Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква
На днешния ден през 1859 година в Цариград княз Никола Богориди слага главния камък на Желязната черква.
"Свети Стефан " (на турски: Aya Stefan, Bulgar Kilisesi, Българската църква), известна като Желязната черква , е православна българска черква в Истанбул, Турция, направена от подготвени стоманени детайли. Тя е единствената православна желязна черква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е извърнат към Златния рог (залива на границата сред Босфора и Мраморно море), а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е основан в края на XIX век и коства на българската страна над 1 млн. франка, а по това време 1 български лев е бил еднакъв на един франк. В тази ера, по преброяването от 1885 година, българската колония в Цариград наброява 50 хиляди души.
През 1849 година авторитетният османски общественик, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни потребности огромен двор с три постройки - една дървена и две каменни, в цариградския квартал Фенер сред площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, покрай седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 година е публикуван формален султански ферман, допускащ на българите да имат личен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е трансфорат във краткотраен параклис и е тържествено осветлен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в независим храм, прочут като Дървената черква, и отдаден на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на донора Стефан Богориди.
През 1850-а каменните къщи в двора са разрушени и с материала е построена триетажна сграда с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, основана със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията действа в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.
На 25 юни 1890 година със султански ферман се позволява на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената черква. Основният камък е подложен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година. Тъй като теренът е неустойчив архитектът Ховсеп Азнавур (арменец по произход) предлага структурата на църквата да бъде от сглобяеми стоманени плоскости, а не с бетонни основи.
Търгът за разработване на чугунените детайли на църквата е извоюван от виенската компания "Рудолф Филип Ваагнер ", въпреки тя да не е строила до тогава стоманени църкви. Но Ваагнер към този момент има постоянен престиж в региона на стоманените изработки - на виенското ревю през 1873 година компанията излага продуктите си в голям павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са направени във Виена сред 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттова с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, като всички детайли са захваната основите с болтове, гайки и нитове - общо към 4 милиона. Сглобяването на Желязната черква завършва на 14 юли 1896 година.
В архитектурно отношение извън църквата съчетава детайли на необарок, неоготика и византийски жанр. Интериорът също е направен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални претекстове са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво въздействие - първият образец за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически пример и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, с цел да договарят с съветска компания за направа на православен иконостас. Той е изработен от московската компания на Николай Ахапкин, иконите са изписани от съветския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия - в Ярославъл, във фабриката на Пьотр Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до през днешния ден.
Тържественото освещаване на новата черква Свети Стефан е осъществено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. От остарялата дървена черква е съхранен единствено престолният камък от олтара, като монумент, който да припомня за историческата й роля в продължение на половин век.
Свети Стефан е резултат от експериментирането с стоманени църкви във втората половина на XIX век. Преносимите стоманени църкви са английско откритие и са употребявани за отдалечените английски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула - френският инженер Густав Айфел, също създава стоманени църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес Свети Стефан е една от дребното оживели стоманени църкви в света.
В двора на храма са заровени българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
След шестгодишен ремонт, в края на 2017 година завърши цялостната реституция и подсилване на българската черква в Истанбул "Свети Стефан ", известна като Желязната черква. По думите на основния проектант на плана Фекрие Булунмаз "спокойно към този момент може да издържи на времето най-малко още 100 години ".
"Свети Стефан " (на турски: Aya Stefan, Bulgar Kilisesi, Българската църква), известна като Желязната черква , е православна българска черква в Истанбул, Турция, направена от подготвени стоманени детайли. Тя е единствената православна желязна черква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е извърнат към Златния рог (залива на границата сред Босфора и Мраморно море), а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е основан в края на XIX век и коства на българската страна над 1 млн. франка, а по това време 1 български лев е бил еднакъв на един франк. В тази ера, по преброяването от 1885 година, българската колония в Цариград наброява 50 хиляди души.
През 1849 година авторитетният османски общественик, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни потребности огромен двор с три постройки - една дървена и две каменни, в цариградския квартал Фенер сред площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, покрай седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 година е публикуван формален султански ферман, допускащ на българите да имат личен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е трансфорат във краткотраен параклис и е тържествено осветлен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в независим храм, прочут като Дървената черква, и отдаден на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на донора Стефан Богориди.
През 1850-а каменните къщи в двора са разрушени и с материала е построена триетажна сграда с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, основана със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията действа в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.
На 25 юни 1890 година със султански ферман се позволява на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената черква. Основният камък е подложен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година. Тъй като теренът е неустойчив архитектът Ховсеп Азнавур (арменец по произход) предлага структурата на църквата да бъде от сглобяеми стоманени плоскости, а не с бетонни основи.
Търгът за разработване на чугунените детайли на църквата е извоюван от виенската компания "Рудолф Филип Ваагнер ", въпреки тя да не е строила до тогава стоманени църкви. Но Ваагнер към този момент има постоянен престиж в региона на стоманените изработки - на виенското ревю през 1873 година компанията излага продуктите си в голям павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са направени във Виена сред 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттова с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, като всички детайли са захваната основите с болтове, гайки и нитове - общо към 4 милиона. Сглобяването на Желязната черква завършва на 14 юли 1896 година.
В архитектурно отношение извън църквата съчетава детайли на необарок, неоготика и византийски жанр. Интериорът също е направен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални претекстове са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво въздействие - първият образец за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически пример и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, с цел да договарят с съветска компания за направа на православен иконостас. Той е изработен от московската компания на Николай Ахапкин, иконите са изписани от съветския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия - в Ярославъл, във фабриката на Пьотр Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до през днешния ден.
Тържественото освещаване на новата черква Свети Стефан е осъществено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. От остарялата дървена черква е съхранен единствено престолният камък от олтара, като монумент, който да припомня за историческата й роля в продължение на половин век.
Свети Стефан е резултат от експериментирането с стоманени църкви във втората половина на XIX век. Преносимите стоманени църкви са английско откритие и са употребявани за отдалечените английски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула - френският инженер Густав Айфел, също създава стоманени църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес Свети Стефан е една от дребното оживели стоманени църкви в света.
В двора на храма са заровени българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
След шестгодишен ремонт, в края на 2017 година завърши цялостната реституция и подсилване на българската черква в Истанбул "Свети Стефан ", известна като Желязната черква. По думите на основния проектант на плана Фекрие Булунмаз "спокойно към този момент може да издържи на времето най-малко още 100 години ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ