Хайверената корупция на горките висши магистрати *
На избори - като на избори. За елементарния гласоподавател - малко повече обещания, за платения – почерпка и след това всичко - постарому. Но когато избори се организират в правосъдната власт, нещата не минават току-тъй. Обещанието би трябвало да бъде скрепено със закон. И по силата на закона обещаното - обещано, когато му пристигна времето. Като ще сме европейска правова страна, да бъдем до дъно!
Няколко седмици преди избора измежду единствен претендент за основен прокурор Иван Гешев патриотично-популистката коалиция ГЕРБ-Патриоти, със прикрит балансиращ сътрудник Движение за права и свободи, предлага следващите кариерни бонуси за членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС). Така де, макар неналичието на други възможности при гласуването на Гешев, би трябвало да е несъмнено, че няма да има изненади. А сигурността се реализира с верните тласъци.
В какво се показва това ли?
Първоначалният план на Закона за правосъдната власт от 2007 година е след приключване на мандата на членовете на Висш съдебен съвет, да се връщат на работа там, откъдето са пристигнали. Бил си областен арбитър или прокурор в Габрово, отиваш още веднъж там.
С появяването на ГЕРБ на парламентарната сцена през 2011 година законът се трансформира двусмислено – след приключване на мандата на членовете на Висш съдебен съвет, те се връщат на работа в съда или прокуратурата на служба не по-ниска от заеманата преди избора. А това към този момент дава опция, в случай че си бил образцов и дисциплиниран във вземането на решения (изборът на Владимира Янева за началник на Софийски градски съд от 2012 година е тест за това), от окръжния съд в Габрово да отидеш в съда във Варна да вземем за пример. Законът наподобява като да те пази от намаляване, а в действителност е форма на подучване, един тип хайверена корупция.
През 2016 година нещата съвсем си идват на мястото – законът се връща към замисъла от 2007 година – откъдето пристигнал, там и отишъл. Но през 2017 година следва избор на ръководител на Върховния административен съд и ГЕРБ и така наречен " патриоти " още веднъж укрепват правосъдната самостоятелност, като още веднъж одобряват системата бонус-глас в устройствения правосъден закон. Така членовете на Висш съдебен съвет, на които точно малко след избора им изтича мандатът, получават опцията да се върнат на длъжността, заемана преди избора, или на равна по степен служба. По този метод с равна по степен служба могат да си останат в София на комфортни позиции в по-ниско натоварените съдилища. А за ръководител на Върховен административен съд бе определен верният претендент.
И ето, годината е 2019-а, изборът следва. ГЕРБ и „ патриотите “ взимат законодателната самодейност в свои ръце. Вижданията им стигат до такава степен, че членовете на правосъдния съвет, след приключване на мандата им, би трябвало да бъдат:
назначени на заеманата преди избора служба, на равна по степен служба или на служба с една степен по-висока.
Така магистратите освен избират къде да постъпят на работа, само че имат опцията и да пораснат кариерно и финансово. Залогът очевидно е прекомерно висок.
Иначе, в случай че се питате за какво това е погрешно, могат да бъдат посочени редица правни причини. Тях от дълго време никой не ги чува и схваща, да не приказваме да ги вземе под внимание. Казано в резюме – всички магистрати биват оценени, а въз основата на периодическите си оценки получават или надлежно не получават право да се явят на конкурс за покачване. И в случай че преминат сполучливо състезанието, в действителна конкурентна среда, получават покачване. С препоръчаните промени едни ще се съревновават, до момента в който други им вървят по главите, минавайки кариерно напред.
----------
* Заглавието е на " Сега "
Няколко седмици преди избора измежду единствен претендент за основен прокурор Иван Гешев патриотично-популистката коалиция ГЕРБ-Патриоти, със прикрит балансиращ сътрудник Движение за права и свободи, предлага следващите кариерни бонуси за членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС). Така де, макар неналичието на други възможности при гласуването на Гешев, би трябвало да е несъмнено, че няма да има изненади. А сигурността се реализира с верните тласъци.
В какво се показва това ли?
Първоначалният план на Закона за правосъдната власт от 2007 година е след приключване на мандата на членовете на Висш съдебен съвет, да се връщат на работа там, откъдето са пристигнали. Бил си областен арбитър или прокурор в Габрово, отиваш още веднъж там.
С появяването на ГЕРБ на парламентарната сцена през 2011 година законът се трансформира двусмислено – след приключване на мандата на членовете на Висш съдебен съвет, те се връщат на работа в съда или прокуратурата на служба не по-ниска от заеманата преди избора. А това към този момент дава опция, в случай че си бил образцов и дисциплиниран във вземането на решения (изборът на Владимира Янева за началник на Софийски градски съд от 2012 година е тест за това), от окръжния съд в Габрово да отидеш в съда във Варна да вземем за пример. Законът наподобява като да те пази от намаляване, а в действителност е форма на подучване, един тип хайверена корупция.
През 2016 година нещата съвсем си идват на мястото – законът се връща към замисъла от 2007 година – откъдето пристигнал, там и отишъл. Но през 2017 година следва избор на ръководител на Върховния административен съд и ГЕРБ и така наречен " патриоти " още веднъж укрепват правосъдната самостоятелност, като още веднъж одобряват системата бонус-глас в устройствения правосъден закон. Така членовете на Висш съдебен съвет, на които точно малко след избора им изтича мандатът, получават опцията да се върнат на длъжността, заемана преди избора, или на равна по степен служба. По този метод с равна по степен служба могат да си останат в София на комфортни позиции в по-ниско натоварените съдилища. А за ръководител на Върховен административен съд бе определен верният претендент.
И ето, годината е 2019-а, изборът следва. ГЕРБ и „ патриотите “ взимат законодателната самодейност в свои ръце. Вижданията им стигат до такава степен, че членовете на правосъдния съвет, след приключване на мандата им, би трябвало да бъдат:
назначени на заеманата преди избора служба, на равна по степен служба или на служба с една степен по-висока.
Така магистратите освен избират къде да постъпят на работа, само че имат опцията и да пораснат кариерно и финансово. Залогът очевидно е прекомерно висок.
Иначе, в случай че се питате за какво това е погрешно, могат да бъдат посочени редица правни причини. Тях от дълго време никой не ги чува и схваща, да не приказваме да ги вземе под внимание. Казано в резюме – всички магистрати биват оценени, а въз основата на периодическите си оценки получават или надлежно не получават право да се явят на конкурс за покачване. И в случай че преминат сполучливо състезанието, в действителна конкурентна среда, получават покачване. С препоръчаните промени едни ще се съревновават, до момента в който други им вървят по главите, минавайки кариерно напред.
----------
* Заглавието е на " Сега "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ