На 29 август 1941 година Съветският съюз взривява най-големия си

На 29 август 1941 година Съветският съюз взривява най-големия си язовир на река Днепър. Разрушена е и най-мощната водноелектрическа централа в Европа. Това е най-зрелищният акт на самоизтребление в Русия след самозапалването на Москва през 1812 година

Жертвите са десетки хиляди - главно цивилни, само че и доста бойци от Червената войска.

Стената, строена благодарение на американски експерти, е дълга над 700 метра и висока 36 метра. Взривяването й цели да направи Днепър сложна за пресичане и да спре блицкрига на армията на Хитлер.

Макар да убива хиляди, водната вълна не забавя изключително доста напредващата немската войска. След като тя завладява Украйна, язовирът е отчасти възобновен.

Стената е самовзривена наново през 1943 година. Този път това се прави от Вермахта, който също цели да наводни района и да забави настъпващата руски бойци.

И в двата случая взривяването не реализира стремежи боен резултат, само че за сметка на това води до гибелта на хиляди.

Англия разрушава два немски язовира (1943 г.)

Може би най-известното разрушение на язовири в международната история е осъществено от армията на Англия.

В нощта на 16 против 17 май 1943 година Кралските въздушни сили на Лондон реализират интервенция " Наказание ". Използвайки специфични " подскачащи бомби " те разрушават две язовирни стени. Това предизвиква пагубни наводнения в долината на Рур и на селата в долината на Едер.

Приблизително 1600 цивилни - към 600 германци и 1000 руски военнопленници - главно дами, са убити от наводнението. Водната вълна унищожава 25 автомобилни и жп пътища. В разследване на офанзивата производството на стомана в Рур е понижено с една четвърт.

Атаката става допустима с помощта на създаването на нов вид земетръсни бомби. И до през днешния ден Лондон дефинира задачата като " извънреден триумф ". Въпреки това не всички са единомислещи за нейния триумф. Англия се въздържа и от атакуването на други язовири.

Електричеството в Рур е възобновено две седмици след офанзивата, а Германия не губи основните си индустриални мощности и продължава да създава стомана и танкове.

Съединени американски щати унищожават всички ВЕЦ-ове в Северна Корея (1952 г.)

В края на юни 1952 година Съединени американски щати реализират масирана въздушна акция, унищожила 13 водноелектрически централи в Северна Корея.

Атаките са част от Корейската война, а за сполучливото бомбардиране на 13-те цели са извършени близо 2000 полета.

Атаката против язовир Суй-хо стопира електричеството в цяла Северна Корея за две седмици. Срив в електропреносната мрежа настава и в Североизточен Китай.

" Атаката над язовирите ще сътвори психически и политичеки резултати в наша изгода ", декларира военачалник Ото Уйланд.

Съединени американски щати хвърля общо 635 000 тона бомби, в това число 32 557 тона напалм, върху Северна Корея - повече в сравнение с по време на цялата тихоокеанска акция на Втората международна война. 75% от Пхенян е изцяло разрушена.

През 1953 година са осъществени нови офанзиви против язовири.

Според Чарлз К. Армстронг, бомбардирането на севернокорейските язовири и последвалите наводнения водят до гибелта на хиляди цивилни и заплашва няколко милиона севернокорейци с гладна гибел, предотвратена от изпращането на филантропична помощ.

Въпреки яростните бомбардировки фронтовата линия съвсем не помръдва през 1952 година и 1953 година

Американски удар против най-големия язовир в Сирия (2017 г.)

В разгара на войната против гражданската война в Сирия неочакван екот от детонации раздрусват най-големия язовир в страната. Датата е 26 март 2017 година, а по това време язовир Табка е в ръцете на Ислямска страна.

В разследване на офанзивата язовирът губи опцията си да създава ток и да управлява равнището на водата си. По-късно това довежда до преливане, трансформирало 3000 души в бежанци.

В края на март 2017 година е оповестено краткотрайно помирение, с цел да може стената да бъде поправена, а по-голямата злополука - избегната, в. " Ню Йорк Таймс ".

Язовирът Табка е в листата на предпазени цивилни обекти, които не подлежат на удари. Въпреки това Военновъздушни сили на Съединени американски щати нападна язовира с 3 бомби. Две от тях са с тегло от по близо 1 звук. Третата е специфичната бомба BLU-109. Тя е предопределена за заличаване на бетонни укрепления и бункери.

Оказва се, че шансът избавя язовира от цялостна разрушение, тъй като една от бомбите не се взривява.

Макар Военновъздушни сили на Съединени американски щати да правят офанзивата, то Вашингтон отхвърля да цялостна отговорност за случилото се. Причината е, че решението е взето на ниско равнище и без координиране с висшестоящи.

Военното значение на язовирите не постоянно се мери с капацитета от тяхното атакуване. Понякога построяването им и ръководството на водите им също може да преследва геополитически цели. Това важи извънредно доста в страни, застрашени от суша.

Примери могат да се намерят от скорошни дипломатически търкания сред Ирак и Иран, Турция и Сирия, Египет и Етиопия и други страни, обезпокоени от прилежащите им огромни изкуствени езера. В бъдеще стратегическото значение на язовирите само ще продължава да пораства. То от своя страна покачва и капацитета за военна или терористична офанзива против сходни уреди.