Рая Раева, Български фонд за жените: Партии търсят предизборно "провокативни теми - плашила"
На едно от последните съвещания на 48-ото Народно заседание депутатите два плана за промени на закона за отбрана от домашното принуждение. Съществени причини против предложенията, част от които бяха на Министерския съвет, не бяха чути. Вместо това главно " Възраждане " и Българска социалистическа партия лансираха тезите по какъв начин посредством промените ще се посегне на обичайното българско семейство, какъв брой заплашителна е " джендър идеологията ", заложена в плановете, и по какъв начин с тях се цели приемането на Истанбулската спогодба. " Дневник " беседва с Рая Раева от Българския фонд за дамите за последствията от неприетите текстове.
Професионалният опит на Рая Раева е обвързван с Българския хелзинкски комитет (БХК), където работи над акции и начинания като " Паметни дами " - акция за разпространение на приноса на дамите в българската история, " СуперЖените " - сбирка от просветителни карти за оцветяване и плана " Картографиране на убийствата на дами в България ". Тя е съавтор на книгата за полово обучение за девойки " В като Вагина ".
Какво сподели дебатът в Народното събрание, след който на първо четене бяха отхвърлени измененията в закона за отбрана от домашно принуждение?
- Трудно ми е да нарека това спор. Бих употребила израза политически театър, който продължи над три часа и се отличи с извънредно обидни, лишени от емпатия, бих споделила даже - безчовечни изявления на огромна част от народните представители. С сътрудниците ми от Българския фонд за дамите проследихме целия този " спор " и бяхме надълбоко фрустрирани от метода, по който депутатите от " Възраждане ", Българска социалистическа партия и отчасти от ГЕРБ постановиха своите явно предизборни политически послания и сполучливо изместиха фокуса от същински огромния, отблъскващ и сложен за решение проблем, който България има с домашното принуждение, и от потърпевшите, които чакат от години тези законодателни промени.
Посланието, с което 48-мото Народно заседание ще бъде запомнено, e " Не ни пука за вас и за вашия живот " към всички жертви на домашно принуждение.
Дебатът, за жал, сподели и нещо друго - че в обществото ни към момента битуват много патриархални разбирания, като да вземем за пример това, че проблемите в фамилията са си персонални и би трябвало да останат скрити - това в действителност поддържаха депутатите с изявленията си. Да си затваряме очите за насилието, да останем безучастни, да си замълчим, тъй като не е наша работа.
Каква ще е цената и следствията от това, че още веднъж няма да бъде направена стъпка в поддръжка и помощ на потърпевшите и жертвите от домашно принуждение?
- Накратко - още жертви и още изгубени човешки животи. Както знаем, в България няма публична статистика на случаите на домашно принуждение и принуждение, учредено на пола, само че можем да кажем, че почти на всеки две седмици една жена бива убита от собствен непосредствен мъж (бивш или сегашен сътрудник, или различен роднина). Само от началото на 2023 година знаем за на брутално домашно принуждение, приключили със гибел. И тук приказваме единствено за случаите, станали известни в медиите. Вероятно е те да са повече. Новините, които пък оповестяват за побой и тормоз, са съвсем ежедневни.
Та тези промени бяха дълго чакани освен от нас, гражданските организации, които работим по тематиката " домашно принуждение ", само че и от всички дами, които всекидневно търпят и са подлагани на принуждение. Според скорошно всяка пета жена в България е претърпяла един или повече случаи на принуждение от съкровен сътрудник (психическо, полово или физическо), а близо една трета от девойките са преживявали физическо или прочувствено принуждение в детството си от един от двамата си родители.
Международните статистики за Европейския съюз пък ни демонстрират, че всяка трета жена е била или ще бъде жертва на принуждение. За България това са 1 млн. дами, на които страната отхвърля да обезпечи полагащата се ефикасна отбрана и право на (достоен) живот.
Позор за българския парламентаризъм
Какво е обяснението за тази опозиция от страна на политиците да одобряват тези промени?
- Моето пояснение е, че сме в предизборна акция и партии като крайнодясната " Възраждане " и идеологически обърканата Българска социалистическа партия, които нямат солидни политически платформи, построени на съответни полезности и политики, и печелят своите изборни по популистки метод, са в търсене на " провокативни тематики - плашила ", които ще им донесат известност (като " джендър пропагандата " или " норвежците, които крадат деца " ). Традиционно такива тематики са свързани с правата на избрани малцинствени групи или, в случай че би трябвало да обобщя, тематиките за правата на индивида като цяло.
В последните години виждаме все по-голяма офанзива против правата на дамите и правата на ЛГБТИ общността. Станахме очевидци на това през 2018 година, когато на дневен ред беше дебатът за одобрение на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (т.нар. Истанбулска конвенция), виждаме го и в този момент.
Когато налице е политическа рецесия, тези тематики са измежду първите, които биват атакувани с оправданието, че " пазиме обичайните фамилни полезности " или пазиме българските деца. Аз отхвърлям да допускам, че насилието е наша обичайната полезност или най-малко ми е мъчно да привикна.
Колкото до позицията на ГЕРБ - тя е частично изненадваща, тъй като в комисиите, в които се обсъждаше законопроектът и на които присъствахме и ние, те го поддържаха на 100%. Също е значимо да напомним, че този законопроект си е в някакъв смисъл техен, тъй като работата по него беше стартирана точно от Десислава Ахладова от ГЕРБ, по това време министър на правораздаването.
Убийство посредством безучастие: 48-ото Народно заседание осъди десетки българки на гибел
Както и че Екатерина Захариева в ролята си министър на външните работи подписа Истанбулската спогодба през 2016 година Но въпреки и на 27 януари тя да гласоподава в поддръжка, за жал, не направи изявление в отбрана на измененията в пленарна зала. Предполагам, че в края на деня за ГЕРБ, въпреки че те самите са били в някакъв смисъл движеща мощ в основаването му, е било удар по егото да одобряват законопроект, импортиран в Народно събрание от политическите им съперници от " Демократична България ". И до момента в който политиката за някои е спекулативна игра, и за минута не би трябвало да забравяме, че от приемането на такива закони в последна сметка зависят човешки животи.
Може ли да се отличи някое сериозно значимо изменение от отхвърлените планове, което можеше да има непосреден позитивен резултат?
- Промените, които предвиждаше законопроектът и за които ще продължим да се борим, са напълно в поддръжка на потърпевшите. По законопроекта, импортиран от Надежда Йорданова, в действителност се работи доста от дълго време - над 3 години. В неговото написване са взели участие адвокати, съдии и магистрати, представители на институции (МВР, МТСП, МП) и специалисти от гражданския бранш, които работят на първа линия с потърпевшите от домашно принуждение. Този законопроект е бил подлаган на две публични разисквания - има необятна социална поддръжка и е дълго чакан от всички жертви на принуждение и техните близки. Една от доста значимите промени беше удължаването на периода за подаване на молба за незабавна отбрана от един на три месеца. Това е в най-хубавия интерес точно на дамите, които съставляват болшинството от потърпевшите от домашно принуждение. По-дългият период е гаранция, че даже при най-тежките случаи потърпевшите ще имат опция да се извърнат за отбрана към съда.
Друга значима смяна е основаването на Централен указател на случаите на домашно принуждение. Липсата на единна национална статистика прави невероятно образуването на точна преценка за размерите и обсега на феномена домашно принуждение и насилието, учредено на пола в страната. Тя попречва създаването, приемането и измерването на резултата и адекватността на ограниченията, целящи да дават отговор на потребностите на потърпевшите, техните фамилии и да поддържат българското общество в оправянето с казуса.
Много нужна стъпка е и основаването на Национален съвет за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение, който ще отговори на потребността от съгласуваност сред органите, виновни за битката с домашното принуждение, като в това време създава и реализира държавните политики за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение.
Две значими промени, за които ние настояваме, само че които не стигнаха до финалния текст на законопроекта, бяха ясното дефиниране на типовете принуждение (психическо, физическо, икономическо и т.н.), с цел да се предотвратят другите тълкувания и да не са дава опция за самостоятелни тълкования на случаите, учредени на персонален опит и настройки към домашното принуждение.
Другата смяна е замяната на термина " фактическо съпружеско общуване " с " интимна връзка ". Настоящата дефиниция " във фактическо съпружество " изключва лицата, които са в интимна връзка, само че не споделят общо домакинство или бюджет, като по този метод попречва една от най-рисковите групи от това да потърси отбрана. Използването на термина " интимна връзка " ще подсигурява разширение кръга на лицата, които могат да потърсят и получат по-ефективни отбрана и протекция в границите на закона.
В дебата се отличи още веднъж офанзива към неправителствения бранш и гражданските организации. Как си обяснявате тази продължаващата акция, какво цели?
- Краткият отговор още веднъж е политически ПР и втълпяване на боязън у обществото, като се измества фокусът от същинския проблем към фиктивен подобен (за въвеждане на " джендър идеология " в учебно заведение, " деца, които ще бъдат отвлечени от обществени служащи " и поредност други лишени от смисъл твърдения).
Другият отговор е, че тази акция за оклеветяване на гражданския бранш върви от дълго време и в избрани моменти натискът се усилва. В такива случаи обичам да напомням, че точно гражданските организации и доброволците са тези, които доста постоянно са на първа линия в поредицата от рецесии, в които страната отсъства - като пандемията от COVID-19, войната в Украйна, наводненията в Карловско, а в този момент го виждаме и в организацията, която тече в помощ на потърпевшите от земетресенията в Турция и Сирия.
Да се злепоставя и демонизира работата на гражданския бранш, който е неизменима част от същински демократичната страна и неин коректив, е неприемливо и неоправдателно. Особено що се касае до битката с домашното принуждение и сътрудниците ни, които работят на първа линия и избавят животи в извънредно незадоволителни и даже обидни условия.
Искам да припомня, че държавното финансиране за изхранване на хората в спешните и консултативни центрове, както и заплащането на психолози и обществени служащи е респективно по 2.17 лева и 3 лева на час. Това е задоволително показателно за отношението, което страната има към казуса.
Нужни са незабавни промени и гражданските организации могат единствено и само да допринесат за тях с експертизата си и опита си.
Цветеслава Гълъбова, психиатър: Въртим се като хамстер в колело - приказваме за трагични произшествия и не си вадим поука
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Професионалният опит на Рая Раева е обвързван с Българския хелзинкски комитет (БХК), където работи над акции и начинания като " Паметни дами " - акция за разпространение на приноса на дамите в българската история, " СуперЖените " - сбирка от просветителни карти за оцветяване и плана " Картографиране на убийствата на дами в България ". Тя е съавтор на книгата за полово обучение за девойки " В като Вагина ".
Какво сподели дебатът в Народното събрание, след който на първо четене бяха отхвърлени измененията в закона за отбрана от домашно принуждение?
- Трудно ми е да нарека това спор. Бих употребила израза политически театър, който продължи над три часа и се отличи с извънредно обидни, лишени от емпатия, бих споделила даже - безчовечни изявления на огромна част от народните представители. С сътрудниците ми от Българския фонд за дамите проследихме целия този " спор " и бяхме надълбоко фрустрирани от метода, по който депутатите от " Възраждане ", Българска социалистическа партия и отчасти от ГЕРБ постановиха своите явно предизборни политически послания и сполучливо изместиха фокуса от същински огромния, отблъскващ и сложен за решение проблем, който България има с домашното принуждение, и от потърпевшите, които чакат от години тези законодателни промени.
Посланието, с което 48-мото Народно заседание ще бъде запомнено, e " Не ни пука за вас и за вашия живот " към всички жертви на домашно принуждение.
Дебатът, за жал, сподели и нещо друго - че в обществото ни към момента битуват много патриархални разбирания, като да вземем за пример това, че проблемите в фамилията са си персонални и би трябвало да останат скрити - това в действителност поддържаха депутатите с изявленията си. Да си затваряме очите за насилието, да останем безучастни, да си замълчим, тъй като не е наша работа.
Каква ще е цената и следствията от това, че още веднъж няма да бъде направена стъпка в поддръжка и помощ на потърпевшите и жертвите от домашно принуждение?
- Накратко - още жертви и още изгубени човешки животи. Както знаем, в България няма публична статистика на случаите на домашно принуждение и принуждение, учредено на пола, само че можем да кажем, че почти на всеки две седмици една жена бива убита от собствен непосредствен мъж (бивш или сегашен сътрудник, или различен роднина). Само от началото на 2023 година знаем за на брутално домашно принуждение, приключили със гибел. И тук приказваме единствено за случаите, станали известни в медиите. Вероятно е те да са повече. Новините, които пък оповестяват за побой и тормоз, са съвсем ежедневни.
Та тези промени бяха дълго чакани освен от нас, гражданските организации, които работим по тематиката " домашно принуждение ", само че и от всички дами, които всекидневно търпят и са подлагани на принуждение. Според скорошно всяка пета жена в България е претърпяла един или повече случаи на принуждение от съкровен сътрудник (психическо, полово или физическо), а близо една трета от девойките са преживявали физическо или прочувствено принуждение в детството си от един от двамата си родители.
Международните статистики за Европейския съюз пък ни демонстрират, че всяка трета жена е била или ще бъде жертва на принуждение. За България това са 1 млн. дами, на които страната отхвърля да обезпечи полагащата се ефикасна отбрана и право на (достоен) живот.
Позор за българския парламентаризъм Какво е обяснението за тази опозиция от страна на политиците да одобряват тези промени?
- Моето пояснение е, че сме в предизборна акция и партии като крайнодясната " Възраждане " и идеологически обърканата Българска социалистическа партия, които нямат солидни политически платформи, построени на съответни полезности и политики, и печелят своите изборни по популистки метод, са в търсене на " провокативни тематики - плашила ", които ще им донесат известност (като " джендър пропагандата " или " норвежците, които крадат деца " ). Традиционно такива тематики са свързани с правата на избрани малцинствени групи или, в случай че би трябвало да обобщя, тематиките за правата на индивида като цяло.
В последните години виждаме все по-голяма офанзива против правата на дамите и правата на ЛГБТИ общността. Станахме очевидци на това през 2018 година, когато на дневен ред беше дебатът за одобрение на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (т.нар. Истанбулска конвенция), виждаме го и в този момент.
Когато налице е политическа рецесия, тези тематики са измежду първите, които биват атакувани с оправданието, че " пазиме обичайните фамилни полезности " или пазиме българските деца. Аз отхвърлям да допускам, че насилието е наша обичайната полезност или най-малко ми е мъчно да привикна.
Колкото до позицията на ГЕРБ - тя е частично изненадваща, тъй като в комисиите, в които се обсъждаше законопроектът и на които присъствахме и ние, те го поддържаха на 100%. Също е значимо да напомним, че този законопроект си е в някакъв смисъл техен, тъй като работата по него беше стартирана точно от Десислава Ахладова от ГЕРБ, по това време министър на правораздаването.
Убийство посредством безучастие: 48-ото Народно заседание осъди десетки българки на гибел Както и че Екатерина Захариева в ролята си министър на външните работи подписа Истанбулската спогодба през 2016 година Но въпреки и на 27 януари тя да гласоподава в поддръжка, за жал, не направи изявление в отбрана на измененията в пленарна зала. Предполагам, че в края на деня за ГЕРБ, въпреки че те самите са били в някакъв смисъл движеща мощ в основаването му, е било удар по егото да одобряват законопроект, импортиран в Народно събрание от политическите им съперници от " Демократична България ". И до момента в който политиката за някои е спекулативна игра, и за минута не би трябвало да забравяме, че от приемането на такива закони в последна сметка зависят човешки животи.
Може ли да се отличи някое сериозно значимо изменение от отхвърлените планове, което можеше да има непосреден позитивен резултат?
- Промените, които предвиждаше законопроектът и за които ще продължим да се борим, са напълно в поддръжка на потърпевшите. По законопроекта, импортиран от Надежда Йорданова, в действителност се работи доста от дълго време - над 3 години. В неговото написване са взели участие адвокати, съдии и магистрати, представители на институции (МВР, МТСП, МП) и специалисти от гражданския бранш, които работят на първа линия с потърпевшите от домашно принуждение. Този законопроект е бил подлаган на две публични разисквания - има необятна социална поддръжка и е дълго чакан от всички жертви на принуждение и техните близки. Една от доста значимите промени беше удължаването на периода за подаване на молба за незабавна отбрана от един на три месеца. Това е в най-хубавия интерес точно на дамите, които съставляват болшинството от потърпевшите от домашно принуждение. По-дългият период е гаранция, че даже при най-тежките случаи потърпевшите ще имат опция да се извърнат за отбрана към съда.
Друга значима смяна е основаването на Централен указател на случаите на домашно принуждение. Липсата на единна национална статистика прави невероятно образуването на точна преценка за размерите и обсега на феномена домашно принуждение и насилието, учредено на пола в страната. Тя попречва създаването, приемането и измерването на резултата и адекватността на ограниченията, целящи да дават отговор на потребностите на потърпевшите, техните фамилии и да поддържат българското общество в оправянето с казуса.
Много нужна стъпка е и основаването на Национален съвет за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение, който ще отговори на потребността от съгласуваност сред органите, виновни за битката с домашното принуждение, като в това време създава и реализира държавните политики за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение.
Две значими промени, за които ние настояваме, само че които не стигнаха до финалния текст на законопроекта, бяха ясното дефиниране на типовете принуждение (психическо, физическо, икономическо и т.н.), с цел да се предотвратят другите тълкувания и да не са дава опция за самостоятелни тълкования на случаите, учредени на персонален опит и настройки към домашното принуждение.
Другата смяна е замяната на термина " фактическо съпружеско общуване " с " интимна връзка ". Настоящата дефиниция " във фактическо съпружество " изключва лицата, които са в интимна връзка, само че не споделят общо домакинство или бюджет, като по този метод попречва една от най-рисковите групи от това да потърси отбрана. Използването на термина " интимна връзка " ще подсигурява разширение кръга на лицата, които могат да потърсят и получат по-ефективни отбрана и протекция в границите на закона.
В дебата се отличи още веднъж офанзива към неправителствения бранш и гражданските организации. Как си обяснявате тази продължаващата акция, какво цели?
- Краткият отговор още веднъж е политически ПР и втълпяване на боязън у обществото, като се измества фокусът от същинския проблем към фиктивен подобен (за въвеждане на " джендър идеология " в учебно заведение, " деца, които ще бъдат отвлечени от обществени служащи " и поредност други лишени от смисъл твърдения).
Другият отговор е, че тази акция за оклеветяване на гражданския бранш върви от дълго време и в избрани моменти натискът се усилва. В такива случаи обичам да напомням, че точно гражданските организации и доброволците са тези, които доста постоянно са на първа линия в поредицата от рецесии, в които страната отсъства - като пандемията от COVID-19, войната в Украйна, наводненията в Карловско, а в този момент го виждаме и в организацията, която тече в помощ на потърпевшите от земетресенията в Турция и Сирия.
Да се злепоставя и демонизира работата на гражданския бранш, който е неизменима част от същински демократичната страна и неин коректив, е неприемливо и неоправдателно. Особено що се касае до битката с домашното принуждение и сътрудниците ни, които работят на първа линия и избавят животи в извънредно незадоволителни и даже обидни условия.
Искам да припомня, че държавното финансиране за изхранване на хората в спешните и консултативни центрове, както и заплащането на психолози и обществени служащи е респективно по 2.17 лева и 3 лева на час. Това е задоволително показателно за отношението, което страната има към казуса.
Нужни са незабавни промени и гражданските организации могат единствено и само да допринесат за тях с експертизата си и опита си.
Цветеслава Гълъбова, психиатър: Въртим се като хамстер в колело - приказваме за трагични произшествия и не си вадим поука Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ