На Кирил Философ, който преведе Божественото писание от гръцки език

...
На Кирил Философ, който преведе Божественото писание от гръцки език
Коментари Харесай

Светите братя Кирил и Методий - първоапостоли и първоучители на почти всички славяни и техните ученици

" На Кирил Философ, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския, новия втори деятел... – безконечна памет. На неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, защото и той доста се е потрудил за славянската книга – безконечна памет. На неговия възпитаник Климент, свещеник на Велика Морава, и на другите негови възпитаници Сава, Горазд и Наум и Ангеларий, защото и те доста са се потрудили за славянската книга... – безконечна памет. "

(Изображение ~ Отец Архимандрит Андрея, Коломацкий)

През втората половина на IX век България бе онази страна в Европа, където Кирило-Методиевото дело можеше да има най-благодатна почва за развиването си. Не единствено заради приобщаването си през 865 година към формиращото се европейско семейство на християнските страни и нации, само че и заради дълго траялото тук търсене на подобаваща писмена просвета. Предкирилометодиевският интервал на писмовността е отразен в " Сказание за буквите " на Черноризец Храбър (ІХ в.):

" Прочее, преди славяните нямаха книги, само че бидейки езичници, четяха и поясниха с черти и внезапни. Когато се покръстиха, те бяха принудени да пишат славянската тирада с римски и гръцки букви – без устроение. И по този начин беше доста години. "

Чертите и внезапните – това са многочислените загадъчни знаци на прабългарското рунно писмо, които се откриват в един прекомерно необятен географски ареал: от Бесарабия до Халкидика и от Черно море до Панония.

Гръцкият език и книжовност навлизат в Българското ханство на Долния Дунав още при започване на съществуването му. За това свидетелства първият надпис към релефа на Мадарския конник от 705 година Повече от 100 са издадените от В. Бешевлиев първобългарски надписи на гръцки език от интервала VIII – началото на X в. Употребата на гръцкото унциално писмо през дълъг интервал основава основата за пораждане по-сетне в България на кирилицата, изместила прекомерно бързо от приложимост глаголицата. Римските букви и тяхната приложимост са регистрирани от три надписа на латински език, открити в старобългарските столици Плиска и Велики Преслав, свързани с пребиваването на папското духовенство през 866-870 година

Като се добави наложената след идването на Кирило-Методиевите възпитаници в България приложимост на глаголицата и кирилицата в славянския език, тук има удивяващо разнообразие на потребление на графични системи и писмености – факт, който не се следи тогава в нито една от страните на Европа. Смъртта на св. Методий във Велехрад през 885 година белязала трагичния завършек на Великоморавската задача на славянската книжовност и книжнина и в същото време началото на Българската задача. Нейното значение в културната история на славянството и Европа е с изключителна значимост, тъй като тя бележи одобряването на нов, трети нравствен европейски свят паралелно със съществуващите западнолатински и източновизантийски.

Дошлите в България през 886 година Кирило-Методиеви възпитаници Климент, Наум, Ангеларий, Константин и други получили блестящи условия за разрастване на проповедническа, просветителска и книжовна активност от страна на нейния държател княз Борис I - Михаил (852-889; +907), който се изявил в ролята си на избавител, настойник и подстрекател на славянската книжовност и книжнина. Това в най-голяма степен, паралелно с осъществената християнизация на българите, дефинира изключителното му място в цялата ни история. Продължаването на Кирило-Методиевото дело, превръщането на България в негаснещо огнище на християнска и славянска култура и словесност, в пръв нравствен водач на славянския свят разкриват държавническия талант на най-великия измежду средновековните ни владетели. Чрез подвига, който в края на ІХ – началото на X в. се твореше в българската земя, се разтваряха дверите на културната история за една нова креативна буря – славянството. Значимостта на средновековна България като " страна на духа " (според С. Лихачов) изключително релефно и в християнски дух е подчертана в старобългарската творба от началото на XIII в. " Разумник - декрет ":

" Знайте и това! На света има трима царе, както е и Света троица на небето... Първото царство е Гръцкото. Второто царство е Българското. Третото царство е Алеманското. С Гръцкото царство е Отец. С Алеманското е Синът. С Българското царство е Светият дух... "

Автор: Акад. Васил Гюзелев

Източник: pravoslavieto.com
Изображение (заглавно): От ляво на дясно: Наум, Климент, Сава, Методий, Ангеларий, Кирил, Горазд

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР