Всичката музика е народна музика. Не съм чувал никога кон да пее песен ~ Луис АРМСТРОНГ
На 4 август 1901 година, в доста оскъдно семейство в Ню Орлиънс, щата Луизиана, се ражда Луис Армстронг – може би най-известният джаз реализатор на 20 век. Става прочут и с прякора си Сачмо, което значи „ уста като куфар “ и е музикантът преврънал джаза от районна танцова музика в известна форма на изкуство.
Човек с извънредно ярка характерност, просто и ясно говорене и макар тежката си житейска орис, изпълнен с въодушевяващ оптимизъм. Като внук на плебеи, животът му стартира извънредно мъчно – беднотия и бедност, разрушено семейство и тежка работа от ранна детска възраст. Любовта към музиката и яркият му гений трансформират живота му вечно.
„ Ако някой е бил господин Джаз, това е Луис Армстронг. Той бе въплъщението на джаза и постоянно ще бъде. Той е това, което аз назовавам американски стандарт. Американски оригинал. “ – Дюк Елингтън
Когато се смееш целият свят се смее с теб.
Какво е джаз? Човече, в случай че питаш, в никакъв случай няма да схванеш.
Има хора, които в случай че не схващат нещо, просто не може да им го обясниш.
Това, което свирим, е живот.
Всички започваме с до, ре, ми, само че би трябвало да откриеш останалите ноти самичък.
Има два типа музика – добра и неприятна. Аз върша от положителната.
Музикантите не се пенсионират. Те стопират, когато към този момент няма музика в тях.
Паметта за отминалите неща е значима за джаз музиканта. Отминали неща като възрастни хора, пеещи под лунната светлина в задния двор в гореща лятна нощ или нещо, казано доста от дълго време.
И папата е бил малко момче, нали знаете.
Правенето на пари не е нещо, което ме вълнува. С тях ще можеш да си купиш една концепция по-добра пиячка по отношение на някой алкохолик в ъгъла. Но ще ти втръсне също като идната ти котка и като умреш ще си същия в гробището като него.
Животът е като тромпета в джазовия оркестър – в случай че не го надуваш, нищо няма да излезе.
Някои младежи ми споделят: „ Ей, старче, какво искаш да кажеш с това: „ Какъв прелестен свят! “ ( “What a wonderful world ”)? Ами всичките войни, които стават? Наричаш това прелестно? Ами гладът и замърсяването? Те също не са толкоз чудесни. “ Е, какво ще кажете да се вслушате в старчето за минута. На мен ми се коства, че не е казусът, че светът е толкоз неприятен. Проблемът е какво му предизвикваме ние и всичко, което споделям, е: вижте какъв превъзходен свят би било, в случай че единствено му дадем късмет. Любов, душицо, обич. Това е тайната. Ако повече от нас се обичаха един различен, щяхме да разгадаем доста повече проблеми. И тогава този свят би бил по-добър. Това е, което повтарят всички старчета.
Виждам зелени дървета и червени рози. Виждам ги да цъфтят за мен и теб. И си мисля: какъв прелестен свят! – пее Армстронг в безсмъртната и умиротворяваща ария „ What a Wonderful World ”:
Снимки: en.wikipedia.org, allaboutjazz.com, theculturemom.com
