На 3 април т.г. в Ректората на българската Алма Матер

На 3 април т.г. в Ректората на българската Алма Матер ще се организира срещата-дискусия, озаглавена „ Патология на едно честване “. Анонсът показва, че полемиката е във връзка злоупотребите към 80-ата годишнина от „ спасяването на българските евреи “, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Поставянето на кавички на израза спасяването на българските евреи не е инцидентно.

Всеки един от участниците в полемиката е измежду апологетите на концепцията, че през Втората международна война България не е избавила българските евреи, а е правила държавен и систематичен антисемитизъм, който продължава и до през днешния ден. Разбира се, против тези научно неиздържани изказвания стоят десетки реномирани интернационалните създатели като Фдерерик Чери, Майкъл Бар-Зоар, интернационалната еврейска общественост и всички солидни историци, които поддържат тезата, че спасението на 50-те хиляди български евреи е невиждан урок по човечност в най-мрачните времена на Холокоста.

Налице е въпросът, за какво държавният университет „ Св. Климент Охридски “ става естрада на псевдонаучни и антибългарски тези?

За да се отговори на този въпрос би трябвало да се видят кои са участниците в събитието. Като лектори са посочени Румен Аврамов (икономист), Александър Везенков (историк), Иванка Гезенко (архивист), Еми Барух (журналист), Стефан Дечев (историк) и Стилиян Йотов (философ). Домакин на мероприятието е Културен център „ Св. Климент Охридски “ с ръководител проф. Александър Кьосев.

Правилата на Софийския университет повеляват, че залите могат да се употребяват от административните звена гратис. Макар тематиката да е в компетенциите на Исторически факултет, хазаин на събитието е Културният клуб към Философски факултет. Не излиза наяве за какво мероприятието не се семейства от отрасловия по тематиката факултет. Ръководител на културния клуб е проф. Александър Кьосев (културолог), който е в една катедра с ректора на Алма Матер проф. Георги Вълчев. Проф. Александър Кьосев е прочут в университетските среди като бранител на тезата, че македонският език е литературен, а българският – неестествен. (Линк към обявата ТУК).

Румен Аврамов е икономист и мним историк. През 2012 година със съдействието на Българския хелзински комитет (БХК) той издава книга „ Спасение “ и проваляне “ (само избавление в кавички, бел.авт.), в която пази тезата, че в България е имало държавен антисемитизъм. По мотив книгата му, БХК стига и по-далеч като споделя, че България е направила геноцид върху евреите. Разбира се, естествен академик и четец не може да си изясни по какъв начин тези изводи се вписват в интернационално приетия факт, че България е единствената страна в континентална Европа, която избавя цялото си еврейско население по време на Втората международна война.

Подобни са тезите и на останалите експерти по тематиката за българските евреи.

Стефан Дечев е учител в Нов български университет, който с изключение на с антибългарките си тези, се прочу в публичното пространство с това, че упрекна Югозападния университет в Благоевград в издаване на подправени дипломи. От разразилия се скандал не стана ясно за какво Дечев не е алармирал за нарушаванията още до момента в който е работил там, а незабавно откакто се е устроил на ново място.

Еми Барух е публицист, която неотдавна издаде книга „ " За евреите и други демони. Епохи, етюди и есета ", където също се застъпва тезата, че България изопачава Холокоста „ заради морална неплатежоспособност и обществена незрялост “.

Историкът Александър Везенков е прочут с това, че осен на тезата, че България би трябвало да признае виновност за депортацията на евреите, тя би трябвало и да следва политика на безусловна поддръжка за европейската вероятност на Скопие, без значение неналичието на промени в страната и систематичното тъпчене на правата на индивида на българите там.

Не излиза наяве какъв ще е приносът на философа от Софийския университет Стилиян Йотов, само че информация демонстрира, че той, дружно Румен Аврамов, Стефан Дечев, Еми Барух и Александър Везенков на 20 февруари т.г. са подписали Призив „ Българската страна да признае обществено, откровено и абсолютно отговорността си, като сервира опрощение за гоненията и за депортирането на евреите през годините на Втората международна война “.

Тезите на всички участници в полемиката изцяло съответстват с антибългарските тези на сръбската агитация, които са публична политика на управляващите в Скопие.

В Северна Македония нещастието на депортираните от нацистка Германия евреи от Скопие, Битоля и Щип се употребява, с цел да се сътвори облик на всички българи като окупатори, нацисти, фашисти и убийци. Целта на пропагандата е посредством език на омразата да се стигматизират българите, като им се построи субчовешки облик на безспорното зло. По този метод, всеки който се съобщи като българин, автоматизирано получава стигмата фашист, окупатор, палач. Така репресивния уред освен потиска българското съзнание в Северна Македония, само че и оправдава всяка принуда против българите. Нещо повече, езикът на омразата и репресиите върху българите се глорифицират и срещат социална поддръжка. Ключова роля в тази античовешка политика играят специфичните служби и репресивния уред в Скопие, които явно управляват към този момент освен обществото в Северна Македония, само че са основали и сериозна поддръжка измежду университетските среди в България, в това число и в Алма Матер.

Показателен е фактът, че нито един от гореспоменатите участници в полемиката в Алма Матер в никакъв случай няма да бъде забелязан да подлага на критика институционалната политика на подправяне на историята в Северна Македония и Сърбия. Никой измежду тези участници не е осъдил побоя против Християн Пендиков от Охрид или палежа на културния клуб „ Иван Михайлов “ в Битоля. Няма да ги видите и да подлагат на критика подправения вагон с надпис БДЖ, подложен в Мемориалния комплекс на Холокоста в Скопие.

Същите тези историци и общественици предходната година подписаха Възвание, с което споделиха, че спасението на българските евреи е дело на „ дребна група хора “, като цинично пренебрегнаха приноса на българските държавници, политици, общественици, интелектуалци, свещеници и жители, и като цяло на българското общество, с помощта на които България единствена съумя да избави всички свои евреи.

Алма Матер, със единодушието на нейния ректор, проф. Георги Вълчев, стават съучастници в провеждането на едно политическо, антибългарско по своя темперамент мероприятие, което е скрито като академично.

Без подозрение това ловко ще бъде употребявано в Скопие, където ще се покажа, че даже самите българи, в тяхната Алма Матер, настояват че в България е имало Холокост. Това без подозрение ще докара до продължение на политиката на оправдаване на репресиите върху българите в Северна Македония. /БГНЕС