На днешна дата преди 821 години Цар Калоян освобождава Варна
На днешна дата през 1201 година, след тридневна блокада на Варна, Цар Калоян овладява града и го освобождава от Византия, връщайки го в рамките на България, напомня Moreto.net
Калоян (Йоаница) е български цар, царувал в интервала 1197-1207 година Той е от рода Асеневци, брат на цар Асен I (1187-1196 г.) и на цар Петър II (1196-1197 г.), бележит военачалник и посланик. След успеха на въстанието на Петър и Асен (1185-1187 г.) като поръчител за миролюбивата политика на България по отношение на Византия Калоян е изпратен като пленник в Цариград, където съумява да се запознае с тънкостите на византийската дипломация.
След убийството на брат му Петър, Калоян се възкачва на престола и неотложно продължава войната с византийците, с ясното желание да освободи всички български земи.
В началото на 1201 година цар Калоян завзема Констанция (дн. Кюстенджа, покрай Симеоновград) и в следствие се насочва в противоположна посока, с цел да обсади последната византойска цитадела на север от Стара планина – Варна.
След три дни обсадни дейности и гарнизон, формиран от подбрани войски, включително и рицарски дружини, войските на Калоян употребяват многоцелева бойна техника и овладяват крепостта Варна на 24 март.
В края на 1201 година се подписва кротичък контракт сред император Алексий III Ангел и българския цар, по силата на който се признават всички териториални придобивки на България, реализирани след 1195 година В резултат на това българската страна доближава своите териториални граници, които има преди рухването й под византийска власт.
Но не доста след подписването на мирния контракт с Византия, унгарският крал Емерих подхваща поход срещу България. Той се насочва към областите към Белград, Браничево и Ниш, където живее българско население и се афишира за „ крал на България ”. Тогава цар Калоян праща войските си против него и съумява да го прогони от тези области.
За да извоюва публично признание на българската страна, Калоян влиза в договаряния с римската курия и през 1204 година подписва уния с папа Инокентий III. В резултат на това той е провъзгласен за " крал ", а архиепископ Василий - главата на българската черква, за " примас ". Този акт има чисто фиктивен темперамент и не разрешава на римския папа да разпростре своето въздействие над българите, само че дава опция на българския държател да продължи напъните си за териториално уголемение на своята страна.
След ослепително разиграна военна интервенция, на 14 април 1205 година нанася пагубно проваляне на кръстоносците при Одрин и пленява император Балдуин Фландърски. След тази борба българската страна се утвърждава като първостепенна политическа и военна мощ на Балканите. Скоро Калоян завладява Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Освобождава за малко време редица замъци - Серес, Костур, Битоля, Охрид и други, и стигна до стените на Солун.
През август 1207 година цар Калоян още веднъж се насочва с огромна войска към Солун и българите обсаждат града. В хода на обсадата царят умира. Съществуват разнообразни хипотези за естествена гибел или че е погубен от първия си пълководец - куманският челник Манастър. Предполага се също, че Калоян става жертва на скрит план, в който е допустимо да е взела участие и брачната половинка му, куманката Целгуба.
През 1972 година в търновската черква " Св. 40 мъченици " е намерено заравяне на към 35-40-годишен мъж с извънреден за времето си растеж (близо два метра), на чиято лява ръка има златен пръстен, тежък 61,15 година Върху плочката на пръстена е изобразено животно с остра кучешка зурла, тяло и опашка на лъв и с орлови нокти на краката. Около него е гравиран надпис: " Калоянов пръстен ". Покойникът е бил облечен в скъпа пурпурна дреха, украсена със златотъкана шевица и бисери, и е бил обут в червени обувки. Анализът на данните от погребението разрешават на учените да одобряват, че е открит гробът на цар Калоян.
Калоян (Йоаница) е български цар, царувал в интервала 1197-1207 година Той е от рода Асеневци, брат на цар Асен I (1187-1196 г.) и на цар Петър II (1196-1197 г.), бележит военачалник и посланик. След успеха на въстанието на Петър и Асен (1185-1187 г.) като поръчител за миролюбивата политика на България по отношение на Византия Калоян е изпратен като пленник в Цариград, където съумява да се запознае с тънкостите на византийската дипломация.
След убийството на брат му Петър, Калоян се възкачва на престола и неотложно продължава войната с византийците, с ясното желание да освободи всички български земи.
В началото на 1201 година цар Калоян завзема Констанция (дн. Кюстенджа, покрай Симеоновград) и в следствие се насочва в противоположна посока, с цел да обсади последната византойска цитадела на север от Стара планина – Варна.
След три дни обсадни дейности и гарнизон, формиран от подбрани войски, включително и рицарски дружини, войските на Калоян употребяват многоцелева бойна техника и овладяват крепостта Варна на 24 март.
В края на 1201 година се подписва кротичък контракт сред император Алексий III Ангел и българския цар, по силата на който се признават всички териториални придобивки на България, реализирани след 1195 година В резултат на това българската страна доближава своите териториални граници, които има преди рухването й под византийска власт.
Но не доста след подписването на мирния контракт с Византия, унгарският крал Емерих подхваща поход срещу България. Той се насочва към областите към Белград, Браничево и Ниш, където живее българско население и се афишира за „ крал на България ”. Тогава цар Калоян праща войските си против него и съумява да го прогони от тези области.
За да извоюва публично признание на българската страна, Калоян влиза в договаряния с римската курия и през 1204 година подписва уния с папа Инокентий III. В резултат на това той е провъзгласен за " крал ", а архиепископ Василий - главата на българската черква, за " примас ". Този акт има чисто фиктивен темперамент и не разрешава на римския папа да разпростре своето въздействие над българите, само че дава опция на българския държател да продължи напъните си за териториално уголемение на своята страна.
След ослепително разиграна военна интервенция, на 14 април 1205 година нанася пагубно проваляне на кръстоносците при Одрин и пленява император Балдуин Фландърски. След тази борба българската страна се утвърждава като първостепенна политическа и военна мощ на Балканите. Скоро Калоян завладява Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Освобождава за малко време редица замъци - Серес, Костур, Битоля, Охрид и други, и стигна до стените на Солун.
През август 1207 година цар Калоян още веднъж се насочва с огромна войска към Солун и българите обсаждат града. В хода на обсадата царят умира. Съществуват разнообразни хипотези за естествена гибел или че е погубен от първия си пълководец - куманският челник Манастър. Предполага се също, че Калоян става жертва на скрит план, в който е допустимо да е взела участие и брачната половинка му, куманката Целгуба.
През 1972 година в търновската черква " Св. 40 мъченици " е намерено заравяне на към 35-40-годишен мъж с извънреден за времето си растеж (близо два метра), на чиято лява ръка има златен пръстен, тежък 61,15 година Върху плочката на пръстена е изобразено животно с остра кучешка зурла, тяло и опашка на лъв и с орлови нокти на краката. Около него е гравиран надпис: " Калоянов пръстен ". Покойникът е бил облечен в скъпа пурпурна дреха, украсена със златотъкана шевица и бисери, и е бил обут в червени обувки. Анализът на данните от погребението разрешават на учените да одобряват, че е открит гробът на цар Калоян.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ