CineLibri: Ще се видим там горе
на Албер Дюпонтел е с пет награди " Сезар ", осем номинации и оценка 7.6 в IMDb. Една бърза вметка: във визията има доста от " Амели Пулен ", само че не и в историята, взета от наградената с " Гонкур " през 2013 г. .
Реално Първата международна война към този момент е свършила, има помирение, в окопите чакат дефинитивно известие за край. Лейтенант Анри Прадел (Лоран Лафит, чаровният изверг в ), стегнат и неоснователно нечовечен снажен хубавец със свъсени вежди и тъмен взор, получава заветната депеша, само че преднамерено (войната му дава власт и състояние, което не има в цивилния живот) командва разузнаване, убива персонално в тил двамата разузнавачи, а след това се впуска в безсмислена офанзива.
Едуар Перикур (Науел Перес Бискаяр), обаятелен юноша от известно и заможно благородно семейство с фини черти и заложба на художник, е обезобразен (долната част на лицето му я няма), а неговият много по-възрастен мургав и прагматичен приятел с нормално селско лице, диви очи и здрави крайници, Албер Майлар (Албер Дюпонтел), оцелява само с цел да оказва помощ по-късно в лечебницата на ранения в намирането на морфин и с цел да предоврати самоубийството му.
Албер взема решение да изкара Едуар починал и да му измисли ново име, с цел да не се среща той в този тип с богатия си, могъщ и раздразним (скарани са люто) татко Марсел Перикур (Нилс Ареструп, задължителен), нито с красивата си пясъчноруса, изтънчена и грациозна сестра Мадлен (Емили Дьокен).
Едуар под ново име води тъпо и изолирано битие, основава си прелестни и истински маски, рисува надарено, остроумно и реформаторски, приема в дома си сирачето Луиз (Елоиз Балстер), дребно неясно смело ангелче. Албер му оказва помощ, работи какво да е (годеницата му го е напуснала), Марсел Перикур страда безутешно по сина си, а хитрият, подъл и подъл Прадел се дами за Мадлен, влиза във висшето общество, само че това не му пречи да краде от страната (има погребална компания и препогребва войниците).
И тогава на Едуар му хрумва проект по какъв начин да завоюват състезанията за монументи (в поръчката взе участие и татко му като богат дарител), да вземат парите, само че да ги откраднат, без да доставят нито един паметник. Албер, споделено влюбен в сексапилната, пъргава и усмихната прислужница на Перикур, Полин (Мелани Тиери), успява да опази от приятеля си новината за сватбата на сестра му с омразния авантаджия, службогонец и садист. Дори намира метод да разобличи Прадел посредством безумно честния и неуместно комичен, само че способен и твърдоглав инспектор Мерлен (Мишел Вильермос). Въобще история от ранга и класата на Юго и Дикенс.
Тази по едно и също време персонална и огромна, приключенска и емоционално-психологическа старомодна сага приключва уместно... До нови срещи, там горе.
Реално Първата международна война към този момент е свършила, има помирение, в окопите чакат дефинитивно известие за край. Лейтенант Анри Прадел (Лоран Лафит, чаровният изверг в ), стегнат и неоснователно нечовечен снажен хубавец със свъсени вежди и тъмен взор, получава заветната депеша, само че преднамерено (войната му дава власт и състояние, което не има в цивилния живот) командва разузнаване, убива персонално в тил двамата разузнавачи, а след това се впуска в безсмислена офанзива.
Едуар Перикур (Науел Перес Бискаяр), обаятелен юноша от известно и заможно благородно семейство с фини черти и заложба на художник, е обезобразен (долната част на лицето му я няма), а неговият много по-възрастен мургав и прагматичен приятел с нормално селско лице, диви очи и здрави крайници, Албер Майлар (Албер Дюпонтел), оцелява само с цел да оказва помощ по-късно в лечебницата на ранения в намирането на морфин и с цел да предоврати самоубийството му.
Албер взема решение да изкара Едуар починал и да му измисли ново име, с цел да не се среща той в този тип с богатия си, могъщ и раздразним (скарани са люто) татко Марсел Перикур (Нилс Ареструп, задължителен), нито с красивата си пясъчноруса, изтънчена и грациозна сестра Мадлен (Емили Дьокен).
Едуар под ново име води тъпо и изолирано битие, основава си прелестни и истински маски, рисува надарено, остроумно и реформаторски, приема в дома си сирачето Луиз (Елоиз Балстер), дребно неясно смело ангелче. Албер му оказва помощ, работи какво да е (годеницата му го е напуснала), Марсел Перикур страда безутешно по сина си, а хитрият, подъл и подъл Прадел се дами за Мадлен, влиза във висшето общество, само че това не му пречи да краде от страната (има погребална компания и препогребва войниците).
И тогава на Едуар му хрумва проект по какъв начин да завоюват състезанията за монументи (в поръчката взе участие и татко му като богат дарител), да вземат парите, само че да ги откраднат, без да доставят нито един паметник. Албер, споделено влюбен в сексапилната, пъргава и усмихната прислужница на Перикур, Полин (Мелани Тиери), успява да опази от приятеля си новината за сватбата на сестра му с омразния авантаджия, службогонец и садист. Дори намира метод да разобличи Прадел посредством безумно честния и неуместно комичен, само че способен и твърдоглав инспектор Мерлен (Мишел Вильермос). Въобще история от ранга и класата на Юго и Дикенс.
Тази по едно и също време персонална и огромна, приключенска и емоционално-психологическа старомодна сага приключва уместно... До нови срещи, там горе.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ