На 30 април, от години по инициатива на ЮНЕСКО, се

На 30 април, от години по самодейност на ЮНЕСКО, се отбелязва Световния ден на джаза. При нас всеки ден е ден на джаза и неговите плюсове. Лошо няма в концерти в централата на Организация на обединените нации под егидата на Хърби Хенкок, още повече, тазгодишният е разгласен като концерт за мир. И това сме го живели, в това число и в хумористични текстове като тези на Тодор Колев („ мир в пространството, мир във времето – това е ситуацията “) или на Васко Кръпката („ мастика – балсам, да има мир! “).

За да има през днешния ден мир, единствено апели не стигат. Както постоянно, делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Първите джазмени, които заслужиха нашето внимание по тематиката бяха триото от Киев „ ШекБенд “, чийто най-млад член, барабанистът Максим, преди няколко дни навлезе в „ тийн “- възрастта – навърши 12.

Както си обещахме предходната седмица по същото време тук, диалогът ни с брат му Артем и сестра му Ана стартира оттова, където приключи този с издателя им във Франция, Патрисия. Кой е бендлидерът?

„ Трудно е да се каже, нямаме бендлидер в обичайния смисъл на думата. Всеки гледа да стане по-добър и в случай че би трябвало – да оказва помощ на другите. “

От самото начало ли са си мечтали да станат общоприетото джаз-пиано трио, с бас и ударни?

„ Не напълно. Започнахме като дует, само че след това концепцията да станем трио ни възпламени. Учителят ни, Олексий Прошченков работи непрестанно с нас, оказва помощ ни, като ни учи по какъв начин да станем същински отбор. Ако на някой му хрумне концепция, започваме да я обсъждаме, да я вършим, до момента в който стане същинско парче. Ако всички го харесаме, значи е станало. “

А импровизацията ли им е обичаното нещо в джаза?

„ Да, изключително когато развиваме хармониите. Но по никакъв начин не е елементарно да се импровизира, изключително на нашата невръстна възраст. Всеки ден би трябвало да свириш, да импровизираш в действително време, до момента в който успееш. Докато импровизираме баща го няма до нас и е доста гот да вършим нещата сами. Импровизираме на сцена, в студиото следваме написаната си музика. "

Много ми харесаха самостоятелните сола в края на албума…

„ Това е транскрипция по Уейн Шортър. Направихме я в последния ден преди войната, когато я и записахме. “ Тук се намесва и майка им Людмила: „ Преподавателят им бе дал задача да се направи по едно парче на Уейн Шортър за специфичния концерт, който трябваше да му посветят в учебно заведение. Но в този момент той е отсрочен и те взеха решение да я включат в албума. “

Ако би трябвало да се промени нещо в оптимистичния безоблачен джаз след началото на войната, какво ще е то?

„ Нищо. Харесва ни по този начин, както звучи. “

Джейкъб Колиър е измежду любимците на Ана. Като го видях на сцена за пръв път бе на същите години. Какво би му споделила през днешния ден?

„ Първо бих желала да му благодаря. Даде ни убеденост, че можем на тези години да вършим авторска музика. После доста бих желала да изсвирвам негово парче – обичаното ми е от третата част на плана му „ Джес “, “Running outta love ”.

И той има шанса да е от музикално семейство. Преди малко споменахте татко ви…

„ Да, всяка вечер, в случай че кийбордът е свободен, баща сяда да посвири. Или на китарата, където също е доста добър. “ 

Преди да се разделим, те означават какъв брой значима в кариерата им е България, където всичко стартира преди 6-7 години. Не единствено поради морето ни обичат, благодарят ни за помощта. Дано да има защо.