Празнуваме Йордановден, небето се отваря за желания
На 6-ти януари православната черква празнува Йордановден (Богоявление). На този ден Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан.
В момента на кръщението небето “се отваря ” и Светият дух слиза върху Христос във тип на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение ”. Оттук и названието на празника.
Той има разнообразни имена в другите области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наименуван по този начин, тъй като на този ден всеки, който желае да е здрав през годината, се окъпва или най-малко се измива на реката. С празника се поставя край и на по този начин наречените „ мръсни дни ”.
Българите имаме вяра, че както тогава небето се отваря, и Господ извършва стремежи.
По същия метод вярвали и предците езичници, когато на същия ден се молели на Дажбог, който извършва стремежи, в същата нощ.
На този ден традицията повелява след ритуалното кръщаване на водата, свещеникът да хвърли кръста в реката или в морето, където натрупалите се мъже да се впуснат, с цел да го вземат. Този, който извади кръста, ще бъде здрав и благополучен през цялата година.
Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и огромен благодат. Ако пък времето е студено и изсъхнало, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.
Освен общоприетия водосвет и ваденето на сребърен кръст за здраве, калоферчани към този момент близо два века съблюдават един неповторим бит – Мъжкото хоро във водите на река Тунджа, известно още като Хорото на Калифер челник.
Имен ден честват всички с имената: Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий.
В момента на кръщението небето “се отваря ” и Светият дух слиза върху Христос във тип на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение ”. Оттук и названието на празника.
Той има разнообразни имена в другите области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наименуван по този начин, тъй като на този ден всеки, който желае да е здрав през годината, се окъпва или най-малко се измива на реката. С празника се поставя край и на по този начин наречените „ мръсни дни ”.
Българите имаме вяра, че както тогава небето се отваря, и Господ извършва стремежи.
По същия метод вярвали и предците езичници, когато на същия ден се молели на Дажбог, който извършва стремежи, в същата нощ.
На този ден традицията повелява след ритуалното кръщаване на водата, свещеникът да хвърли кръста в реката или в морето, където натрупалите се мъже да се впуснат, с цел да го вземат. Този, който извади кръста, ще бъде здрав и благополучен през цялата година.
Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и огромен благодат. Ако пък времето е студено и изсъхнало, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.
Освен общоприетия водосвет и ваденето на сребърен кръст за здраве, калоферчани към този момент близо два века съблюдават един неповторим бит – Мъжкото хоро във водите на река Тунджа, известно още като Хорото на Калифер челник.
Имен ден честват всички с имената: Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ