Размисли на Стоянка Мутафова за живота, изкуството и българите
На 97-годишна възраст, след дълготрайно боледуване, тази заран ни напусна неповторимата Стоянка Мутафова. Обичаната актриса ще бъде запомнена с паметните си функции в театъра и киното, неподправеното си възприятие за комизъм и с емблематичните си реплики за живота, изкуството и българите. Вижте някои от тях.
„ Човек получава доста цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз пристигам! “
***
„ Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. “
***
„ Голямото ми терзание беше да не би да остана незабелязана. Трескаво измислях дивотии единствено и единствено да привлека вниманието върху себе си. “
***
„ Нямам проспани години. Нямам тихи любови. “
***
„ Който не носи спектакъл в себе си, е починал. “
***
„ Понякога се усещам доста млада, доста дребна дори. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се усещам стара. Не, не, не. Не нося това, което доста хора имат доста рано - едно такова достойнство добиват в държанието си – по този начин може, пък по този начин не може. Както желая, по този начин си пребивавам. “
***
„ Без компютри няма прогрес, само че без изкуство няма живот. “
***
„ На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно злополучие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и по тази причина не се отхвърлям. Да заставам у дома би значело духовна гибел за мен. Щом пълня салоните и ме приветстват, значи би трябвало да играя и публиката ме желае. Гледайте ми спектаклите, а не заболяванията! “
***
„ Българинът е злорад. В това е най-хубав. Виж да се бори, да се бунтува – за това не го търси. “
***
„ Понякога се усещам доста млада, доста дребна дори. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се усещам стара. Не, не, не. Не нося това, което доста хора имат доста рано - едно такова достойнство добиват в държанието си – по този начин може, пък по този начин не може. Както желая, по този начин си пребивавам. “
„ Човек получава доста цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз пристигам! “
***
„ Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. “
***
„ Голямото ми терзание беше да не би да остана незабелязана. Трескаво измислях дивотии единствено и единствено да привлека вниманието върху себе си. “
***
„ Нямам проспани години. Нямам тихи любови. “
***
„ Който не носи спектакъл в себе си, е починал. “
***
„ Понякога се усещам доста млада, доста дребна дори. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се усещам стара. Не, не, не. Не нося това, което доста хора имат доста рано - едно такова достойнство добиват в държанието си – по този начин може, пък по този начин не може. Както желая, по този начин си пребивавам. “
***
„ Без компютри няма прогрес, само че без изкуство няма живот. “
***
„ На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно злополучие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и по тази причина не се отхвърлям. Да заставам у дома би значело духовна гибел за мен. Щом пълня салоните и ме приветстват, значи би трябвало да играя и публиката ме желае. Гледайте ми спектаклите, а не заболяванията! “
***
„ Българинът е злорад. В това е най-хубав. Виж да се бори, да се бунтува – за това не го търси. “
***
„ Понякога се усещам доста млада, доста дребна дори. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се усещам стара. Не, не, не. Не нося това, което доста хора имат доста рано - едно такова достойнство добиват в държанието си – по този начин може, пък по този начин не може. Както желая, по този начин си пребивавам. “
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ