройната коалиция, а тя на собствен ред го бе наследила от Национална движение „Симеон Втори" и така нататък Но към този момент 15 години сме в Европейски Съюз и е време на тази щуробаджанащина с незаконни детайли да се постави край. България е узряла за една такава смяна, само че в ГЕРБ и Движение за права и свободи явно не са. Затова са и тези проекти за намиране на заслон, зад който нещата да си продължат, както са си били. Колкото и прочут професор да се употребява за заслон, номерът не се получава;

3. Репутацията на Борисов е главният феномен, който изяснява неудачите в българската политика и невъзможността да се сформира устойчиво болшинство през последните две години. Тази известност или би трябвало да се потвърди, че е чиста, или Борисов да се отдръпна. Изчистването ѝ обаче не може да стане посредством избори или посредством мотаенето на следствието от прокуратурата: по този начин казусът се задълбочава, а не се взема решение. Просто е време българите да узнаят какво тъкмо се е случило в свадите с Божков, чекмеджетата и т.н.;

4. Антикорупционността на президента Радев се пречупи и той избра – вместо да размахва антикорупционния си пестник – да отбрани енергийните си политики за тесни връзки с Русия посредством номинацията на Николай Павлов в кабинета „ Габровски “. Тази номинация се оказа срамна и за Радев, и за ГЕРБ. С изявите си в Народното събрание Павлов убеди съвсем всички, че не прави разлика сред българските ползи и тези на „ Газпром “, имайки за блян времената, когато България бе 100% подвластна от съветски газ. За Радев такава искреност носи вреди, само че още по-неясно е каква мощ е предиздвикала ГЕРБ да включат подобен специалист в проектокабинета си. (Най-вероятно същата мощ, която ги накара да построят „ Турски поток “ за негативно време и за българска сметка);

5. Два месеца след изборите кабинетът „ Габровски “ съумя да изкара седем или девет обтекаеми точки като опрощение за стратегия. Само този факт показва, че в действителност ГЕРБ нямат желание да ръководят – в случай че имаха, щяха въпреки всичко да употребяват времето за подготовка на смислени съответни политики;

6. Сред програмните точки изключително усещане направи обещанието за „ търсене на необятен консенсус за правосъдна промяна “. Този метод – без да се споделя каква тъкмо правосъдна промяна – е гаранция за опазване на статуквото. Още през 80-те години на предишния век професор Фриц Шарпф (има и задгранични професори) показва, че процедурите, изискващи единогласие, са „ капан “, който прави всяка смяна съвсем невъзможна. Всъщност с тази словосъчетание ГЕРБ си признаха, че правосъдна промяна не ги интересува. А и за какво да ги интересува, когато статуквото добре ги обслужва;

7. В последна сметка неуспехът на първия мандат показва нещо, което си беше по този начин или другояче ясно. ГЕРБ могат да образуват ръководство в този парламент, в случай че се договорят намерено за политиките с Движение за права и свободи, с БВ и сключат съглашение с Българска социалистическа партия за поддръжка, най-вероятно против министерство, а може би и вицепрезидентски пост. Щом ГЕРБ са склонни да вършат реверанси на президента Радев, канейки Николай Павлов, не е ясно какво им пречи да се договорят и с Българска социалистическа партия. В последна сметка сред Радев и Българска социалистическа партия няма никаква съдържателна политическа разлика (по газа, Украйна и т.н.), а единствено лични противоборства. Борисов умира от предпочитание да бъде съдия, тъй че тези противоборства надали го плашат. Въпросът е, че ГЕРБ по-скоро желаят да вървят на избори, а не да ръководят. И по тази причина играят не изключително безапелационно пиесата „ другите са отговорни “.
Какво би трябвало да направи Николай Денков
Та учен Денков има нелеката задача да изведе и подчертае тези поучения от първия мандат и да уточни, че страната има опция. За задачата той би трябвало да работи по този начин, че да прати следните послания:

– Министър ръководителят е специалист с научни трофеи, само че и политик със лична тежест, потвърдена във времето;

– Преговори се водят по съответни политики, а освен с цел да има „ разговор “;

– Политическа партия и Демократична България са стабилен абстрактен блок, който ще дефинира ясна визия за ръководство на България, било в държавното управление или в опозиция;

– България не е обречена на корумпирано ръководство, въпреки че персоналната и институционална инерция в нашата политика е в посока на възпроизвеждането на проблематични схеми от пътното строителство до хазарта, футбола, медиите и т.н.;

– България не е обречена да се ръководи от газпромчици от един или различен вид;

– Консенсус се търси откакто имаш концепция какво би трябвало да се направи. Търсенето на консенсус без съдържателна цел и концепция е просто отбрана на статуквото.

Тези послания не са просто наивни пожелания. България е страна с огромен капацитет, който би трябвало да се освободи от прангите на корупцията и постсъветските управнически модели.

В последното издание на показателя за нововъведения страната е измежду отличниците в Централна и Източна Европа. Имаме професори и учени на международно равнище, които могат да поведат хората във вярна посока. Но за задачата някои други би трябвало да правят отстъпка в действителност, а не на ужким.

Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на „ ДЕБАТИ.БГ “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!9ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар

,
17.12.2022, 09:54

17.12.2022, 09:40

17.12.2022, 09:07

17.12.2022, 08:07
Последни публикации-17.12.2022, 10:30-17.12.2022, 09:54-17.12.2022, 09:40Партньори