На днешната дата се навършват 59 години от смъртта на

На днешната дата се навършват 59 години от гибелта на Константин Муравиев – министър председател и министър в три държавни управления, свалени с преврати.

Роден в Пазарджик през 1893 година, по майчина линия той е правоприемник на рода Робови, от който произлиза Дойно Граматик, създател на Еленския дубликат на Паисиевата История от 1784 година Изоставен от татко си - съветски офицер, той израства под опеката на вуйчо си Александър Стамболийски. Завършва Френския Институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912). Участва в Балканските войни и Първата международна война, приключва Военно учебно заведение в София (1915). През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.

Член на Български земеделски народен съюз от 1918 година, след напускането на армията Константин Муравиев става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото ръководство той е шеф на „ Обществена сигурност “ (1919 – 1920), консул в Ротердам (1920), ръководещ българската легация в Нидерландия (1921) и Турция (1922 – 1923), министър на войната (1923).

След Деветоюнския прелом през 1923 година е задържан и съден, дружно с други членове на държавното управление. Освободен през 1926 година, той е измежду водачите на Български земеделски народен съюз Врабча 1. Кореспондент е на вестниците „ Соар “ и „ Котидиен “ през 1927 – 1928. Муравиев е поредно министър на националното просвещение (1931 – 1932) и на земеделието и държавните парцели (1932 – 1934) в държавните управления на Народния блок до Деветнадесетомайския прелом.

От 2 до 9 септември 1944 година Муравиев оглавява държавно управление, формирано от представители на няколко опозиционни партии, което прави финален опит да предотврати оповестяването на война от Съветския съюз на България. За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия, желае помирение от Съединени американски щати и Англия и стартира изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември държавното управление на Муравиев разисква решение за оповестяване война на Германия. Обнародването му обаче е отсрочено за 72 часа от военния министър военачалник Иван Маринов, който към този момент е съгласувал дейностите си с Отечествения фронт за отсрочване оповестяването на войната, с цел да се даде опция на Съюз на съветските социалистически републики да упрекна държавното управление в престореност и да разгласи война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необикновена обстановка: среща се във война по едно и също време от една страна със Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики, и въпреки това с Германия.

На 9 септември държавното управление на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с дейното съдействие на военния министър Маринов.

Муравиев е наказан на пожизнен затвор от така наречен Народен съд – присъда, анулирана с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 година В навечерието на изборите през 1945 година Муравиев е опрощение, само че оставен под домакински арест. По-късно още веднъж е в пандиза, освободен е 1955 година, на идната година е задържан още веднъж и е изпратен в концлагера Белене. Остава в пандиза до 1961 година

На 31 януари 1965 година умира в София.